София е седма по цени на имотите сред столиците в Източна Европа

София е седма по средни цени на жилищата в центъра сред 12 столици на страните от Източна Европа, сочи статистиката на сайта за разходи на живот Numbeo. Пред нас са само Прага, Братислава, Варшава, Будапеща, Белград и Загреб. Според портала в българската столица средните нива за центъра са 1726 евро за квадрат, като цените на сделките варират от 1230 до 2300 евро за единица площ.

Извън центъра пък сайтът отчита стойности от средно 1106 евро/кв. м и крайни стойности между 820 и 1436 евро. След нас е вече и Атина, където средните цени в центъра и периферията са почти на едно ниво около 1678 евро/кв. м и сделките се сключват на от 1100 до 2500 евро за квадрат (виж карето и таблицата).

Според Теодора Димитрова, управител на една от фирмите, опериращи у нас и имаща офиси и в още 16 страни от Европа и в САЩ, България е все още с едни от най-ниските цени на имотите в ЕС. „В последните години, особено в последните две, в София има сериозен ръст на средните цени и те се доближават до тези в Лисабон и Прага. В останалите големи градове на страната има ръст, но той не е чак толкова голям, колкото в столицата.

Вследствие на пандемията навсякъде в Европа има увеличаване на търсенето и съответно сделките с недвижими имоти. Хората търсят промяна. Вече все повече по-млади хора купуват жилища, за да не живеят под наем. Същата тенденция е налична и в САЩ“, каза тя за „Монитор“ и добавя, че в България покупките от младежи са най-отчетливи в големите градове, защото там доходите са стабилни и по-високи. Освен това стимул за пазара на имоти са и ниските лихвени проценти по кредитите. „Друга тенденция в България в момента са сделките с по-просторни жилища. Причината е, че засега страната ни е с най-ниска разполагаема жилищна площ на човек от домакинството. В Швейцария например се падат средно почти по 2 стаи на човек, а у нас - само една. За това хората искат да имат по-широки апартаменти. Едновременно с това има ръст и в търсенето на къщи. Банките вече отпускат лесно кредити и за покупка на къщи в селата. Очаква се интересът към тези имоти да продължи да нараства, защото все повече хора работят дистанционно“, смята Димитрова.

„В момента пазарът е активен и има засилено търсене и цените вървят нагоре и при това положение не е логично продавачите да намаляват офертите си. Част от сделките са от хора, решили да си купят по-просторно жилище, като преди това продадат по-малкото. Причината е работата от къщи и необходимостта от повече помещения“, казва председателят на Национално сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ) Добромир Ганев.

„Има търсене на жилища, но основно в София. Предпочитат се главно апартаменти в центъра с цел инвестиция, като 90% от клиентите плащат с пари кеш“, казва Даниела Грозева, брокер от една от столичните имотни агенции. През лятото по-заможни хора търсят да купят жилища за децата си в София. Продавачите ставата склонни да намаляват постепенно цената на първия или втория месец, след като не успеят да намерят купувач. Някои дори чакат по година, две или три. Зависи каква е мотивацията им. Обикновено надуването на цената, след което тя се намалява, е в рамките на 10-20 процента“, уточнява тя.

Според столичния брокер Наско Атанасов продавачите са склонни да свалят цената между 5 и 10 на сто, но на вторичния пазар. „Най-често се сваля цената в онези кварталите на София, където има по-голямо предлагане на апартаменти. Това са районите на „Люлин“, „Обеля“ и „Надежда“. В останалите по-трудно се спазарява по-изгода цена. „На зелено“ обаче не може да се договори отстъпка по-висока от 5%%, добавя той.

Добромир Ганев от НСНИ пък смята, че когато продавачът се е вслушал в съветите на брокера си и е пуснал обявата си с пазарна цена, то няма шанс да отстъпи много от офертата си. „Да не забравяме, че за най-атрактивните имоти се прави търг и всички, имащи интерес към него, започват да наддават. Въпросът за

отстъпката зависи от това доколко имотът е надценен
Не може да се направи толкова лесно обобщение с колко продавачите отстъпват. За това трябва да се направи проучване на пазара с поне 1000 сделки. У нас няма достатъчно статистика за имотния пазар. Тя не се дава нито от Агенция по вписванията, нито от НСИ и затова прозрачността на пазара е ниска, което създава проблем на собствениците, на купувачите и на посредническите фирми, за да могат да правят анализи. На Запад има много статистика. Има сайтове, които, като се отворят, може да се види какви сделки са били правени в съответния квартал, където се продава имотът. Има точна информация кога са сключвани сделки в района, кои са точно имотите и на каква цена са били продадени те.
От страните от някогашния соцблок (с изключение на бившата ГДР) с най-скъпи жилища са Прага, Варшава и Братислава, сочат още данните на Numbeo.

В центъра на чешката столицата те са средно 5500 евро/кв. м и варират от 4700 до 7820 евро за единица площ, а извън центъра се предлагат от 3150 до 4500 евро за кв. м. Във Варшава средните цени са съответно 3974 и 2517 евро за единица площ. В Братислава в центъра жилищата се продават средно за по 3816 евро/кв. м, а извън тази зона - по 2740 евро на квадрат.

На Балканите най-високи са цените в хърватската столица Загреб. В центъра му те са средно 2930 евро/кв. м, а извън него - 1960 евро/кв. м. След него се нарежда Белград с нива съответно от 2644 евро/кв. м и 1429 евро/кв. м. Трети е Букурещ. В централните квартали на главния град на северната ни съседка средната цена на апартаментите е 1900 евро/кв. м, а извън тях - по 1135 евро/кв. м. В Тирана пък цените са съответно 1814 евро/кв. м и 767 евро/кв. м, а в Скопие - 1266 и 900 евро/кв. м.
От най-големите градове в старите страни от Еврсъюза с най-високи цени на жилищата е Париж, сочи справка в Numbeo. В центъра на главния град на Петата република средната цена е 13 853 евро/кв. м и най-ниското ниво там за единица площ е 11 000 евро, а най-високото - 18 000. Извън центъра цените варират от 8000 до 13 000 евро/кв. м.

Втори е Мюнхен, където в централните квартали цените са в широки граници от 9000 до 17 500 евро/кв. м, а извън тях - между 7000 и 10 000 евро/кв. м. В германската столица Берлин обаче цените са доста по-ниски. В центъра на града, през който по времето на Студената война минаваше бившата Желязна завеса, цените са от 5000 до 9000 евро/кв. м, а извън него - от 3000 до 5000 евро/кв. м.

Подобни статии