Спечелено дело срещу НАП за наложена глоба

В посочения казус физическо лице е санкционирано, че не е подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС

В днешната ни статия разглеждаме казус с дело, спечелено срещу НАП по повод издадено от агенцията наказателно постановление за налагане на глоба в размер на 5000 лв, за това че физическо лице не е подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС. Това наказателно постановление е отменено от съда на първа и втора инстанция.

1. Изискванията установени в Закон за данък върху добавената стойност, при наличието на които всяко данъчно задължено лице следва да направи регистрация по ЗДДС:

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС: Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

В така цитираната правна норма, законът изрично предвижда какво се включва и не се включва в облагаемия оборот, във връзка с предвиденото задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС.

В ЗДДС също така изрично е определено и понятието за „данъчно задължено лице“. По смисъла на този закон е предвидено, че „данъчо задължено лице“ е посоченото в чл. 3 от ЗДДС, а именно: „Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.“

Съгласно така установената законова разпоредба данъчно задължено лице е всяко лице, независимо от това дали извършва независима икономическа дейност като физическо лице и/или като търговец и/или търговско дружество по смисъла на ТЗ.

В законът изрично е определено и какво е независима икономическа дейност. Същата представлява по смисъла на ЗДДС: „Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.“

При съблюдаването на изискванията за регистрация по ЗДДС, контролният орган в лицето на НАП може да издава наказателни постановления на основание чл. 178 от ЗДДС, където се посочва, че: „Данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.“

Издаването на тези наказателни постановления, както всяко друго наказателно постановление се издават по реда на ЗАНН във връзка с ЗДДС и се обжалват по реда предвиден в ЗАНН.

Казусът:

Едно физическо лице за период от 12 последователни месеца изпраща стоки чрез използване на куриерски услуги и е получавал за така предоставените стоки сума пари, която е представлявала цената на тези стоки.

Съгласно законоустановените изисквания това представлява независима икономическа дейност.

Чрез нейното осъществяване даденото физическо лице попада в хипотезата, че същото по смисъла на ЗДДС е данъчно задължено лице. И когато достигне оборот от 50 000 лв от тази дейност за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, същото по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС следва да подаде съответното заявление за регистрация по ЗДДС.

В настоящия случай, обаче следва да се отбележи, че изпращаните стоки и получаването на продажната цена за всяка изпратена по куриер стока, това физическо лице не е осъщестявало самостоятелно за себе си, а в изпълнение на своите трудови задължения и длъжностна характеристика. Същото е имало сключен трудов договор и е действало като пълномощник на съответното търговско дружество – негов работодател.

Тези факти и обстоятелства не са отчетени от страна на контролния орган НАП и във връзка с констатирано от страна на НАП неспазване на законоустановеното задължение на съответното физическо лице е издадено наказателно постановление и му е наложена глоба в размер на 5 000 лв, на основание чл. 178 от ЗДДС.

Издаденото наказателно постановление е оспорено пред съда и съда със своето решение е отменя наказателното постановление, като мотивите за това са следните:

„От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че жалб. М. е изпращал чрез куриерска фирма стоките, от продажбата на които се поддържа в НП, че е формиран облагаемият оборот от 62 157.25 лева за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г., както и това, че той е получавал сумите от продажбата на стоките. В хода на производството пред АНО обаче, той е посочил, че е правил това от името и за сметка на своя работодател - [фирма]. Още в хода на производството пред АНО е било установено, че действително П. М. през 2016 г. е бил в трудово правоотношение с [фирма], като същият е представил и пълномощно, с което Я. П. Д., в качеството на представляващ [фирма] е упълномощил П. Р. М., от името и за сметка на дружеството да приема и изпраща пратки чрез куриерски фирми, свързани с дейността на фирмата, а именно: автомобилни гуми, авточасти, джанти и други, както и да приема и плаща суми, свързани с изпращането и получаването на пратки по куриерски фирми. Въпреки това, незаконосъобразно доказателствената тежест да докаже, че изпращайки процесните куриерски пратки и получавайки плащанията за тях е действал от името и за сметка на дружеството, а не от свое име е прехвърлена на жалб. М.. Това доказване е станало, както бе посочено по-горе чрез посочване от него на дружеството, в което е работил и представяне на пълномощно от неговия управител, с което е упълномощен да извършва тези действия от името и за сметка на дружеството – работодател, но АНО е приел, че тези доказателства не са достатъчни и след като не са били представени от жалбоподателя такива от които категорично да се установява, че реализираните обороти са били от името и за сметка на дружеството - работодател на жалбоподателя и след като не е доказал и начина на предаване на сумите на дружеството и тяхното счетоводно отразяване в това дружество, е направен извод за извършено административно нарушение, като е прието, че процесният оборот е реализиран от М., в качеството му на физическо лице. При това обаче тотално е игнориран принципът за носене на доказателствената тежест в хода на производства с наказателен характер, каквото е настоящето. В такива производства, доказателствената тежест е на наказващия орган, а не на лицето чиято отговорност се ангажира. Последният не е длъжен да доказва невинността си, а наказващият орган е длъжен да събере неоспорими доказателства, които водят до единствения възможен извод за това, че той е извършил деянието, в което е обвинен. В настоящия случай, АНО вместо да провери твърденията и възраженията на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, като извърши проверка на дружеството, от името и за сметка на което се твърди, че е реализиран този облагаем оборот и дали и как е отчитан същият, той незаконосъобразно е прехвърлил доказателствената тежест на жалбоподателя, изисквайки от него да докаже при условията на пълно и главно доказван, че е изпращал пратките със стоки, от продажбата на които е реализиран процесният облагаем оборот, от името и за сметка на дружеството – работодател, като след представяне и доказателства за това – отново незаконосъобразно е преценил, че същите са недостатъчни, без да събере каквито и да е доказателства в подкрепа на административно-наказателното обвинение.

Според настоящия съдебен състав, представените пред АНО писмени доказателства – справки за съществуващо трудово правоотношение между жалб. М. и [фирма], пълномощно, с което Я. П. Д., в качеството на представляващ [фирма] е упълномощил П. Р. М., от името и за сметка на дружеството да приема и изпраща пратки чрез куриерски фирми, свързани с дейността на фирмата, а именно: автомобилни гуми, авточасти, джанти и други, както и да приема и плаща суми, свързани с изпращането и получаването на пратки по куриерски фирми, включително и показанията на Я. П. Д., са напълно достатъчни да разколебаят обвинителната теза на АНО, че П. Р. М., в качеството на физическо лице, лично и за себе си е реализирал облагаем оборот в размер на 62 157,25 лева, в периода 01.01.2016г. – 30.09.2016 г., формиран от търговия със стоки на територията на страната, изпращани чрез куриерска фирма [фирма], както се поддържа в обжалваното НП, а не от името и за сметка на своя работодател [фирма], както твърди жалбоподателят.

Действително, за посочения в НП период от 01.01.2016 г. до 31.09.2016 г., чрез куриерска фирма [фирма], освен автомобилни гуми, части, принадлежности и консумативи, П. М. е изпращал за продажба и получил платената сума за козметични продукти, а именно парфюми. Същите обаче, за целия период, видно от справката от Е. са общо 6 парфюма, на обща стойност 450,00 лева, която е много под изискуемия оборот от 50 000,00 лева за регистрация по ЗДДС.

След като с оглед на изложените съображения, нарушението, в извършване на което е обвинен жалб. М. остана недоказано в хода на съдебното следствие по един категоричен и несъмнен начин, наказателното постановление следва да бъде отменено.“

Именно поради изложените мотиви, компетентният съд постанови съдебно решение, с което отмени издаденото наказателно постановление от НАП, с което е наложена глоба в размер на 5 000 лв за неспазване на изискването за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. Решението е постановено по нахд № 905/2019 г., 129 състав, СРС и е потвърдено на касационна инстанция (последна инстанция) по адм.д. №7443/2019 г., XXI касационен състав, АССГ.

 

Подобни статии