Статуи с енергиен заряд

Не пускат жени „в положение” в музей, за да не пострадат. Невидима сила запраща на земята посетителка, тялото є се гърчи в конвулсии. Божествен гняв се изсипва под формата на гръмотевична буря

Снимка: Wikimedia Commons Богът на водата и плодородието Тлалок може да предизвика потоп, когато се ядоса.

Бременна жена се опитва да влезе в музей. Какво по-нормално? Не и в новозеландския национален музей на маорийското изкуство Те рара, разположен в Уелингтън. Жена в напреднала бременност била спряна на входа, като й обяснили, че няма място вътре, тъй като някои от експонатите водят свой собствен вътрешен живот и могат да навредят на плода.

Бушуващите хормони предизвикали бременната жена да вдигне скандал, а към нейните реакции веднага се присъединили и представителки на феминистични организации. Това наложило пресаташето на културното заведение Джейн Кейг да излезе със специално изявление по случая, в което обяснила, че музейните работници просто следват изискванията на представители на племената, чиито предмети на изкуството били изложени в музейните експозиции. Тя пояснила, че хората от племето таонг вярват, че всеки от предметите е обитаван от духове, които могат да встъпят в контакт със зародиша и да му нанесат вреди.
Но не само жените „в положение” са застрашени от това да бъдат застигнати от древно проклятие или да предизвикат гнева на духове, вселили се в старинни предмети. Регистрирани са десетки случаи, когато старинни фетиши излъчват странна енергия, която по крайно неблагоприятен начин въздейства върху човешката психика. Така например в един ясен и слънчев ден в Хакаския национален краеведчески музей обичайната тишина била прерязана от женски писъци. Притеклите са на помощ служители открили просната в залата млада жена, която се гърчела в конвулсии и се опитвала да каже нещо, но освен писъците от гърлото й не излизала никаква свързана реч. Чак след като се успокоила жената успяла да каже, че каменните идоли са я изплашили. Тя изведнъж почувствала някаква тайнствена, невидима и загадъчна сила, която сякаш я откъснала от каменния под и я запокитила на земята. Но музейните работници не били особено изненадани, защото подобен инцидент там не се случвал за пръв път.

Художник изпада в шок и ужас
Художник от Киргизстан бил ангажиран с реконструкция на няколко каменни експонати в същия този музей. Заел се с един от тях, но само няколко минути след това от очите му рукнали сълзи, започнал да се щура из помещението и да се държи неадекватно. Изглеждал като човек, силно изплашен от нещо. Но освен него и експонатите там нямало никой друг. Затова сътрудниците в музея, присъствали на сцената недоумявали какво е предизвикало у него такива реакции, а той бил в шок и не можел да обясни.
Идолите в музея били докарани от различни места, но основната част били от Хакаско-Минусинската котловина в поречието на Енисей. Те били взети от древни светилища, където били поставени преди повече от 5000 години. Местните жители отдавна се кланяли на тези божества.
Известната народна лечителка от Тува, южната част на Сибир, изследвайки изложени в музея древни скулптури заявила, че всяка от тях има собствено енергийно поле. Особено силно то се усещало при определени статуи. Например, при каменно изображение на Бога на Слънцето на древните хакаси.
Излъчването, струящо от него лечителката почувствала още на влизане в музея. Учудващо, нейните думи потвърдили и други екстрасенси. Доближавайки към статуите, някои от тях усещали леки бодежи, все едно ги докосвали невидими електрически жички.
Специалистът по проблемите на биоенергетиката и доктор на историческите науки Я. Сунчугашев прекарал известно време в музея,  с цел да анализира необичайните явления, които се наблюдават та. Всеки път, когато наближавал идолите, рамката в ръцете му започвала да се накланя в една или друга посока. От това Сунчугашев  си направил извода, че от статуите се излъчва силен поток на енергия, вреден за човешкото здраве.
Детайлното изследване на цялото музейно помещение показало на приборите енергийно поле с широчина от 2 до 4 метра, която преминава през залите с древните статуи и се разсейва встрани. Учените смятат, че аномалията вероятно е свързана или с разместване на дълбочинни слоеве на земната кора на това място, или с наличието на могъща подземна река. Възможно е идолите да се захранват с енергия от земните недра, а след това да я транслират в околното пространство. Има също така и хипотеза, че идолите получават енергиен заряд от космоса.

Бог Тлалок праща проливен дъжд
В края на XIX век в пресъхналото русло на неголяма река в околностите на мексиканската провинция Коатлинчан археолози се натъкнали на огромна каменна статуя на бог Тлалок (б. р. бог на водата и плодородието в теотиуаканската и ацтекската религии, понякога наричан още Нухуалпий). Възрастта на статуята била определена на поне 1200 години. Изсечена от монолитен каменен блок, божествената статуя била висока 7,5 метра и тежала 167 тона.
Местните индианци вярвали, че древните идоли не трябва в никакъв случай да бъдат местени, защото може да се ядосат. Въпреки това през 1964 г. мексиканското правителство в рамките на програма по съхранението и охраната на паметниците на културата взело решение да премести Тлалок. Жителите на провинцията напразно организирали протести и предупреждавали, че гневът на бога може да е жесток. След всичките перипетии по преместването, Тлалок бил разтоварен в двора на сградата на Националния музей по антропология. Но още докато го смъквали с кран, небето било разсечено от гръмотевици и върху главите на работниците се изсипал проливен дъжд. За щастие Бог Тлалок все пак харесал новото си място и повече не проявявал капризи.
А какво да се каже за другите древни идоли, които се разхождат из „нечестивите” зали на съвременните музеи и галерии? Гневът им понякога има наистина ужасни измерения. Ето само един пример.
През 1961 г. в блатна местност в селище в тюменската тайга, смятана  за свещена, геолози намерили двуметрова статуя на Казимската богиня. Аборигените се кланят на този идол от памтивека. Според преданията, богинята не трябвало да бъде местена в никакъв случай, и всеки, който наруши тази забрана, бил застиган от скорошна смърт. Въпреки това местните хора се погрижили да съхранят статуята и я укрили, като на нейно място оставили друга, също толкова древна, но направена от сребро. Но това не спасило учените от гнева на богинята. Шефът на екипа, който отговарял за преместването бил парализиран, а за кратък период от време загинали всичките му осем деца. Останалите в екипа също не били пожалени – от седем души, участвали в акцията по преместването не оцелял нито един. Медиците отдали скоропостижната им смърт на бошуваща по това време грипна епидемия.
Самите геолози, намерили статуята също започнали да боледуват от какво ли не. Някои допрели дотам, че се обърнали за помощ към местен шаман, който им казал, че на върху тези, които оскверняват божества тегне тежко проклятие, което не може да бъде премахнато.

Подобни статии