Снимка погубва двама комити

Изкушени от суета, Никола Войводов и Цвятко Павлович се щракват с униформи и пушки

Цвятко Павлович

Сред лавровия венец на паметта на загиналите за свободата българска герои стоят имената на двама немного известни комити. Това са Никола Войводов и Цвятко Павлович. Именно те са „вдъхновителите“ и „подстрекателите“ на Христо Ботев да превземе австрийския параход „Радецки“ през месец май на злощастната, а същевременно и съдбоносна за българите 1876 г.

Нека си припомним пламенното обръщение към капитан Дагоберт Енглендер, в което поетът революционер заявява: „Господин капитан! Господа пътници! Имам чест да ви обява, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода. Ние молим господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за нас, господин капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867. И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следният: Да живее България! Да живее Франц Йосиф! Да живее граф Андраши! Да живее християнска Европа!“

За коя „случка“ обаче говори войводата? Да се върнем девет години назад. През лятото на 1867 г. 25-годишният врачанец Никола хаджи Кръстев (приел юнашкото име Войводов), син на богат търговец на животни и вино, пристига във Влашко да набира българи за Втората легия на Раковски. В Галац се захваща да организира собствена чета за тази цел. За байрактар си избира сърбина Цвятко Павлович. Въоръжението и екипировката са поверени на Николай Далматов, дворянин от Уфа, Русия, завършил кадетски корпус и военна академия. След като в общи линии подготовката е завършена, Войводов пожелава четниците да си направят обща снимка. Далматов категорично се противопоставя на тази безразсъдна постъпка. Въпреки това Войводов и Павлович се снимат в ателието на Франц Душек с четническа униформа и бойно снаряжение. В залисията при фотографирането изчезва револверът на Войводов. За кражбата на оръжието още тогава той обвинява шумналията Величко Симеонов, който наскоро е пристигнал от България в Галац, за да се включи в „народните работи“. Няколко дни по-късно пък става ясно, че непознат мъж е купил екземпляри от снимките на войводите, които били изложени за реклама на витрината на ателието.

На 2 август 1867 г. Войводов събира четниците и разяснява плана за действие. От Галац четата трябва да се придвижи до Радуевац (Сърбия) и там да се съедини с дружините на дядо Иван Кулин и Еремия Българов. След това обединената чета щяла дружно да навлезе в отечествената земя и да започне освобождението. Павлович планира четата да стигне до Сърбия с параход по Дунав. Далматов е твърдо против и пророчески казва, че това значи сигурна смърт заради проверките на полицията по корабите. Така Павлович и Войводов избират парахода, а останалите решават да тръгнат по суша и да се срещнат в Сърбия.

На 8 август 1867 г. (вторник) австрийският параход „Германия“ спира в Русе. Внезапно към парахода се отправят служител на австрийското консулство и турски полицай, които в ръце държат фотографиите на Войводов и Павлович. При огледа на пътниците скоро са открити. Бунтовниците отказват да слязат, като казват, че това е неутрална територия и пътуват транзит за Сърбия. На пристанището пристигат валията Мидхат паша и австрийският консул в Русе Георг фон Мартирт. Консулът не успява да убеди двамата да слязат и нарежда на капитана да не пречи на полицаите. През това време Войводов и Павлович се барикадират в големия салон на втора палуба. Започва престрелка, която трае близо час. Накрая двамата падат убити. На другия ден са погребани в българските гробища без свещеник и християнски обред. С времето гробовете им потъват в бурени и забрава. След няколко години родолюбиви русенци и баба Тонка слагат на гробовете им скромни паметници от бял красенски камък.

Открит остава въпросът за предателството… Някои изследователи споделят, че двамата комити били „издадени от турски доносчик, някой си арменец…“. Според версията на емиграцията във Влашко именно Величко Симеонов купил и изпратил снимките на Войводов и Павлович в Русе и съобщил по телеграфа на Мидхат паша за качването им на „Германия“. От едно писмо на Христо Иванов до Никола Обретенов от 2 август 1872 г. се вижда, че революционната организация го е осъдила на смърт: „Величко Симеонов скоро ще иде да се посрещне с двамата си братя, които предаде“. Присъдата обаче така и не е изпълнена. След Освобождението Захари Стоянов разговаря с Величко Симеонов за гибелта на апостолите. Стоянов пише: „… той не ми даде удовлетворителен отговор. Посмънка, позачерви се и ми каза, че времето щяло да покаже всичко. Няколко месеца след нашия разговор Величко Симеонов полудя, а това показва, че времето засвидетелствува истината. Аз зная много шпиони, които след Освобождението ни или полудяха, или пък умряха без време, по причина, че тяхната нечиста съвест не ги е оставяла на мира.“ Ботев посещава Русчук месец след като става злощастното убийство на парахода „Германия“. При тази си визита се запознава с подробностите за злощастната случка с Войводов и Павлович от страниците на общодостъпния официозен вестник „Дунав“ от 21 август с. г. Девет години по-късно жертвата на двамата комити безспорно фигурира в решителността и мотивацията му за своята собствена саможертва.

 

Вазов посвещава куплет на предателството

 

Иван Вазов не остава чужд на събитията. Щом разбира за подвига на Ботев, той пише първата версия на „Радецки“ под заглавие „Преминаването на Ботева през Дунава“. В оригиналния вариант има три знакови четиристишия, спестени от Вазов в „истинската“ втора версия за сбирката „Пряпорец и гусла“, които звучат така:

 

„Туй го искамъ не се моля,

всички сте въ пленъ,

тук се гледа мойта воля,

азъ сьмъ капитанъ.

Ако ли по смелостъ редка

откажешъ тогазь

има една вехта сметка

тукъ да видим с васъ.

Помниш още онезъ двама

що на турци зли

Въ „Германия” съ измама

издадохте вий?“

Подобни статии