Ще се глобяваме ли днес?

Снимка: Кристи Петрова
  • За демонтираните апарати за продажба на билети в превозните средства
  • За лентата, която пречи на шофьора да превърне нередовните пътници в редовни
  • За зависимите свидетели и контрольорите, които си "вършат работата"

Има едни апаратчета в градския транспорт, много убави, по които се вижда колко ги чистят и дизенфекцират автобусите в София. Потънали са в прах. Надписът „тестов режим” едва се чете. Не знам колко пари са наляли да накупят и монтират тези неработещи апарати, пък и не ми е работа да питам. Аз съм прост човечец. Само се возя. И въздишам за времето, в което билетчето беше 6 стотинки.

Ще кажете: ”Гледай напред, човече! Времената се менят”.

За времената не знам, но автобусът, в който се возя си е все същият. Склерозирал и дърт, ревматизъм го мъчи. Току изпъшка и спре. „Де брее, слизайте”, провиква се шофьорът, все едно е подкарал говеда на паша. И ние послушно слизаме, къде ще ходим. Знаем си урока – прекачваме се на друга каруца и продължаваме, накъдето сме тръгнали. Само дето вече всички сме нередовни, защото апаратчетата в резервния автобус са различни. Сега ако се качи някой контрольор, ще има да се обясняваме. Добре че по линията, по която основно се возя, контрольорите са като белите лястовици.

Чакай да кажа и аз – припира жената. Тя е оправна, хич не им мълчи на контрольорите. Давам й думата, къде ще ходя.

Качват се веднъж трима, хвърлят бърз поглед и право към мен – хортува жената.- Обграждат ме, да не избягам.

- Ще се глобяваме, а? – намига единият. Ама не е познал. Аз съм редовна. Бъркам в чантата, вадя картата победоносно и му я подавам. А той ме гледа с недоумение: „А ПИН-кода ще ми кажете ли поне?”. Да взема да му подам картата от „Ун-драй-файзенбанк” вместо абонаментната. Голям конфуз. Но като се сетя за разочарованата му физиономия, че не можа да ме глоби, смях ме напушва.

По време на извънредното и аз се изхитрих. Спряха децата от училище и картите изгоряха. Още имат да ми връщат пари за няколко предплатени карти. Като си ги избия, тогава ще им дупча билети. Хич да не ми обясняват, че са на загуба от Столична община. Трябва ум, не става само с лапане. Някой да е предложил вариант за хората, дето пътуват две спирки и се прекачват на друго превозно средство за повече? Промоции, ама такива, че действително да предпочетеш да накупиш карти, вместо да пътуваш с повишено внимание? Семейни пакети, които да включват двама родители?

Хич не им влизам в положението за загубите, които търпят по време на извънредното положение. Да се разходят из столицата пеша и да видят всичките затворени магазини. Някой пита ли ги хората, дето са работели там, как се справят в кризата? Не ги пита. Ако използваха умно парите, дето ги скубят от столичани за разните му там зони, щеше и нови тролеи и автобуси да има, и паркинги. А не да разчертаеш един тротоар с боя и да пуснеш някакъв бабаит с жълта жилетка да мери кръвното на колите. Най ме е яд като тръгнат да обясняват колко нарушители имало. А да превърнеш тротоар в „зона” не е ли нарушение?

Прекъсвам жената, защото тя като хване думата, не я пуска. Много й знае устата, ама оня ден се прибра разревана. Седем души я обградили. Петима контрольори, двама полицаи. Овикали я, че има билетче, пък си го държи в портмонето. Свалили я на първата спирка и й напукали акт. Та за този акт тръгнах да питам. Законно ли е според вас контрольорите да си водят „независим свидетел”? И колко е независим, след като пътува с тях и слага подписа си върху всички актове? По тази логика жената можеше мен да ме пише свидетел, нищо че съм страна и нищо, че не съм бил там. Щях да съм същият откровен лъжесвидетел като този на градската мобилност.

А за полицаите нещо да кажете? Как, въз основа на каква нормативна уредба Центърът за градска мобилност наема полицейски служители, които да се движат в комплект с контрольорите? В извънработно време ли го вършат? Ако е така, това не е ли злоупотреба със служебно положение? На трудов или на граждански договор са полицаите? Плащат ли им процент от глобите и ако да - на какво основание? Охранители ли ги водят или нещо друго? Имат ли право да изискват лични документи? И не е ли това, което те вършат конфликт на интереси?

Свалянето на пътника от превозното средство и възпрепятстването да продупчи билета си не е ли нарушение на правата му? Имат ли право контрольорите на физически контакт, ако пътникът не желае да слезе? Имат ли право да те глобяват, ако шофьорът на превозното средство не продава билети, апаратите са демонтирани, а на спирката, на която си се качил, няма място за продажба на карти и билети?

С читав адвокат, тези актове падат в съда. Да бяхме в друга държава, Центърът за градска мобилност отдавна да е фалирал от такива дела. Но не сме. Затова ни се качват на главата. Не знам за вас, но на мен лично ми писна. Търся си работа като свидетел на Центъра за градска мобилност или полицай-охранител. Ако чуете нещо, свирнете.

Подобни статии