Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

В „Пътуващо кино“ организирам конкурс за мис

Венци Мартинов е роден на 9 януари 1959 г. в София. Завършил е ВИИ „Карл Маркс“, специалност „Счетоводна отчетност“ и Института за театър, музика и кинематография „Николай Черкасов“ в Санкт Петербург, специалност „Естрадна и тв режисура“. Отбил военната си служба в Ансамбъла на ГУСВ, където започва кариерата му на хуморист имитатор. Автор на текстове на много от хитовете на дует „Ритон“, Мими Иванова, Георги Христов, Нели Рангелова, Богдан Томов и други. Продуцент и издател на серия от албуми „Усмивките на Венци“, включваща най-популярните народни хумористи.

"Би трябвало през тази есен да оберем плодовете на лятото с положителен смисъл – круши, ябълки, овце, вино, ракия; хубави жени/мъже - кой каквото си търси, за да има една спокойна есен, повече приятни жизнено лични вълнения; да няма много вълнения от типа кой ще спечели изборите", казва в интервю за "Телеграф" шоуменът Венци Мартинов.

- Г-н Мартинов, най-после дебютирахте и на големия екран в българското кино. Играете една от ролите в новия игрален филм на Илия Костов „Пътуващо кино“. Как се справихте?

- Изключително се радвам, че режисьорът Илия Костов – ярък, специфичен творец в областта на българското кино, ме покани да участвам в неговия филм „Пътуващо кино“. Той се оказа доста близък като тематика и до моята дългогодишна дейност, освен това има носталгия към златното минало на българското кино. Още повече че главните роли се изпълняват от изключително популярни от онези години преди 10 ноември български, тогава млади киноактьори, като Любо Чаталов, Катето Евро, Юли Ангелов. В различните роли участват още десетки популярни български актьори. На мен ми стана много приятно, че моите кадри, в които участвам, са заснети на площада пред читалището в Твърдица – едно от любимите ми градчета, свързани с моята артистична кариера. Имам много големи приятели там. Невероятно спокойно и приятно ми бе по време на снимките, още повече че част от моята роля в кадрите, които снимах аз, бяха със Зуека.

- Какви са ви ролите?

- Зуека играе кмета на градчето, а аз като водещ и организатор на конкурса за избор на мис на градчето. Ролята ми беше все едно като това, което работя в живота. Зуека много точно и приятно изигра комедийна роля. Това беше много приятна творческа изненада за мен, защото в последния момент ме покани режисьорът. Доколкото знам е станало с късмет, защото е трябвало да снима някой от много известните български артисти, но той е бил зает и се наложило да потърсят друг.

- Зуека подарил ли ви е картина?

- Не, но знам много приятели, на които е подарил хубави картини – виждал съм една в бившата ми жена.

- Какво сте преживяли в Твърдица, та ви е толкова скъпа?

- С Ансамбъла на строителни войски, когато бях войник – преди около 40 години, 1982 г., бяхме на един голям празник – отчетно събрание на комсомолската организация в Твърдица. Тогава бяха поканили цялата естрада на ансамбъла, там бяхме заедно с Орлин Горанов, Росица Борджиева, „Тоника СВ“, Гого Найденов. Беше един изключителен купон и станах много близък приятел с техните по това време най-изявени комсомолци. Нашето приятелство продължи през годините, но за съжаление няколко души от компанията ни вече не са между живите. Много години след това не бях ходил там. Преди десетина години бях тръгнал на почивка, минах от там и не стигнах до морето – останах там да почивам. Възобнових си контактите. Освен това няколко години поред водех Празника на магарето в близкото градче Гурково, но отсядах пак в Твърдица в една много живописна къща за гости с голяма хубава панорама, от която се вижда цялата долина. Безкрайно впечатлен съм от хората там, от тези чисти балкански сърца и за това този край ми е на сърце.

- От снимките на „Пътуващо кино“ са минали вече 4 г., но спомняте ли си някоя забавна история от тогава?

- По 10 пъти повтаряхме кадрите. Имаше масовка, в която участваха и жители на Твърдица и на филма се вижда, че те също са много щастливи по време на кадър. Аз не знаех целия сюжет на филма, когато снимахме – за какво става въпрос. После се изненадах, че в една масовка участваха емигранти от арабски страни от дом за такива емигранти. Много интересни режисьорски виждания имаше и се радвам, нестандартен филм, който може да донесе творческо удовлетворение на зрителя, ако обаче има отношение към българското кино. Спомням си, че като си казвах едни реплики, нещо сбърках и казах „Стоп кадър“. Тогава режисьорът ми каза: „Личи си, че не си снимал досега; стоп кадър може да каже само режисьорът, а това, което ти сбърка, можеше да влезе идеално в този си вид и да се използва“.

- Какво ви изненада, когато го видяхте на голям екран?

- Че участват все легендарни имена като Андрей Слабаков, Досьо Досев, Меглена Караламбова, Николай Атанасов-Шуши. Тогава се осъзнах, че съм участвал в нещо приятно и стойностно. На премиерата се видяхме с Любо Чаталов, радваше се, че сме участвали заедно. Няколко дни преди това гледах филм по телевизията за Юри Ангелов, който живее в каравана някъде около морето. Стана ми много приятно и сега съм решил с моя кемпер да го открия къде е, да се видя с него и да поживеем малко край морето. За мен той е един от много големите български актьори, гледал съм го като дете, като съвсем млад актьор. Има спектакли в Народния театър, тогава играеше и във филми. Обаятелен актьор и затова много ми се контактува с него.

- С вашия кемпер какви интересни места обиколихте?

- До момента само софийските краища, не съм излизал много надалече. Меракът ми е в по-тихите сезони, не обичам горещините, не ги понасям, обичам прохладно, хубаво време... Сега му е времето да се пообиколят някои национални туристически и хранително-вкусови обекти. В компанията на хубави приятели, които ценят истинското в живота. В тази връзка веднага казвам една мъдрост, която знам: „На младини на човек му трябват пари и жени, а вече на по-зрели години – приятели и вино“. Наскоро и аз си взех една виличка, близо до Гинци и близо до вилата на Ицко Финци. Ходя там от време на време, защото е спокойно, може да се живее спокойно, разумно и просто.

- Както сте го написали в една емблематична песен... Какви ангажименти имахте през лятото?

- По принцип лятото отказвах ангажименти, особено предложенията за заведения. В тази обстановка не ми се поемат рискове, защото никой не е наясно точно къде, какво, как е, какви са хората, за какво става въпрос и затова предпочетох чистия планински въздух. Така го предпочитам и сега. Избягвам много хора на едно място. Давам пример – твоят роден град Видин, който допреди два месеца се водеше зелена зона, а след панаира и гостуването на популярни сръбски певци, е станал червена зона вече. Ето защо смятам, че всеки може да прави каквото си иска, но едно дистанциране в коректния смисъл на думата би било полезно.

- Бяхте направили спектакъл за Парцалев, но заради пандемията вече не го играете.

- За 95-годишнината от рождението му миналата година направих проект по интернет. Вече мисля за 100-годишнината от рождението на Парцалев, която ще се навърши през 2025 г. Живот и здраве може да се направи нещо действително, което заслужава. В тази връзка много съжалявам, че почина моят голям приятел, уникалният образ Весо Парцала, който за мен беше едно превъзходно копие на младия Парцалев и който не напразно е заслужил прякора си. Смятам, че този човек беше един от милионите българи, чийто идол и кумир беше Георги Парцалев. Беше един от водещите народни хумористи, със свое собствено специфично авторско творчество; комшия, с когото много често ходехме да се черпим по съседски. Затова ми е тъжно, че един голям български хуморист вече не е между нас. Тъгувам, че преди няколко дни почина големият български, също комедиен актьор Петър Добрев, легендарният Тъпанчев от дуото Цоцин и Добрев Тъпанчеви. Бях продуцент на техния албум.

- Разкажете за съвместната си работа.

- Познавам ги още като дете - било е 1969 г., когато бях 10-годишен. Тогава в сградата на софийския цирк, който изгоря, гостуваха много популярни навремето дует „Нанос“. Баща ми беше приятел с главния счетоводител на цирка и ме вкара без пари да гледам един концерт. В паузата гостуваха Цоцин и Добрев. След тяхното първо изпълнение забравих за това какво пеят. Този ден имаше три концерта. След първия се скрих в тоалетната, започна вторият – седя правостоящ, втори път се смях; трети вечерен концерт – пак седя в тоалетната, започне ли, излизам – спуках се от смях. Оттогава - от 1969 г., те са били 29-годишни може би, станах невероятен техен фен. Години наред преди да изляза на професионална сцена въобще не съм контактувал с тях. Началото на 80-те години се запознах с тях, а през 1994-а като продуцент издадох техния албум „Цоцин и Добрев Тъпанчеви“ с много голям успех. Снимах ги в много мои предавания, интересни звукови и видеокадри и до момента си контактувам с Илия Цоцин, който е много интелигентен и много възпитан; приятен, очарователен български комедиен актьор.

- Разкажете най-новия виц!

- Две млади жени разговарят. Едната казва на другата:

- Как кръсти новородения си син?

Другата отговаря:

- Кръстих го Тодор, на баща му.

- Баща му не беше ли Иван?!

- Иван е съпругът ми...

- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“?

- Би трябвало през тази есен да оберем плодовете на лятото с положителен смисъл – круши, ябълки, овце, вино, ракия; хубави жени/мъже - кой каквото си търси, за да има една спокойна есен, повече приятни жизнено лични вълнения; да няма много вълнения от типа кой ще спечели изборите. Да има нарастваща топлина, с по-ниски сметки за парно, семейна уютна топлина, с кеф да изчакаме коледните и новогодишните празници. А само след по-малко от 6 месеца идва пролетта!

Подобни статии