Спомен за Петя

В търсене на най-синьото вълшебство

Ей я, на. Синя книга с меки, оръфани корици. Едното й ъгълче е подгънато, лежи си небрежно на леглото ми, а не помня да я съм я оставял там. „Най-синьото вълшебство“ и някакво женско име на корицата. Хлапашка драсканица с жълт молив също.

„Момичешки глупости. Сестра ми я е довлякла отнякъде“, помислих с досада. Отворих синьото книжле – поезия. Ужас!

В моя мъжки свят на индиански романи, морски приключения, научна фантастика и криминалета нямаше място за подобни глупости.

Обаче „най-синьото вълшебство“ ме омагьоса. „Момичешката“ книжка ме цапардоса като боксьор тежка категория. Петя Дубарова и онази книга, издадена през 1988 г. от издателство „Български писател“ почти 10 години след смъртта на младата поетеса, промениха представите ми за света и книгите. Мила ваканция, чакам те, имам те в спомени! Стиховете, дневникът на това ранимо момиче, ме дариха с нещо, което никога преди това не бях усещал.

„Изядох“ синьото книжле за 2-3 дни и се влюбих в Петя. Колко типично за един 10-годишен хлапак, какъвто бях тогава.

След няколко дни обаче тази знаменита книга изчезна от вкъщи – беше или от библиотека, или сестра ми я довлече от някоя приятелка и я върна – не помня вече. „Най-синьото вълшебство“ се изгуби, но остана в главата ми като ярък спомен и аз започнах да търся тази книга. Влюбих се не само в Петя, но и в толкова човешката, разбираема, нежна, искрена, момичешка, свободна, всеобхватна поезия. Такава лирика не изучавахме в училище, онази „училищната поезия“ ми се струваше скучна. А стиховете на Дубарова ухаеха на дъжд, на прясно окосена трева. В ушите ми тези стихове звучаха като щурци в края на лятото. Понякога тракаха ритмично като весел влак, пътуващ към морето, към голямата, мила ваканция. Може би най-удачният акомпанимент за тях би бил от някой срамежлив хлапак, който неуверено свири на китара.

Тогава нямаше интернет магазини, абе и интернет почти нямаше. Търсех мечтаната книга по битаци, пазари, антиквари, на „Славейков“ (вече няма „Славейков“, г-жа Фандъкова го реновира и сега е просто тъжен и самотен площад, без книги). Навсякъде търсех моята безценна синя книга, книгата на Петя, защото исках да я прочета вече като възрастен. И никъде не я намирах.

Нямаше я тази книга, а копнежът ми по Петя Дубарова и вълшебната й поезия се засилваше. И така, докато един ден не излязох на бира с приятели. Тогава най-неочаквано мой добър приятел обяви, че докато разчиствал къщата на село, намерил на тавана интересна книга – подари ми я. Книгата се казваше „Най-синьото вълшебство“, с автор Петя Дубарова.

„Брат, от къде знаеш, че харесвам тази книга и я търся от години?“, попитах очарован аз, стиснал малкото си съкровище.

„Глупако, ти си ми казвал 1000 пъти, че търсиш тази книга. Щом я видях, първо за теб се сетих“, отговори той.

Почерпих го с бира – скромно и искрено.

Сега Петя Дубарова е отново в моя дом. Синьото книжле с оръфани корици. Това е моят спомен за Петя. И спомен за добро приятелство, разбира се, което продължава и до днес.

Понякога се чудя – малка е България, с малък език, но тази малка България роди невъобразим гений като Петя Дубарова. Позната ли е тя на Запад? Не. Преведена ли е, може ли да се преведе на чужди езици? Сигурно да, но нищо особено. Превежда се Георги Господинов, властелинът на модерното литературно гурме и медийното величие, властелинът на наградите.

Малка България ражда титани на словото. „Малката“ Петя е една от тях, една от мъдреците на българския език. Казвам „малка“ заради крехката й възраст от 17 години, на която тя напусна мира сего. Но Петя Дубарова не бива да се “мери“ по възраст, а по величината на творчеството си. Скромното красиво момиче от Бургас, което ни напусна на 17, е мъдрец на българския език, защото ни показва цялата красота на родната реч, удивителното й богатство. Прочетете Петя Дубарова, та да възвърнете вярата си в българското в онзи добър смисъл, да възвърнете вярата в доброто и красивото въобще.

Но какво е „най-синьото вълшебство“ за мен, какво е Петя? Винаги, когато съм отчаян, посягам към тази синя книжка с меките корици. Тогава разбирам, че в тъгата има красота.

Ето какво казва самата Петя Дубарова в своето съкровено дневниче:

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“

Отчаянието не е вечно. Красотата е вечна, поезията също, Петя от Бургас е вечна. България не е малка. България е голяма дори само заради това, че има малката, голяма, ранима Петя Дубарова. Великата поетеса със скромната, светла, мечтаеща и свободна душа. Най-синьото вълшебство!

Подобни статии

  • Поетесата Теа Монева: Светът е едно голямо стихотворение, в което живеем

    Поетесата Теа Монева: Светът е едно голямо стихотворение, в което живеем

    "Всяко едно стихотворение е отделна галактика. За да построиш обща вселена, трябва да откриеш научните закони между отделните галактики, да ги накараш да си общуват помежду си", казва в интервю за БТА младата поетеса Теа Монева. Стихосбирката й "Преводачът на света" е последната книга, редактирана от напусналия ни наскоро литературовед Марин Бодаков (1971-2021). "Щом светът е едно голямо стихотворение, то няма как поетите наистина да ни напускат", споделя Теа. Тя е родена във Варна на 18 април 1994 година. Средното си образование завършва в Първа езикова гимназия в морския град, а след това следва фармация в Мюнхенския университет "Лудвиг-Максимилиан". През 2021 издава дебютната си стихосбирка "Преводачът на света". Нейни стихове са намирали място в различни онлайн и печатни издания, освен това са били отличавани в различни поетични конкурси, сред които "Веселин Ханчев" и "Биньо Иванов". Пред БТА Теа Монева разказва за поезията, за връзката между литературата и науката, за изкуството и живота извън родината.

    132
  • Националната библиотека притежава две от най-емблематичните произведения на поета Низами Ганджеви

    Националната библиотека притежава две от най-емблематичните произведения на поета Низами Ганджеви

    Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ) притежава две от най-емблематичните произведения на поета Низами Ганджеви, предоставени по международен книгообмен от Националната библиотека на Азербайджан, съобщават от НБКМ.

    158