След като първо иска $10 000: Джозефин Бейкър пее за $800 на „Златният Орфей”

Часове наред я кандърдисват на летище „Орли” в Париж

Бейкър на върха на славата си през 40-те години на 20-и век

В живота на голямата актриса и певица Джозефин Бейкър има няколко сюжетни линии, в които България се преплита.

Звездата й блесва на 2 октомври 1925 г. в “Мюзикхол” на Шан-з-Eлизе в Париж. Абаносовата Венера се появява на сцената, танцувайки огнен чарлстон, облечена единствено с колан от 16 изкуствени банана с извити нагоре краища. Голотата й е измамна. Под препаската с бананите носи фини гащички от плътна коприна с цвят, който напълно се слива с този на кожата й. Красавицата има стройно, гъвкаво тяло и малки кръгли гърди, които ежедневно мушкала в купички с натрошен лед, за да ги запази елегантни и твърди за по-дълго време. След като завесата се спуска, Джозефин разбира, че Париж е в краката й. Скоро славата й долита и в далечна България.

Черната перла е родена през 1906 г. в Сейнт Луис, Мисури. Майка й е чернокожа, а баща й - испанец, който ги изоставя. Танцът е в кръвта й и това й помага да се измъкне от отчайващата мизерия, която я заобикаля. На 13 години се включва в трупа на пътуващи артисти. В продължение на 6 години обикаля Америка. С воля и упорство най-сетне стига в Ню Йорк и танцува в кабаре “Платасион клъб” на Бродуей. През това време успява да се омъжи и да се разведе. Това ще й стане навик и ще го прави често през годините. На сцената е забелязана от продуцентката Карълайн Дъдлей, която събира трупа от млади негърски танцьорки, за да ги отведе в магнетичния Париж. Номерът с бананите има фантастичен успех. Окуражават я да съпровожда танците с песен и тя запява. Неповторимото й сопрано я прави звезда. Бейкър граби от живота с пълни шепи. Печели много, но и много харчи. Тълпи от поклонници и обожатели я следват. Сред любовниците й е принц Адолф Шведски, който през 1950 г. става крал Густав Адолф VI.

Става близка приятелка с принцесата на Монако Грейс Кели. По време на Втората световна война шпионира в полза на френската Съпротива. Нацистите я тровят, но оцелява. Губи косата си и носи перука. Посещава военните позиции и изнася стотици концерти. Събира над 3 милиона франка, които връчва на ген. Шарл дьо Гол. Носителка е на всички най-важни френски отличия, включително и на Почетния легион. Проявява находчивост и търговски нюх. Тя е първата актриса, която продава предмети със своя марка. Любимка е на моделиерите, които й създават уникални костюми. Играе с Жан Габен в киното. Отдава се на благотворителност. През 1932 г. създава благотворителни ресторанти, където всеки гладен може да се нахрани. Това не я задоволява. През 1947 г. купува френския замък “Миланд” и го превръща в нещо като приказен детски дом с много животни и игри. Осиновява 12 деца от различни националности и верска принадлежност. Безпрецедентната й щедрост й струва цялото богатство, натрупано с къртовски труд през годините. Ръка й подава Грейс Кели, но през 1960 г. тя трябва отново да се качи на сцената. Както винаги е великолепна и блестяща. През 1974 г. в Монте Карло е организирано представление, наречено „Историята на Джозефин Бейкър”. Успехът му е огромен. Спектакълът е повторен на 8 април 1975 г. в Париж. На тържествената вечеря след шоуто Джозефин Бейкър, сякаш чувствайки, че завършва земния си път, се прощава с всички гости. И наистина през нощта на 10 април 1975 г. изпада в кома и умира. Франция й организира национално погребение. 20 000 души минават през парижката „Мадлена”, където е поклонението.

У нас един млад търговец от Добрич решава да я види на живо. Казва се Георги Цанев. Роден е в Горна Оряховица. Баща му бил бръснар, но загинал нелепо - удавил се при опит да премине придошлата река Росица на кон. Георги се преселил във Варна и започнал да чиракува в една сладкарница. След като минали тежките военни години, се преместил в Добрич и започнал да търгува с манифактурни стоки. Малкото му магазинче предлагало изобилие от разнообразни качествени платове и се радвало на добра клиентела. При всяка покупка Георги дарявал купувачките с букетче ухайни теменужки. Така се родил прякорът му Георги Теменугата и с него бил познат из цяла Добруджа и Румъния, където също развивал търговска дейност. Замогнал се и купил магазин на два етажа в центъра на града, прибавил към него още два. Меракът му към Джозефин Бейкър го накарал да потегли за Париж. Когато се върнал, донесъл една кабаретна програма със снимката й. Гледал я и я пазел като икона. Теменугата не жалел пари и за децата си – двете му дъщери учели в София медицина и философия, а синът му – инженерство. След 9 септември 1944 г. загубил всичко, но приел промяната с достойнството на древен мъдрец.

В Златна Добруджа имало още един почитател на Черната перла. Той е от по-голям калибър. Кръстю Кьорпенчев е роден през 1891 г. във Варна. Учи право в София и в Сорбоната в Париж. Владее няколко езика. Завършва Школата за запасни офицери. През 1923 г. наследява от баща си огромен (над 3000 дка) чифлик край с. Люляково, Генералтошевско. Гледал под наем още толкова земя. Имането му било впечатляващо – пет трактора, два автомобила, две вършачки, маслобойна, цех за преработка на мляко, цех за производство на бонбони и петмез. Обожавал изисканите ястия, за тяхното приготвяне се грижела специална готвачка. Имал богата колекция от отбрани вина, ликьори и коняци. Бил страстен ловец както в полето и в гората, така и в света на хубавите жени. Често му гостували знаменити личности, артисти и художници, които отдъхвали в прекрасната му градина и се радвали на богати трапези. Най-впечатляващата легенда за този животворец и бохем е, че имал собствен самолет и често го изпращал в Париж, за да доведе на гости в чифлика му Джозефин Бейкър. Тази легенда е станала неразделна част от биографията на заможния добруджански чифликчия. Кръстю починал през 1967 г., без да остави потомство.

Все пак съдбата пожелава Джозефин Бейкър да дойде в България. Това се случва през 1970 г., когато изнася рецитал на “Златният Орфей”. Организаторът Генко Генов я поканил, но импресариото на чернокожата певица поискал за гастрола й 10 000 долара. Сумата била непосилна. Генов бил посъветван да се договори лично със звездата, която била склонна на компромиси и добронамерени жестове. Срещата се провела в транзитната зала на летище “Орли”. Бейкър склонила да пее срещу символичната сума от 800 долара. И тя пристигнала в България. Настъпил денят на концерта. Трябвало да излезе на сцената сред звуци от фанфари. Оркестърът започнал да свири, а от Бейкър нямало и следа. Музикантите започват да повтарят композицията. Настава паника, всички хукват да я търсят. Откриват я зад кулисите сладко заспала. Събуждат я, тя скача и със завидна енергичност излиза на сцената. Минути след това публиката изпада в екстаз. След блестящото представление ОК на БКП в Бургас отсъдил: друг път да не се канят стари баби.

Подобни статии