Сталин плете рибарски мрежи на улица "Консервна"

През риболовния сезон живее в пещери, пълни с книги, и рецитира Омар Хаям

Морето пленило Сталин завинаги.

Това е Сталин. Бургаският Сталин с фамилия Илиев!
Закоравял морски вълк, изкусен плетач на рибарски мрежи и корифей в тънкостите по улов на отровната риба скорпид. Роден е през 50-те години на миналия век и е кръстен на Йосиф Висарионович Джугашвили. И в това няма капка шега. Бащата на Сталин - заклет комунист, обсебен от култа към личността и към СССР, кръстил първородния си син на другаря Коба. Така, белязан с необикновено име още от раждането си, започнал житейският роман на бъдещия морския вълк.

Пътят му тръгнал от малкото великотърновско село Кесарево, минал през столицата, спрял за малко до устието на Ропотамо, за да го отведе накрая до морето, което станало негова съдба. Тук, в рибарското селище, Сталин живее близо четири десетилетия, но под новото си име - Шопа, което сам си е избрал.  

Той е живата легенда на рибарското селище Ченгене Скеле край Бургас и негова най-лична емблема. Дали заради името му, или заради колоритната душевност, която носи, но морските вълци са го припознали и като свой талисман. Заклет бохем, невероятен зевзек, саможив отшелник, бродещ по пещери, морски трапер с поетична душа... Дойдат ли тук туристи, първо питат къде е Сталин. Но да се отговори на такъв въпрос, не винаги е възможно, защото един трапер, особено морски, никога не се задържа на едно място, а кръстосва морето надлъж и нашир. Когато пребивава в рибарското селище, е лесно, защото всички знаят малката му спартанска хижа. Ако го няма в нея, значи плете мрежи на улица "Консервна".

Няма шега, така се казва централната уличка, кръстена от рибарите на прочутия роман на Стайнбек. На нея Сталин опъва такъми и реди бримка след бримка с иглата, така както са плели мрежи рибарите преди 200 и повече години. Той е един от последните мохикани, които все още пазят жив автентичния занаят, и е признат за най-добрия и изкусен плетач на рибарски мрежи. За майсторлъка си е номиниран със специалната награда на Министерството на културата за нематериално културно-историческо наследство, която с гордост показва. Занаятът на Сталин е сред замиращите и истинска рядкост, затова днес се цени като екзотично изкуство.
"Този занаят трябва да тече в кръвта ти и да ти идва отвътре. Иначе не става. Бях още тийнейджър, когато се научих да плета. Постепенно с годините научих всички начини на плетене и тънкости", казва дългогодишният рибар. Той владее и най-сложния начин за плетене, наречен мермет, който се прилага при закърпването на скъсана рибарска мрежа и който малцина умеят. Другата му гордост е, че е виртуоз в ловенето на отровната риба скорпид. Иска се голям майсторлък не само да я уловиш, но и да отстраниш отровните шипове по кожата, което малцина рибари дръзват.

През зимата, когато лодките спят на кея, Сталин е най-търсеният човек в Рибарското селище. Тогава е зает да поправя скъсаните мрежи на колегите си, за да са готови за новия сезон. Работата е тежка и бавна, но пари не взема от никого. Трудът тук се заплаща в натура - с риба. Всъщност рибата е основна разменна монета за всичко в селището. Ако имаш нужда от мрежа - даваш за нея две каси паламуд, ако ти трябва весло - една каса чернокоп. Просто е и изгодно. Няколко младоци се въртят от години около Сталин и вече са понаучили занаята, но Мастера е един и всички му свалят шапка. Освен че плете мрежи, Сталин изкусно плете и лакърдии - разбира се, всичките му истории все около рибарлъка и морето се въртят. Сладкодумникът е душата на компанията в малката кръчма с колоритно име "Морски сговор", в която надвечер между рибарите тече бурен словесен обмен на невероятни морски истории и бистрене на политика. Свършат ли лакърдиите, разговорът неизменно се насочва към Сталин и неговото име.

Току някой ще вдигне наздравица и патетично ще извиси глас с чаша в ръка: "За Родину, за Сталину!", и компанията избухва в неистов смях. Друг зевзек пък ще продължи с въпрос, чиято цел не е да получи отговор: "Ну, как дела, товарищ Сталин....скажите, расскажите!?". И рибарската компания изригва отново при вида на намръщения Сталин. "Не съм Сталин, а Шопа! Сто пъти съм ви казал - това ми е името!", отсича намусено траперът, но сръднята му трае само до следващата наздравица. Макар да има тънко и интелигентно чувство за хумор, той не на шега се сърди, когато някой се обърне към него с рожденото му име. Затова и не спира да повтаря и повтаря: „Шопа съм, не съм Сталин“.


Сам си избрал да му викат Шопа

Докато живял в социалистическата република, Сталин не намирал нищо лошо в името си, дори при нови запознанства ставал център на внимание и будел респект навсякъде. Но щом избухнала демокрацията, кръщелното му име се превърнало в тежка прокоба. Щом чуели името Сталин, хората започвали да се превиват от смях. Затова и морският Сталин решил да се прекръсти сам и си избрал името Шопа. Ще ми викате Шопа Илиев, и повече да не съм чул онова съветско име, разпоредил той на другарите си. Те обаче напук започнали да му викат по всякакъв друг начин - Товарищ Сталин, Другарю Джугашвили, Сър Висаринович и Коба.


Морето го пленява завинаги

Детството и юношеството на Сталин преминали в столицата, но щом влязъл в казармата, го изпратили да служи на Капчето край Бургас. От първия миг, в който зърнал морето, останал пленен и не пожелал повече да се завърне у дома. Останал завинаги на брега. Първо си построил малка рибарска хижа на брега на река Ропотамо, където преди години имаше импровизирано рибарско селище. Властите обаче ги съборили и Сталин намерил нов подслон в рибарското селище Ченгене Скеле. Живее в малка рибарска хижа, тип бунгало, но половината му живот минава в пещери и скривалища. Дойде ли риболовен сезон, траперът се оттегля на своето любимо място на Маслен нос. Прекарва месеци сам като истински отшелник, въоръжен с лодка и рибарски такъми, и спи в пещери и скални заслони. Като същински Робинзон Крузо. Прехранва се с улова от морето и с каквото намери в природата - гъби и плодове. Започне ли риболовният сезон, никой не може да го намери, защото не казва скривалищата си и не носи със себе си дори телефон.

 

Подобни статии