София бѝла Търново за столица само с два гласа

Побеждава старопрестолния град заради близостта си до Македония и разположението в поле на пътя от Цариград за Европа

София през XIX в. – Златарската чаршия

София е избрана за столица на заседание на Учредителното събрание на 3 април 1879 г. (н.с.) - преди 142 години.

Куриозният факт в случая е, че събранието се провежда в старата българска столица Велико Търново, който е един от претендентите за столица и губи от София само с два гласа. Така София става столица на Княжество България с едва 11 694 жители, имало е 2 училища и 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Предложението идва от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов, а мотивът - поради географското разположение със сравнително равна отдалеченост от всички краища на Санстефанска България и потенциала за икономически растеж. По време на дебатите тогава народният представител Драган Цанков казва: „Ние имаме две столици - Търново - историческа, и София - правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да е неговата коронация“.

Договор

Според Берлинския договор от юли 1878 г. Търново било определено за място, където да се съберат по-видните българи, за да изработят конституция и изберат княз. Там смятали да пренесат и резиденцията на императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Той обаче се противопоставя и в едно дълго писмо от 24 юли 1878 г. до военния министър на Руската империя Дмитрий Милютин в Петербург моли да му бъде разрешено да остави за своя резиденция София. Той излага обширно своите доводи - близостта на София до Македония и Източна Румелия, удобство на железните пътища и връзката със Западна Европа, Цариград и Русия. Изгодно стратегическо положение, удобни помещения за правителствените учреждения, казарми, болници, магазини, складове и т.н.

Бележка

На 4 август същата година военният министър отговаря, че е докладвал на императора и че предложението на княз Дондуков е прието с една бележка: преместването на резиденцията да има временен характер, за да не се предрешава въпросът за бъдещата столица, която трябва да бъде избрана не от русите, а от самите българи и Учредителното народно събрание. В случая предпазливостта обаче е била излишна, защото българите са били убедени в предимствата на София като столица. При приемане на конституцията във Великото народно събрание в Търново, в заседанието на 3 април нов стил 1879 г., се повдига и въпросът за столицата. Разгарят се остри спорове, но в крайна сметка същия ден се гласува и София е избрана за столица само с два гласа повече. Над половината народни представители стават на крака и скандират: „София, София, София!“ Така София става столица на България.

Развитие

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах още в края на 19-и век. Центърът на града започва да се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала "Св. Крал" (днешната църква "Света Неделя"). През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния вид на столицата - Народното събрание, Народният театър „Иван Вазов“, Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Народната библиотека, храм-паметникът „Св. Александър Невски“ и др. Най-красивите и впечатляващи от тях са обявени за паметници на културата.

Герб
Интересна е историята на герба на столицата, който е утвърден с указ 115 на княз Фердинанд от 24 април 1900 г. През пролетта на 1897 г. българското правителство назначава комисия от десет души, която да изработи проект за герб. Още в началото се дава идеята за бъдещ „знак” на София да бъде избрана комбинация от „старите паметници” на града. Самото художествено и цветово оформление се поверява на студента от Рисувалното училище Хараламби Тачев. От предложените 12 скици комисията избира една и я предлага за одобрение на софийските общински съветници. На 17 март 1900 г. проектът е приет сравнително безпроблемно, като основно влияние оказва информацията, че той е вече одобрен от самия княз Фердинанд.

Проект

Окончателно одобреният проект е: „...един щит разделен на четири полета, отгоре на които има една зъбчата корона, изобразяваща Стара планина, Витоша, Люлин, разклоненията на Рила и Средна гора във формата на крепост. На горното ляво поле на щита образ във вид на женска глава с корона от две зъбчати кули, фонът червен, а образът бял. Под него на второто поле изобразена Витоша със зелена боя, а небето във вид на сребърен фон. В горната дясна страна е изображение на главната фасада на старата черква „Св. София” в розов цвят, а фонът златен. Под нея в син фон Аполонус Медикус - изображение на софийските минерални бани в златен цвят. В средата на тези четири полета, в един по-малък щит, с боя на кръв, златен разярен лъв.” Хараламби Тачев разделя щита на четири, като определя горните две полета за картини, подсказващи името на града, а долните две за сюжети, характерни за София.

Девиз

През 1911 г. Хараламби Тачев добавя към герба лентата с девиза „Расте, но не старее”. Първоначално текстът е бил „Расте, не старее”, като бил заимстван от девиза на герба на Париж – Fluctuat nec mergifuz („Плава, не потъва”). Когато кмет е Ради Радев (1915-1918) обаче, някой преброил буквите и казал, че са тринадесет, затова се решило да се прибави „но” и буквите да станат петнадесет. Двете лаврови клонки, по една от дясно и ляво на герба, са вмъкнати пак от Тачев през 1928 г. по време на кметуването на генерал Владимир Вазов (1926-1931). Идеята е с вечната си зеленина и като символ на победителите, лавровите листа да изразят младост, постоянство и успех. През 1974 г. художникът Иван Радев прави нови съществени корекции в герба на София, като променя цветовете и добавя един нов елемент – петолъчката, неизменен символ на социализма. На 7 ноември 1991 г. кметът на София Александър Янчулев (1991-1995) издава заповед за възстановяване на герба на столицата в първоначалния му вид от 1928 г.

Подобни статии