Скандал с порно разтърсва върхушката на БКП мигове преди 10 ноември

Печатницата на международната фондация „Людмила Живкова“ спипана да прави календари с еротично съдържание

Людмила Живкова на откриване на художествена галерия в Стражица, 1978

Порноскандал в международната фондация „Людмила Живкова“ разтърсва върхушката на ЦК на БКП броени седмици преди свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 година, след като се оказало, че в печатницата на фондацията са печатани порнографски календари в голям като за жанра и времето тираж. Въпреки дошлите от изток гласност и перестройка в информационните източници от онова време не изтича нито буква по случая, а повече от 30 години след това пикантната история остава заключена между кориците на партийните архиви.

В годините на комунизма дневният ред на заседанията на Политбюро и на секретариата на ЦК на БКП са с ранг на държавна тайна и нито партийци, нито безпартийни знаят какво точно обсъждат „там горе“, когато се съберат. Последвалите времена сбъдват думите на евангелиста Лука: „Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.“ За случката разказват два протокола на секретариата на ЦК. Първият е от 9 август 1989 година, 93 дни преди все още неочакваното падане на комунизма. В заседанието участват Гриша Филипов, Димитър Стоянов, Йордан Йотов, Васил Цанов, Емил Христов и Начо Папазов. По една от точките е поканен и синът на генералния секретар на БКП Тодор Живков - наскоро споминалият се Владимир Живков. Точката малко или много касае името и честта на цялата фамилия Живкови, тъй като постъпва информация, че в печатницата на международната фондация „Людмила Живкова“ са печатани нелегално порнографски календари. В секретариата докладчици по порно точката са журналистът Генчо Арабаджиев, секретар на СБЖ и зав.-отдел „Средства за масова информация“, и Валентин Караманчев, председател на ТСО „Българска книга и печат“.
Според докладната записка само дни по-рано - на 2 август 1989 година, ръководството на издателския център „Людмила Живкова“ със закъснение сигнализирало, че е отпечатало три модела стенни календари, всеки един с по 1000 бройки тираж, чието оформление ги смутило. Обликът на календарите бил недопустим от гледна точка на елементарни нравствени и естетически критерии.

В изработката на календарите непосредствено участвал художникът Димитър Казаков, който по онова време бил художник на Стопанско предприятие „Граждански услуги и строителство“ към Централния кооперативен съюз. По негово предложение експертен съвет утвърдил порнографското съдържание. Поръчката била приета като „изработка на визитни картички, етикети и плакати“, а без допълнителна заявка плакатите били преобразувани в календари. Това станало по устното указание на Димитър Казаков, който без пропуск бил пуснат да влиза в печатницата и имал влияние върху изработваната продукция.
В архивите не е запазен самият календар и може да се гадае какво е съдържал по аналозите, запазени от онова време. Докато в ГДР, Унгария и Полша вече може да се купят списания с еротични плакати на две страници и дори с формат на четири страници, у нас печатни изделия с разголени хубавици и представящи сцени на сексуално общуване внасят предимно тираджии, а в „търговската мрежа“ могат да бъдат купени календари и плакати предимно в стрелбищата. Спорно е дали оценените като порнографски от строгите критици и апаратчици в ЦК отпечатани календари изобщо са били наистина порнографски, или са били по-свободни творчески и естетически решения в сферата на еротиката, различаващи се от идеологията и естетиката на критиците.
След първоначалната проверка докладчиците установили, че е нарушен по драстичен начин установеният ред за календарна продукция. Печатницата отпечатала на ишлеме календарите, чийто издател де факто било СП „ГУС“ към Централния кооперативен съюз. Оттам се оправдали, че били поръчани от Стопанско обединение „Памукотекс“, но по самите календари не си личало.

Хартията била внос от второ направление, т.е. от страна, с която се разплащаме със западна валута, и което било най-скандално, върху контролния екземпляр било отбелязано с печат, че календарите са одобрени от художествения съвет при ЦКС. Поръчката била изгодна за печатницата на фондация „Людмила Живкова“ и, както правилно отбелязали докладчиците, „при приемането на „изгодната“ поръчка са пренебрегнати идейните и естетическите критерии.
От партията предписали на шефа на ЦКС и на ръководството на печатницата да бракува незабавно наличните екземпляри и да се разследва разточителството на валута. „Случаят е повод да бием тревога, че напоследък се увеличиха нарушенията а установения ред за ведомствена печатна продукция и печатарски услуги на гражданите.
Действително по онова време се появяват печатни издания, които не биха могли да излязат от официална държавна печатница. Ценители си разменят книжлета от еротичния самиздат със заглавия като „Записки на монахинята“, „Порочно зачатие“ и други „забранени текстове“. „Навъдиха се, казват в ЦК, под закрилата на Указ 56 фирми, размножителни бази, рекламни и посреднически ателиета, които размножават кой каквото пожелае… В такива бази се размножават вражески материали, „самиздатските“ списания, алманаси и стихосбирки.“
Оказвало се, че в частпрома работят квалифицирани държавни кадри, примамвани с високо заплащане, което пък ги правело дръзки, неудържими и хитри. Пример в това отношение била ТПК „Искра“-София, която била настанена в тристаен апартамент на ул. „Стефан Караджа“ 12. В апартамента работели 20 души и разполагали с фотонаборна система, фоторепродукционни апарати, денситометри и др. съоръжения. Годишният оборот на подобна полулегална печатница-ателие, нерегистрирана в ТСО „Българска книга и печат“, надхвърлял към 1989 година 2 милиона лева годишно. Оказва се, че данъци се укривали и при комунизма
ТПК-то получавало 30 процента арендна вноска и само върху тази сума плащало данъци. Като се има предвид, че инженер или учител по онова време получава 180-200 лева, чистачката в тристайната печатница вземала 500 лева, а останалите труженици по 1200 до 2000 месечно. В ТПК „Искра“ успели дори да привлекат спецове от Държавно издателство „Септември“ и от комплекс „Работническо дело“ срещу заплати от по над 1000 лева.
Целият хаос обаче е само фон и е нищо пред издънката в свързаната с фамилията Живкови фондация. Суровата развръзка идва на 31 октомври, само 10 дни преди деня, в който Тодор Живков ще бъде вече никой.

За пренебрегване на социалистическите критерии и нарушаване на нормите на организация на работния процес, създали възможности за отпечатване на порнографски календари, по целесъобразност с решение 735 са уволнени директорът на печатницата към МФ „Людмила Живкова“ Костадин Станев, заместникът му Пламен Попов, шефът на СП „Централна полиграфическа складова база“ Георги Божилов, началникът на отдел в базата Дамян Дамянов и директорът на фирмата поръчител на календарите „Граждански услуги и строителство“ Спас Наков. Под докладната записка за освобождаването им стои подписът на председателя на Комитета за държавен и народен контрол Георги Георгиев с одобрението на зав.-отдел „Култура“ на ЦК на БКП Владимир Живков. Отделно от това решение още на 15 август 1989 година със заповед номер 81 дисциплинарно е уволнен художникът Димитър Казаков. Наличните календари са унищожени чрез нарязване.


Ръководството на БКП обмисляло частни вестници преди падането на Живков

Ръководството на БКП е обмисляло да разреши издаването на частни вестници в България почти три месеца преди пленума на ЦК на БКП от 10 ноември 1989 година, довел до системни промени у нас. Частната преса е била обсъждана на същото заседание на секретариата на ЦК на БКП, на което умували и по порно казуса в печатницата на фондация „Людмила Живкова“. Разглежданият документ е озаглавен „Основни положения за изграждането и функционирането на издателските къщи“. Либерализацията на издателската дейност е трябвало да стане в рамките на Указа за стопанската дейност. Т. 3 в предложението предвиждала, че издателски къщи могат да се образуват на основата на всички форми на собственост - държавна, на обществените организации, общинска, на граждани и на частни фирми. Следващият пункт допускал и издателства с чуждестранно участие. Издател можел да стане всеки български гражданин, който има правоспособност и в продължение на поне 5 години е упражнявал редакционно-издателска дейност. Издателска къща можело да бъде създадена в частност и за издаване на вестници, списания и бюлетини. Партийната визия била поне по документи издателите да имат идейна и творческа самостоятелност. Ако се допуснело в изданията да бъдат проповядвани антидемократични идеологии или възхваляване и подбуждане на престъпления към страната или да се разпространяват клеветнически твърдения за държавния и обществения строй, се носела наказателна отговорност в рамките на съществуващото законодателство.

Подобни статии