Щом любов нямам, нищо не съм

И аз обичам празничната трапеза, но не за тази обич иде реч

Снимка: Ивайло Цветков Николай Коцев

Всяка година по големите християнски празници у нас става едно и също – ставаме големи християни с коремите си. Плюскаме като за световно и не съдя никого, защото и аз съм един от въпросните консуматори.

Ето, идва Великден. Христос победи смъртта, а ние ще победим глада с големи тави агнешко, 2-3 кори боядисани яйца и, разбира се, една дузина козунаци. Наближи ли Възкресение и почва яко месене или, който не меси, вади пари за козунаци, сякаш ще изхранва всички гладни деца в Африка. И накрая резултатът е един – ох, я да минат тези празници, че да почна малко диета и да си вляза в пролетните дрехи.

А защо е нужно? Защо да се тъпчем толкова, защо да се презапасяваме за празничната трапеза, като има толкова много хора, които не могат да си позволят и един козунак? Защо да излизаме на терасите, да се правим на добрички, да пляскаме с ръчички и да палим свещички със сити, самодоволни душички? Кого подкрепяме така, Михаля ли? Вместо тази безполезна глупост, измътена от фейсбук ентусиастите и грижливо лустросана от нас, медиите, да свършим нещо полезно – дарете козунак! Не се майтапя, дарете, все едно на кого, на някой скитащ по улиците бедняк, на комшията, на някой дом за стари хора, както прецените.

И тези яйца. Всяка година варим комерсиални количества яйца, които после никой не яде. И раздаваме на роднини, на приятели, на съседи, на колеги, и ядем, докато се изприщим, а тези яйца все не свършват. А защо е нужно всичко това? Мили хора, боядисайте няколко яйца, колкото да спазите обичая, да се чукнете, пък и да нарежете едно в зелената салата. Кой може да изяде, кажете ми, един леген с варени яйца?

Консуматорската наркомания тъй здраво ни е хванала за гушите, а ние даже не усещаме, мислим си,че контролираме нещата, но всъщност сме роби на портфейла, на супермаркета, на промоциите в търговските вериги, на пищната софра, която да снимаме с таблета и да пуснем в профила си във фейсбук. Хубаво де, но покрай голямата пиячка и кльопачка не се сещаме за нищо друго. Нищо, нищичко не е по-различно за нас на Великден, на идващия малко след това Гергьовден, на Коледа, нищо не е по-различно от който и да е почивен ден с повечко храна на масата. Ние, българите, сигурно сме единствения народ в света, който е кръстил деня на Рождеството „Коледа“ – идва от коля, сиреч коля прасето и сядам да ям. Възкресението пък е „Великден“ – сигурно заради великото плюскане на козунаци и яйца.

Традиция е, хубаво е празниците да се отбелязват с празнична трапеза. Няма да ядем постен боб за Великден, нито сиромашка леща, то е ясно. Но е хубаво да се замисляме и за по-възвишени неща от корема. Например за това какво всъщност ще празнуваме след няколко дни. Ще празнуваме това, че Иисус Христос победи смъртта. Дори войниците, които Му се подиграваха и Го биеха – видяха това и повярваха: „Наистина Божий Син е бил Тоя Човек“.

Не е кльопачката това, което ни прави щастливи по празниците. Това, което си струва, е да бъдем с хората, които обичаме. „Щом любов нямам, нищо не съм“, казва свети апостол Павел, който гонеше християните до смърт, преди Духът да отвори очите му. Да, така е. За какво ми прясно изпечено агне, за какво са ми благоуханни козунаци, ако няма с кого да ги споделя? Яйца боядисани защо са ми, ако няма с кого да се чукна? Пък и честно да ви кажа, понякога гладът е по-голям приятел от сития корем. Нищо, че е малко трудно за разбиране.

За светлия празник аз козунак все пак ще ям. И агнешкото вече купих. Но мисля за очите на любимите ми хора, когато боядисваме яйцата. За шегите, които ще подмятаме, когато от кухнята почне да ухае на печено агнешко. За забележките, които ще си правим на масата– не слагай сол в салатата, достатъчно е солена! Защото и аз, като повечето хора, обичам агнешко и козунак. Но не това е имал предвид апостолът, когато е казал: „Щом любов нямам, нищо не съм“.

Подобни статии

  • Бой с камшици

    Бой с камшици

    Свикнали сме Кубрат Пулев да се бие с ръкавици, но тази седмица боксьорът се развихри с камшици. Отнесе го доскорошният депутат от „Има такъв народ“, а вероятно и бъдещ такъв - Филип Станев. По-точно отнесе го една анатомична част от телесата на Станев, която не е удобно да напишем тука.

    212
  • Война със скалпели

    Война със скалпели

    В навечерието на четвъртата вълна от пандемията и с висящ бюджет на Здравната каса поради все още недовършената актуализация на бюджета, двама сериозни български лекари и политици подеха истинска война със скалпели. Както можеше и да се очаква, ударите се нанасяха с медицинска точност и буквално замириса на кръв, йод и тежка политическа конфронтация. Уви, поизцапаха се и белите докторски престилки, и лекарското самочувствие.

    154
  • Поименно ги назовете... (подслушваните)

    Поименно ги назовете... (подслушваните)

    Стотици български граждани са били подслушвани по искане на спецпрокуратурата и по разрешение на Специализирания съд. Такава бомба хвърли министърът на вътрешните работи Бойко Рашков по време на изслушване, поискано от ГЕРБ-СДС, относно твърдения за незаконно подслушване на политици и граждани. Логично, последва въпрос за повече конкретика. А служебният вътрешен министър отговори в стила на популярен в миналото виц.

    751