Спасител на Левски оглавява тайната му полиция

Ако бях султан, щях да го назнача за велик везир, казвал Дякона за дясната си ръка

Христо Иванов-Големия, 70-те години на XIX в.

През 1838 г. на състоятелния земеделец Иван Крачула от с. Къкрина се ражда мъжка рожба, която кръщават Христо. Израсва в Ловеч и в ранните младежки години

През 1838 г. на състоятелния земеделец Иван Крачула от с. Къкрина се ражда мъжка рожба, която кръщават Христо. Израсва в Ловеч и в ранните младежки години се оказва словослагател в печатницата на немеца Волф в Белград. През 1861 г. сърбите въстанали, а Христо Иванов, като член на Първа българска легия, бил сред първите, които се присъединили към съпротивата им. В това славно сражение Васил Иванов Кунчев ще стане известен с псевдонима Васил Левски. Сърбия се освобождава и легията е разпусната. В следващите месеци като чираци и аргати Иванов и Левски се сближават.
По-късно Иванов започва работа в Пловдив като книговезец в печатницата на Христо Г. Данов. В Пловдив се среща с д-р Рашко Петров, с когото се знаят от легията в Белград. Но най-близък е с Петър Тананов от Дряново, Кръстю Тодоров от Карлово, Христо Митьов от София, Георги Тилев от Перущица, Петко Бояджиев от Панагюрище и Чирпанлията Душко. Тази тайфа ходи из Пловдив и проповядва българщината на заблудените погърчени българи. През лятото на 1863 г. из Пловдив се разчува, че са
 докарали в затвора Левски
 вързан и окован от Карлово. Арестуван е за коня, който открадва навремето от вуйчо си архимандрит Василий, за да стигне до Сърбия. По молба на Христо д-р Рашко Петров разговаря с Найден Геров и градските първенци, за да помогнат за освобождаването на Левски. Думата им паднала на място и след три месеца тъмница той бил освободен.
На 20 декември 1864 г. Христо отваря собствена подвързачница в хана Кациграта, но през 1865 г. отново хуква по Европа да учи нови занаяти. По неведоми пътища се оказва в Порт Саид, тогава Османски Египет, и започва работа на строежа на Суецкия канал, като разбива камъни. Хваща се книговезец в Александрия и тогава му се присънва Левски. Казва му: „Ето, Филип Тотю и Панайот Хитов минаха в България. Какво стоиш бе? Ставай и върви с мене!” Поогорчил се Христо, „толкози бой да има”, а той да кисне в Александрия. Доста време му отнема да се прибере, но през 1868 г. отново е в Белград, където Левски, вече облечен във военна униформа, с благословията на Добродетелната дружина сформира
 Втора българска легия
 официално присъединена към сръбската военна академия. Христо проявил старание и през февруари 1868 г. бил произведен в чин капрал (б.р. младши сержант).
След разпускането на легията Христо заминава за Букурещ с Левски. Дошло е времето за първата му революционна задача. По искане на председателя на Българския революционен централен комитет Любен Каравелов Христо е натоварен да убие милионера Христо Георгиев. Мисията пропада, но Христо утвърждава име на човек, готов на всичко за делото.
През 1869 г. се прехвърля в Русе и започва работа при местния книговезец. Продължава активната си революционна дейност, като ръководи комитетските дела в града и околните селища. В началото на 1870 г. в Лясковец, в къщата на Марин Станчев, е сред дейците, които приемат устава на комитета. Христо и Стоян Маринов се сприятеляват и той го оженва за братовчедката на жена си Мария. От първата си жена, починала през 1890 г. има шест деца - Ружа, Янко, Свобода, Мара, Иван и Сия. Отваря собствен дюкян на площад „Баждарлъка” и се специализира в изработката на цигарени книжки. В къщата му отсядат всички дейци, които идват или заминават за Румъния. Един ден Левски гостувал в дома му, след което заедно отишли в Троянския манастир. Левски представил другаря си на игумена така: „Отче, ако бях султан щях да назнача Христо за велик везир, а сега в твое присъствие само ще го прегърна и братски целуна”. Христо изпълнява функцията на началник на
 тайната комитетска полиция
 разнася писма и материали, налага наказания, организира терористични акции и обири за набиране на средства за оръжие.
На 29 декември 1872 г., петък, Левски е докаран в Търново. Христо и още двама се опитват да подпалят конака, но парцалите, напоени с газ паднали на „празно място”.
След обесването на Левски през есента на 1875 г. в Търново пристигнал Иван Хаджидимитров от Букурещ. Събрал комитета и поставил въпроса за вдигане на въстание. Присъствал и Михаил Сарафов, който яростно настоявал това да стане веднага. Христо се изказал, че бунт може да се вдигне най-рано през пролетта на 1876 г. В заключение казал: „Безумни са ония в Букурещ, които живеят нашироко, не знаят що има тук и тласкат народа в опасност. Где ви е оръжието, где е барутя, где е куршума, с какво ще облечеш, нахраниш срещу зимата въстаниците...”. Сарафов го нарекъл страхливец. Христо си грабнал калпака и тръгнал с думите: „Ставайте, колете се, бийте се, но аз ви казвам, че нищо не можем да направим и за това не трябва да излагаме без полза народа на опасност”.
След несполуката на въстаниците от 1875 г. Христо е принуден да се спасява в Румъния, един руски рибар от Силистра го прехвърлил във Влашко. Христо обиколил Браила, Галац и Букурещ. Разговарял с редица хъшове и установил, че
 подготовката за бъдещото въстание
 е много слаба, че много се говори, а почти нищо не се върши. Срещнал се с Любен Каравелов, който му казал: „Човеци няма да станем, Христо!”
- Истина е! отговорил Христо, но знаете ли защо?
- По коя причина? - попитал Каравелов.
- По причина, че ние едни други се лъжем, по причина, че вие, главатарите ни, живеете в странство, нямате от работите в България хабер и ни пращате да се бием срещу модерните пушки. Карате ни да запалим страната и да оставим народа да се разправя както ще с турците, но тази ваша постъпка и непростителна, вас и историята ще ви осъди...Потърпете да се приготвим.
По време на Априлското въстание през 1876 г. Христо е войвода на чета от 130 души, с която действа из Троянския балкан. От средата на май до септември Христо се укрива в Ловеч при брат си Никола Цвятков, а после се мести в къщата на Величка Хашинова. По време на Руско-турската война се озовава в Свищов и образува чета от 170 души, присъединява се към руските войски и влиза в Ловеч.
След Освобождението, на 10 септември 1880 г. Христо е назначен за „економ” на Образцовия чифлик край Русе със заплата 250 франка месечно, но на следващата година тя е намалена наполовина и той се прибира в Търново, където подхваща стария си занаят. В годината, когато умира жена му (1890), Христо е избран за народен представител в VI ОНС. На следващата година през декември той се жени отново за десет години по-младата от него Мариола Дочо хаджи Савова. От този брак се раждат още три деца - Сенка, Василка и Христо. Пенсионира се с 2400 лева годишно. По време на
 процеса на митрополит Климент (Васил Друмев)
е в негова защита, поради което стамболовистката власт му намалява пенсията. Продължава да подвързва книги, работи с плат и кожа, украсява ги с орнаменти и бронзови букви. През 1894 г. прави своя помощник Иван Виделов за съдружник, който след няколко месеца се оженва за най-голямата му дъщеря Ружа.
Живее в оскъдица, защото получава пенсия от 70 лева месечно. Пише молби и прошения за помощ, но никой не му отговаря.
На 29 януари 1898 г., четвъртък, след кратко боледуване Христо Иванов - Големия умира.

Подобни статии