Св. Иван приличал на иконите си от Рилския манастир

Светията и днес се явява като нисък старец, предполагат, че бил вторият син на цар Симеон Велики

Игуменът на Рилския манастир дядо Евлогий в музея на обителта, където се стичат фенове на християнското изкуство от цял свят.

Тази седмица (19 октомври) Православната църква почете паметта на всебългарския небесен покровител Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Поклонници от цял свят идват в основания от светията Рилски манастир, за да измолят неговото застъпничество пред Бога за здраве, успехи, при житейски проблеми и зачеване на здрави рожби.

В храмовата черква се намират неземните мощи на Св. Йоан, но и няколко икони, считани от миряните за чудотворни. Трудно е обаче човек да раздели оказаната му помощ Свише, защото мнозина се покланят както на мощите, така и на иконите. Преди време сп. „Чудеса и вяра“ пусна една икона, която се намира току над мощите на светията. В този брой публикуваме и втора чудотворна икона от манастира. (Вземете святото изображение на 16 стр.)

Свидетелства

Иначе свидетелствата за помощ след посещения в Рилския манастир са безчет. Селянин с булката си от Самоковско дошъл с 3-годишното си момче, което не можело да ходи. След като родителите се помолили за помощ в храма на Чудотвореца и пред мощите му, детенцето паднало от креватчето и започнало да пристъпва само.
В близкото минало Свети Иван Рилски се споменава и покрай едно момиче, обсебено от демони. След като развалили годеж, за да се омъжи за друг, с девойката от близките села се случили необясними явления. Започнала да драска и пищи, а от устата й излизала пяна и сквернословия. Обсебената пренощувала в светата обител, а на сутринта смирено поискала да си ходи. На удивените от нейното изцеление роднини момичето обяснило, че през нощта й се явил нисък белобрад старец. Той й казал следните слова: “Ти няма да си болна вече, ще оздравееш!”.
През месец август 1936 г. Катерина Ташева, жена на търговец от Батак (Пещерско), разказва следното: "Преди 9 г., когато беше на 9 месеца, синът ми се разболя. Изгубих всякаква надежда, че ще оживее. Една нощ сънувам, че държа в ръцете си едно малко орле, плача и повтарям: ще изхвръкне това орленце. В този момент се яви една жена, която ми каза: "Не бой се, няма да ти изхвръкне орлето. Виждаш ли там далеч този манастир? Това е манастирът на Св. Иван. Ще го заведеш там да постои и орленцето ще остане твое. На другия ден детето беше вече добре, но аз не казах на мъжа ми нищо за съня си. След няколко дни здравето на детето отново се влоши. Тогава казах на мъжа си и дадохме обещание, че като синът ни навърши 10 г., ще го заведем на манастира. Така и направихме. След като направихме това, детето оздравя“.

Сведения

Интересно е, че в последно време сведенията от каноничните жития и книги за Св. Иван се преплитат със стари легенди и по-нови свръхестествени разкази за негови появи и небесна помощ. Всичко това показва, че той продължава да бди над бедния и изстрадал български народ.
Хора от близките села например твърдят, че са виждали светията да броди в този край на България. Те също го описват като нисък старец, който се подпира на една дървена тояжка с резбован връх като отшелнически скиптър. Изглеждал бавен и немощен, ала това било само привидно, защото, стига да поискал, светията можел да се движи със скоростта на светлината. Така той се озовавал дори в Канада и САЩ след молитва на родни емигранти там, свидетелстват християни в интернет форуми.
"Свети Иван Рилски е много строг светец. За разлика от другите, когато ти се яви, кръвта ти замръзва. При него няма пет-шест, трябва да слушаш и да изпълняваш мигновено заръките му. Помага, но в замяна иска праведност", казва Ангел Рафаилов от Благоевград.

Мистерия

Повече от 1000 години след смъртта на най-големия чудотворец, живял в България, неговата личност остава обвита в мистерия. За светеца се знае, че е роден около 876 г. в село Скрино, разположено край р. Струма (и край град Дупница). Според една догадка зад личността му се крие вторият син на цар Симеон Велики - Иван (Йоан). Една апокрифна версия за произхода му реди още, че заради аскетския си живот по хралупи и пещери бъдещият светец е изповядвал богомилската ценностна система. Това се харесва на феновете на историческите загадки и християнска мистика, но само едно е сигурно, че чудотворецът е бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на сина му цар Петър.
До 25-годишната си възраст бил пастир, а след това се замонашва в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен. Има местни предания, според които още тогава е имал специални дарби да пророкува и да управлява стихиите - огъня и водата, само с молитва. Това обаче е плашило местните.
"Какъв е бил, само той си знае. Грях е да се предполага за сили и явления, които ние не разбираме. Свети Иван е имал пророческо виждане 100 000 години назад и напред във времето. За него време и пространство просто не са съществували. Можел е да бъде на 3 места едновременно", разказва и религиозният гид Любчо Караджов от Бобошево.
През X век Свети Иван е бродил между Фролош, Пастух, Скрино и Бобошево, където навремето имало голямо духовно средище. Караджов, който е бивш машинист, споделя още, че на младини също е бил спасен от Св. Иван.
"Бях към 10-годишен, когато се разболях от бронхопневмония. Намирах се в болницата. Едно време нямаше тия модерни лекарства. Усещах как животът гаснеше в мен и какво е станало, не помня, но съм започнал да се моля на Господ. В треската се събудих и видях снагата на белобрад старец с дълга мантия, коленичил до леглото ми да се моли. След няколко дни се оправих. По-късно видях иконата му и го разпознах - това беше самият Иван Рилски", кръсти се бобошевецът, че Небесата му изпратили на помощ именно неговия земляк. Той казва, че Св. Иван Рилски прилича удивително на иконите му, които се намират в Рилския манастир и в Руската черква в София.

Изкушения

Преподобният Иван Рилски като отшелник се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска пустиня (планина), където останал до края на живота си. Там той извършил много чудеса: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан.
Славата на Чудотвореца се разпространила изключително много. В житието на св. Иван Рилски се казва, че българският цар Петър I му идва на крака, за да се срещне с него. Отшелникът обаче не пожелал да се запознае с владетеля, а само му се поклонил отдалеч. Той приел плодовете, но не и златото, което държавният глава му предложил. "Светецът не взима царското злато, защото в него е имало реликви, които сме заграбили от Византия. Те пък от своя страна са ги плячкосали от Ерусалим. Част от реликвите са били от храма на Соломон", коментира Караджов защо Св. Иван не посяга към реликвите и златото. Разбира се, по-вероятно е причината да е, че е бил просто безсребреник – помагал, без да иска нищо в замяна. Но ето какво самият Св. Иван пише в своя Завет по този повод: „Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият и мене опита да изкуси чрез сребролюбие, като благочестивият цар ми изпрати множество злато...“
Устояването пред изкушението още повече увеличило славата на християнския Чудотворец и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова вероятно било началото на най-известния български манастир. Св. Иван се оттегля в една пещера, в която живее до края на земния си път. Предава Богу дух на 18 август 946 г., като на този ден се чества неговото Успение.

Сердика

Когато научава вестта за кончината на чудотвореца, цар Петър поискал веднага мощите му да се пренесат в Сердика (днешна София, наричана в миналото още и Средец). Това се случва на 19 октомври. Оттогава тръгва народният празник Очов ден, тъй като тогава народът ни проглежда за светостта на Св. Йоан. Другата трактовка е, че светията е имал дарбата да лекува редица болести, в това число и очни.
Светите мощи били положени отначало в църквата „Св. Георги“, после в дървения храм „Св. Лука“, а към средата на XII век в новоизградена църква на името на светеца.


Отблъсна разбойници през 1821 г.

В историческите предания наистина съществуват доста податки за неземните сили на Иван Рилски. Когато България е била под турско иго, манастирът често е нападан от разбойници, които грабели и безчинствали. През 1821 г. турски низами със свирепа чета идват от Дупница и се курдисват в манастира. Подочули за несметните богатства на обителта, те решили да я плячкосат и подпалят. Драснали няколко факли, но се извил силен вятър и ги угасил. На втория им опит завалял проливен дъжд, който пак осуетил пъкления замисъл. Тъй като било заник, разбойниците решили да пренощуват, а на сутринта да изколят монасите. През нощта обаче Св. Иван се явил, но не насън, а наяве на главатаря и го заплашил с игуменския си жезъл - символ на духовната мощ. На заранта душманите се изнизали, без да се обръщат назад.

 

Подобни статии