Синът на Питу Гули дал пищова на Яворов

Няма пари да купи револвер, който по това време струвал цяло състояние

Пейо Яворов и Лора Каравелова в мирните години на любовта им

Житейската трагедия на великия български поет Пейо Яворов ни връща постоянно към неговите последни дни през октомври 1914 г. Любимата му Лора се самоубива на 30 ноември 1913 година, не успяла да го отнеме от другата му голяма любов -Македония, на която той се отдава изцяло. Отчаян и отхвърлен от цяла София след смъртта на Лора, Яворов прави един несполучлив опит да я последва. Огромна тежест му е обвинението, че е морален, ако не и физически убиец на Лора. Тогава опитът му не успява, но куршумът засяга очните нерви и довежда до неговото почти цялостно ослепяване. Яворов обаче не спира настойчиво да търси начин да прекъсне мъките и терзанията си.

Житейската трагедия на великия български поет Пейо Яворов ни връща постоянно към неговите последни дни през октомври 1914 г.  Любимата му Лора се самоубива на 30 ноември 1913 година, не успяла да го отнеме от другата му голяма любов -Македония, на която той се отдава изцяло. Отчаян и отхвърлен от цяла София след смъртта на Лора, Яворов прави един несполучлив опит да я последва. Огромна тежест му е обвинението, че е морален, ако не и физически убиец на Лора. Тогава опитът му не успява, но куршумът засяга очните нерви и довежда до неговото почти цялостно ослепяване. Яворов обаче не спира настойчиво да търси начин да прекъсне мъките и терзанията си. За да осъществи този план, Яворов се моли на близките си другари от ВМРО
n да му дадат револвер уж за самозащита
 Така на 16 октомври 1914 г. Яворов изстрелва куршума, с който слага край на живота си. Загадка остава кой му осигурява оръжието.
Само по едно изказано предположение на Данаил Крапчев, верен другар на Яворов, доскоро се смяташе, че зловещото оръжие му е дадено от най-близкия му приятел и водач на македонското движение Тодор Александров. В своите бележки след кончината на поета Крапчев пише: „Кой му даде револвера -не знам. Може би Тодор Александров?!” Съмненията на големия български вестникар, собственик на „Зора”- българския „Таймс”, започват да се предават през десетилетията като твърда убеденост, че човекът, който беше най-близо до слепия Яворов, е спомогнал за неговото самоубийство. Версията се приема от обществеността и трови съвестта на водача на ВМРО, който до края на дните си не успява да я обори.
Дъщерята на Тодор Влайков -Радка, разказала на Михаил Кремен, че
Яворов е измолил от мъжа й Лило Илев
 да му купи револвер. Даже посочила и магазина, намирал се на ъгъла на „Търговска” и площад „Бански” в София. По-късно Михаил Кремен публикува тези спомени в „Романът на Яворов”. Тази версия обаче е несъстоятелна поради факта, че в последните си месеци Яворов е живял в пълна мизерия с повдигнато обвинение за убийството на Лора. Абсолютно невъзможно е по това време да е имал пари за револвер, който тогава е струвал цяло състояние. Гулев. Истината излиза, когато университетското издателство на СУ „Кирил и Методий” публикува спомените на Милан Матов „За премълчаното в историята на ВМРО”. Братята Милан и Христо Матови са съоснователи на организацията през 1893 година и близки съратници на Гоце Делчев, Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Яворов и Александров. В спомените си Милан Матов свидетелства, че четникът Никола Гулев, син на героя от Илинденското въстание Питу Гули, бил придуман от поета да му даде смъртоносното оръжие.
Милан Матов пише през 1962 г. в спомените си: “Изправен съм пред гроба, наближава да навърша 87 години. Истината кой даде на Яворов револвера, е следната. При една среща след Пейовото самоубийство четникът Никола Гулев, охрана на Тодор Александров, ми довери: “Аз, бай Милане, съм много виновен и не мога да си простя
как направих тази грешка
 Тежи ми и искам да ти се изповядам, за да ми олекне. Една надвечер бай Тодор ме изпрати да занеса пакет с цигари на Яворов. Намерих го сам. Покани ме да седна. Заговорихме за организацията. После той ме помоли, ако имам някой излишен револвер, да му услужа за късо време, след което ще ми го върне. Млад човек, излъгах се и веднага му дадох малкия си пистолет. Той се много зарадва и ми благодари. Доволен бях и аз, че можах да услужа на големия поет, най-близкия приятел на бай Тодор. Можех ли аз да помисля, че съм извършил тогава фатална грешка! Като се върнах при бай Тодор, похвалих му се, че съм дал на Яворов пистолета си. Той настръхна и така ме изруга, че аз замръзнах на мястото си. Така ядосан не бях го виждал никога. Разбрах, грешката ми е голяма. Реакция. - Какво си правил бе, Кольо?
 Знаеш ли защо Пейо ти е взел пистолета?
Той отдавна моли този или онзи другар да му услужи, защото се страхувал не знам от кого си. А всъщност той търси оръжие за самоубийство. Как се не сети, бе Кольо? Не дочаках бай Тодор да ми говори повече. Изтичах към дома на Яворов да си искам обратно пистолета, но хазайката му ми каза, че излязъл с брата си. Върнах се при бай Тодор и така се чувствувах виновен, че просто не можех да си намеря място. Той разбра колко голяма е мъката ми и обеща на сутринта да отиде при Яворов и да се опита да вземе пистолета. На другия ден, към 10 часа сутринта, отиде. Върна се на обяд много замислен и угрижен. Аз стоях на двора, той мина край мен, но не ми каза нито дума. Явно не беше успял да го вземе. Вечерта Яворов се самоубил.”

Подобни статии