Чудесата на Св. Николай Чудотворец

Икона на Св. Николай Чудотворец от манастира „Св. Никола Летни”, Рила.

На 6 декември Светата Църква чества паметта на Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Той се родил в гр. Патра, Мала Азия, в областта Ликия. Родителите му - Теофан и Нона, били благочестиви и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога момче, което кръстили Николай (от гръцки “победител на народи”).

Св. Николай бил известен със своята подкрепа на нуждаещите се. За това говори известния случай с богат жител на Патара, изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към охолен живот, той решил да пожертва честта на дъщерите си, като ги заставил да станат блудници, за да препечелят нещо. Като узнал за това, Божият угодник Николай тайно оставил в дома му голяма кесия със злато. С тази помощ клетия баща успял да омъжи по-голямата си дъщеря. След известно време светецът оставил и втора кесия. Омъжена била и втората дъщеря. Така светецът спасил този дом от поквара и бедност.
Св. Николай е и покровител на плаващите и патрон на всички моряци. По пътя за Божи гроб той извършил чудеса - с молитва укротил разразилата се буря и възкресил един моряк, паднал от корабната мачта.
Светецът е ръководител на постниците и монасите. Св. Николай имал намерение завинаги да остане в Палестина, ала Бог му предначертал друго поприще - епископско служение, и в откровение свише му наредил да се завърне в родината си. Веднъж, когато стоял на молитва, той чул глас: “Николае, това не е онази нива, на която можеш да принасяш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми”. Завърнал се в света, той заживял в него като пустинножител и като истински монах. За да избегне всенародната почит на изряден пастир, каквато жителите на Патра заслужено му отдавали, Николай се заселил в големия град Мира - столица и митрополия на Ликийската област. Тук никой не го познавал и светецът заживял в този град като странник. Но, колкото повече Божият угодник смирявал себе си, толкова Господ Бог го въздигал. По това време се поминал Мирликийския епископ Иоан. За избирането на негов заместник се събрали в Мира всички местни архиереи. Епископите усърдно молили Бога да им посочи най-достойния. На един от най-старите епископи му се явил мъж, озарен от неземна светлина, който му заповядъл, тази нощ да прекара в притвора на храма и да очаква идващите богомолци. “Пръв, който влезе - казал той,­ е избрания от Бога, името му е Николай!”. Същата нощ, светецът, имайки обичай да отива в църква за полунощна молитва,дошъл в храма. Току-що прекрачил прага и епископът го спрял и попитъл за името му - “Николай, раб на твоя светиня, Владико” - отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, въвел го в храма и се обърнал към всички: “Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто той повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, а Божието определение!”.
Като архиепископ Св. Николай просиял като защитник на вярата и верните, както от езичници, така и от еретици. Той преживял едно от най-страшните гонения срещу Църквата, повдигнато от император Диоклетиан. Навсякъде издирвали християни и ги предавали на мъченния и смърт. Св. Николай безстрашно продължавал да проповядва Христа, затова бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение различните страдания, като не преставал със Словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило и архиепископ Николай се върнал на своя престол.
Но, скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Започнали вътрешни раздори. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлил Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, Св.император Константин свикал в 325 г. в гр. Никея събор, в който взели участие епископи от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият Вселенски събор, който осъдил ереста на Арий, определил християнската Пасха да се празнува така, че никога да не съвпада с еврейската, нито да се празнува преди нея и на него била съставена първата част от Символа на вярата. Св. Николай, в спор с Арий, не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тази постъпка светите Отци го лишили от архиепископски сан и го затворили в тъмницата на една кула (тази кула и до днес се съхранява от местните турци като голяма светиня). Но, някои от най-достойните епископи имали чудно видение: видели как Сам Господ Иисус Христос и Божията Майка връчват на светеца отнетите от него епископски символи - Евангелието и омофора. Тогава светецът бил освободен и реабилитиран в епископски сан и достойнство.
Св. Николай се прославил и като омиротворител на враждуващите и освободител на пленниците и невинно осъдените. Когато във Фригия избухнал метеж, императорът изпратил войска. Поради силната буря бойните кораби акустирали принудително на Ликийския бряг, и войниците започнали да ограбват населението. Стигнало се до въоръжени схватки. Св. Николай бързо се намесил и прекратил възникналата вражда. След това отплувал с войските за Фригия, където с добри думи и увещания успял да успокои въстаналите. Още докато бил във Фригия му съобщили, че в негово отсъствие градоначалникът на Мира осъдил на смърт трима невинни граждани. Без да губи време светецът потеглил за Мира. Успял да стигне точно навреме, изтръгнал меча от ръката на палача и снел оковите от нещастниците. Никой повече не посмял да се възпротиви на великия пред Бога и людете архипастир.
Св. Николай е също хранител на гладните. Когато в Ликия настъпил страшен глад, добрият пастир, за да спаси гладуващите, направил чудо. Един търговец натоварил голям кораб с храни и в навечерието на отплуването, нейде на Запад, видял в сън Св. Николай, който му наредил да остави целия корабен товар на Ликия, защото купува всичките му храни и като предплата му дава три големи златни монети. Търговецът разбрал, че е получил заповед свише и изпълнен с послушание отплувал за Ликия.
На 6 декември 342 година Св. Николай се представил в Господа. Бил погребан в храма на гр. Мира. Тялото му останало нетленно, и до днес то източва целебно миро. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталиянската област Апулия, където имало многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и народ на 9 май 1087 г., откогато е установен празникът, наричан у нас “летен свети Никола”.

Подобни статии