Св. Кортеза е рекордьор по открити аязма

Ангели и светии показвали на пророчицата къде са лечебните извори на България

Десетки лековити аязма е разкрила приживе пророчицата Кортеза Стефанова. Според миряни бройката на посочените от нея извори даже е малко над 100, което прави ясновидката рекордьор дори в световен план.

Кортеза (Константина) Стефанова е от Сливен. В зората на XX век е била наричана „Св. Кортеза“ и „Момичето, говорещо с Бога“. Към нейната схлупена квартира прииждали хора от цялата страна. Повечето от тях били болни заради немотията и липсата на адекватни здравни грижи в онези години. Кортеза, на когото може, помагала с билки и съвети, но в един момент й се дава Откровение Свише, че трябва да започне да търси и посочва свещени Божии места, където повече хора ще могат да се изцеляват чудодейно.
Така Кортеза тръгва да обикаля цялата страна. Посочва например няколко зони край Смолянско, където хора започнали да копаят и действително открили минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора.

Предсказания

Точността на предсказанията й в онези години се разнася от уста на уста. На един човек казала: „Не ти върви работата заради едно ренде, което открадна преди четири години. Едно голямо ренде - не от тези, малките. Да върнеш рендето, тогава ще ти тръгне!“. По спомени на Тодор Абаджиев пророчицата в Ямбол назовала десетки души по име в една стая. И после казала на всеки за какво е дошъл. На един юрист познала, че детето му се казва Иванчо – „по името на двамата си деди - има воднянка, но ще се оправи и без операция“. На ветеринарен лекар рекла, че има момче във втори клас, че по френски е скъсан и че е непослушно. Бащата потвърдил верността на думите й. Има сведения, че е излекувала дори умопобъркан човек, отписан от докторите като безнадеждно луд, само с молитва.
Предприемчиви българи завъртат търговия с нейните потрети, които започнали да се продават като топъл хляб. До нас е достигнала една черно-бяла снимка. Тя е правена през далечната 1910 г. Кадърът е запечатал ясновидката заедно с жителите на родопското село Момчиловци на 2 август - Илинден, на освещаването на параклис при чудотворно аязмо край града, открито от нея.
Сведения от онези години сочат още, че един ден на пророчицата се явява самата Пресвета Богородица. Тя й посочва ново уникално място, където има лечебна света вода и където болните българи могат да се лекуват. Къде обаче е това място, и до днес остава загадка. Някои предполагат, че е онова, което дала на ямболци - „Свети Спас“ на Бакаджика.

Сведения

Кортеза Стефанова е един от най-големите феномени, живели у нас, но за съжаление личността и делото й не са достатъчно проучени. Сведения за нея черпим основно от различни беседи на друг феномен - основателя на Бялото братство Петър Дънов. Въпреки че двамата имали някои различия относно прераждането, Дънов я признавал за най-даровитата пророчица на неговото време. Домът й се намирал срещу мъжката гимназия в Сливен. Приемната й била една голяма стая на втория етаж на паянтова постройка. Източната стена на стаята била цялата заета от икони и кандила като в църква, а около останалите стени имало миндери за сядане. Кортеза живеела скромно и праведно в пост и покаяние като монахиня. Казвала, че често говори с ангелите, Господ Иисус Христос, Пресвета Богородица и всички светии. Именно от тях тя получила неземния дар на ясното виждане отвъд воала на времето и пространството. Дънов също установил, че ако не гледа иконите, не може да види бъдещето или да помогне на даден човек.

Ясно виждане

За Кортеза разказва и Пеню Киров - първият ученик на Дънов. Той педантично е събирал всички писма до Учителя и неговите отговори. Именно благодарение на тази кореспонденция до нас достига част от житието на пророчицата от града на Сините камъни.
Родена през 1865 г., преживява Рубикон - разболява се тежко. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Ходи на училище до трето отделение и остава полуграмотна. Дълго време болнавата девойка Константина не иска да се омъжи, но най-накрая, подтикната от недоимъка и крайната нищета, в която живее, решава да се задоми.
Кортеза обаче открай време има пророчески откровения на сън и наяве, за които не смее да признае дори на най-близките си. Една нощ тя сънува, че венчавката няма да завърши добре. Няколко дни по-късно действително годеникът й получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама.
Именно по това време тя постъпва като прислужница в дома на
прочутия общественик д-р Георги Миркович - български лекар, революционер, просветен деец и общественик, член на Българското книжовно дружество, народен представител в Третото велико народно събрание, награден със златен Ватикански орден лично от папа Пий ІХ. Съдбата на нейния работодател и наставник също е доста интригуваща и пример за праведност в морален и християнски смисъл. Заради действия срещу Високата порта д-р Миркович е осъден на смърт, но успява да постигне замяна на тази присъда с доживотна. Изпратен е в Диарбекир. Там заварва около 150 души български заточеници и въпреки че е окован, лекува много болни, включително и от населението.

Д-р Миркович

След Руско-турската война (1877 -1878 г.) се установява в Сливен като лекар и управител на сливенската болница за период от 10 години. Именно там съдбата среща пътя му с даровитата Кортеза, без което иначе никой не би научил за нейните способности.
Това е рядък шанс за бедното девойче. По онова време лекарят се увлича по езотеризма и невидимите явления, движещи природата, човека и нашия свят. Когато научил, че Кортеза може да предрича бъдещето, той бил заинтригуван. В онези години има мода, която навлиза от Запад и у нас, да се викат духове. Аристократични фамилии използват трикраки масички, с които с потропването им хората се забавляват да общуват с Отвъдното. Подобни спиритуалистични сеанси започва да прави и д-р Миркович, въпреки че свещениците в онези години никак не ги препоръчват. В къщата на лекаря Кортеза усеща покойниците благодарение на своята дарба. Именно така и докторът разбира, че тя наистина е по-специална. Той кара младата жена да се довери на своята дарба. Пророчицата започва да получава видения, да чува гласове Свише и да пророкува. А онова, което кажела, се сбъдвало феноменално точно.

Пловдивската гара

Някъде след кончината на д-р Миркович на 29 септември през 1905 г. Кортеза тръгва да обикаля страната надлъж и нашир и да посочва места с целебни извори. Славата й нараства изключително. Стига се дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посреща множество от 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Клириците в онези години вярвали, че Кортеза е пратеничка на Бога да помага на България. Ето защо от гарата я отвели направо в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. Без да гледа надгробните камъни, тя можела да посочи кой човек лежи там, от какво е починал, как е бил облечен и къде се намира душата му - в Ада или в Рая.
За родния си Сливен пък казвала, че е втора Света гора, „защото в средните векове в околностите му е имало повече от 40 манастира и много параклиси, много аязма - лековити изворчета, и пр“.

Зенит

За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й, няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя вършила това според силите си. Успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. В един момент тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Праведната жена изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум. По-късно в свои беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея, което е доказателство за неземната й дарба. По думите на Дънов тя е най-силната ясновидка, която е срещал някога, но имала един недостатък - била много сприхава.

Спорила с Дънов има ли прераждане

Петър Дънов има няколко срещи със Сливенската светица, както още наричали Кортеза Стефанова. Една от тях се случва през 1914 г., близо две десетилетия след като Дънов за завръща от САЩ, където завършва Теологическия факултет на Бостънския университет. По онова време Дънов е на 48 години, а пророчицата на 49. На срещата пророчицата обаче попарва Дънов и учениците му, като им казва, че прераждане няма. Последното се поддържа от самия Дънов под влияние на индуизма и будизма, че човешката душа се усъвършенства от живот в живот, трупайки добра или лоша карма.
Но православната църква отрича тази постановка. „Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане!“, размахала пръст пророчицата на Дънов, който също вече проявявал ясновидски способности. Той й отговорил, че има или няма, тя сама лесно може да установи, стига да проследи пътя на някоя душа на покойник, която след митарствата си в един момент отново се явява, обвита в пелени, т.е. преродена като бебе.

Подобни статии

  • Св. Теодосий Търновски бил духовен учител на патриарх Евтимий и на руския патриарх Киприан Киевски

    Св. Теодосий Търновски бил духовен учител на патриарх Евтимий и на руския патриарх Киприан Киевски

    Свети Теодосий Търновски вероятно бил от болярско, благородно потекло, но като скромен монах никога не парадирал с това. Прочул с духовните си подвизи като монах. Той е един от идеолозите на исихазма в България, а също и учител на патриарх Евтимий Търновски и на Киприан Киевски, патриарх на Русия. Борец срещу различните ереси.

    83
  • Преп. Алипий Стълпник прекарал 53 години на стълп*,  а Св. Стилиян Пафлагонийски закриля бебета и малки деца

    Преп. Алипий Стълпник прекарал 53 години на стълп*, а Св. Стилиян Пафлагонийски закриля бебета и малки деца

    Днес почитаме паметта на Преп. Алипий Стълпник и на Свети Стилиян Пафлагонийски, наричан още Детепазител. Преп. Алипий живял добродетелен аскетичен живот на върха на стълп*. (Стълп - да не се бърка със стълб. Стълп в старата книжнина се нарича висока и тясна кула, която монаси-отшелници и исихасти строели със собствените си ръце. На върха на този стълп имало място, колкото един човек да стои прав. Там древните монаси, наречени стълпници, прекарвали благодетелен живот в пост и молитва. В съвременния български език е правилно да се изписва "стълб", но във всички официални издания на Синодалното издателство на БПЦ и до днес е прието да се изписва "стълп". От там, вече и в книжовния български език, е останала думата стълпотворение, например - Вавилонското стълпотворение ). Св. Стилиян пък се счита за закрилник на бебетата и малките деца.

    107