Шефът на Планинската спасителна служба Емил Нешев: България се нуждае от осем въздушни линейки

Спасихме над 130 бедстващи в планината, това е рекорд

Емил Нешев е роден през 1964 година. Над 20 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК. Началник на учебния център на Планинската спасителна служба при БЧК. Директор на Планинската спасителна служба

"Инцидентите в планините се случват основно поради два фактора. Единият е подценяване на условията в планината, а именно маршрутите, които се предприемат, метеорологичните условия, подготовката на групата. Говоря за група, защото сам човек не е добре да се придвижва в планината и не съветвам никого да излиза сам в планината. Вторият фактор всъщност е надценяването на собствените възможности. Добре е човек да си дава реална сметка докъде може да стигне и дали маршрутите, които предприема, отговарят на неговите физически и психически възможности", коментира шефът на Планинската спасителна служба Емил Нешев.

- Г-н Нешев, увеличава ли се броят на спасителните акции в планините?

- Определено има такива тенденции и те се увеличават. Тази година се очертава да бъде рекордна в това отношение. През последните четири години оказваме помощ на над 120 пострадали всяка година. До момента сме помогнали на над 130 души, а предстоят още два месеца до края на годината, които обикновено си имат своите рискове.

- Има ли обяснение тази тенденция?

- Трудно може да дадем някакво меродавно становище по тази тема. Подозираме защо има увеличение, но не можем да бъдем 100% сигурни. До голяма степен можем да търсим причината в налагането на мерки заради ковид кризата. На хората явно им омръзва да си стоят по домовете изолирани и търсят природа, чист въздух и движение. Това може би до някаква степен предполага и толкова голям брой посетители в планината. По-голямото присъствие в планините крие по-голям риск от повече инциденти, особено когато се подценяват условията в планините и хората надценяват възможностите си. Така че до някаква степен всичко това е закономерно.

- Има ли опасна мода в планината - например нощните походи?

- Не бих казал, че са мода, по-скоро потребност на хората, които търсят свободно време, а през нощта има доста такова. Не бих казал, че и нощните походи в планините са нещо кой знае колко рисково, особено ако се правят с разум. Човек трябва да си дава сметка, че нощно време видимостта е намалена, придвижването става доста по-трудно от гледна точка на осветление. Не можеш да разчиташ, че някой може да ти помогне, освен ако не си в по-голяма група.

- Как върви подготовката за зимния сезон? От години алармирате за липсата на хеликоптери за спасителни операции.

- Подготовката за зимния сезон върви със същите темпове, с каквито всяка година. Не може да разчитаме на хеликоптери, защото такива няма. С изключение на военните хеликоптери, разбира се. Те могат да вършат работа за планинското спасяване в една част от случаите, когато условията позволяват и времето за вдигане на такъв хеликоптер е достатъчно. Тогава бихме могли да говорим за помощ от военните хеликоптери. Засега друга възможност нямаме. Планинското спасяване от въздуха е частен случай на хеликоптерното спасяване по принцип. Когато говорим за него, трябва да се разграничават видовете му. Единият вид е така наречената система HEMS - Helicopter Emergency Medical Service.  Това са въздушните линейки - услуга, която всъщност държавата би трябвало да предоставя на своите граждани във всички случаи, в които е необходима спешна медицинска намеса. Те могат да действат както при инциденти на магистралите, така и при всякакви  други случаи, при които е наложителна спешната намеса на медици в рамките на тъй наречения златен час. Другият тип спасяване от въздуха е така нареченият SAR-Search and rescue. При него се използват хеликоптери, за да се издирят пострадали. Тук са необходими друг тип техника и оборудване. Когато говорим за хеликоптерно спасяване, трябва да кажем, че държавата е тази, която трябва да се намеси и да регулира този въпрос, използвайки целия въздухоплавателен ресурс - държавен, военен, частен. Въпрос на документация и регламент. Тук не става въпрос за спасяване само в планините, а за акции в цялата държава при всички възможни случаи.

- Колко хеликоптера са нужни, за да заработи тази система?

- Експертите трябва да кажат своето мнение, но ако се спрем на принципа на златния час, то тогава държавата трябва да бъде разпределена на такива зони, в които в рамките на час може да се стигне от мястото на инцидента с пострадалия до лечебното заведение. По предварителни данни може би ще са нужни между 5 и 7 бази с 6 или 8 хеликоптера, така бихме могли да покрием страната на 100%.

- С колко планински спасители разполагате?

- В състава си имаме над 530 спасители, от които само 47 са щатни. Всички останали са доброволни планински спасители, които дават своя труд безвъзмездно за спасяването на човешки живот. Отдавна говорим за проблемите на доброволците планински спасители, макар че всички доброволци се нуждаят от регламентация. Ще дам един прост пример - когато инцидентът се случва през седмицата, да кажем в сряда, за да окажем помощ на пострадал, трябва да вдигнем съответните доброволци. Те има своята професия, работни места  и работодатели. Те доста често изпитват трудности да напуснат работата си, за да отидат да спасяват в планината. Това е основният проблем, който към момента не е регламентиран по никакъв начин  в името на спасяването на човешки животи.

- В другите страни как е уреден този въпрос?

- От разговорите и наблюденията, които имаме, държавите застават зад тези доброволци. Примерно в Швейцария е гордост за всеки работодател да каже, че в състава си има доброволци. Когато се случи инцидент и трябва да се ползват услугите на доброволците, работодателят по задължение освобождава въпросния служител. Държавата през това време покрива разходите му както от гледна точка на социални осигуровки, така и загубите, които търпи един работодател от липсата на съответния служител. Така всъщност държавата застава зад каузата на доброволчеството, защото никъде по света планинското спасяване не е изцяло  платено и изцяло професионално. Навсякъде разчитат на доброволци. Различни облекчения се дават на доброволците - частично се освобождават от данъци, осигуряват им се допълнителни финансови стимули и облаги. У нас все още няма решение на този проблем.

- Какви съвети бихте отправили към хората?

- Инцидентите в планините се случват основно поради два фактора. Единият е подценяване на условията в планината, а именно маршрутите, които се предприемат, метеорологичните условия, подготовката на групата. Говоря за група, защото сам човек не е добре да се придвижва в планината и не съветвам никого да излиза сам в планината. Вторият фактор всъщност е надценяването на собствените възможности. Човек, движейки се от желанието си да направи нещо по-голямо, вълнуващо и екстремно, не си дава сметка за възможностите, които има. Добре е човек да си дава реална сметка докъде може да стигне и дали маршрутите, които предприема, отговарят на неговите физически и психически възможности. Това са основните фактори, които водят до инциденти в планината, и ако хората осъзнават тези проблеми, може би инцидентите ще бъдат по-малко. Апелираме към всички, които ходят в  планините, да излизат там с надлежно сключена планинска здравна застраховка. Това е начин хората да покажат отношението си към планината и разбирането към това, което върши Планинската спасителна служба в името на човешкия живот. Важно е. Всички се стремим да отидем в Европа, на път сме затам, но още не сме стигнали. Един от начините да стигнем там по-бързо е като подобрим застрахователната си култура.

Подобни статии

  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    98
  • Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

    "Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

    145
  • Истеризираното общество е неконтролируемо

    Истеризираното общество е неконтролируемо

    Дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна в мисия невъзможна

    "Истеризираното общество е поляризирано и радикализирано общество. Общество, белязано от известно насилие на социалните отношения, без чувство за мярка, без оттенък; обхванато от някаква лудост и екзалтация, които го карат да си загуби ума. Общество, белязано от блудкавост и деградация на публичния дебат. Общество, белязано от банализиране на насилието във всекидневието, от все по-рязко говорене, от известна радикализация онлайн в социалните мрежи. Общество, белязано от диктата на мнението, в което противникът се превръща във враг: трябва да имате мнение за всичко, веднага; това мнение дори се превръща в идентичност (нападат мен, ако го оспорват); дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна почти в мисия невъзможна".

    123