Св. Теодосий Търновски бил духовен учител на патриарх Евтимий и на руския патриарх Киприан Киевски

Теодосий Търновски - мозайка от фасадата на катедралния храм "Св. Александър Невски".

Свети Теодосий Търновски вероятно бил от болярско, благородно потекло, но като скромен монах никога не парадирал с това. Прочул с духовните си подвизи като монах. Той е един от идеолозите на исихазма в България, а също и учител на патриарх Евтимий Търновски и на Киприан Киевски, патриарх на Русия. Борец срещу различните ереси.

Той бил монах в манастира "Св. Никола" при Арчар. Търсейки учител, който да го наставлява в духовното усъвършенстване, монахът отишъл в "царстващия град на българите Търново, втори след Константинопол словом и делом".
Постъпил в прочутия по онова време манастир "Св. Богородица" на хълма Света Гора. След немного време се установил в един манастир до град Червен (Русенско), после в т.нар. Епикерниев манастир край Сливен. Научавайки за пристигането на св. Григорий Синаит в Парория (Странджа), той се присъединил към неговото братство. Теодосий станал пръв помощник на прочутия исихаст, като на два пъти се срещал с цар Иван Александър (1331-1371) от негово име. След смъртта на Григорий Синаит (1346 г.) монасите искали Теодосий за свой игумен, но той не се чувствал подготвен за тази отговорност. Заедно със св. Роман Търновски обиколил различни места и манастири (Атон, Цариград, Сливен, Несебър), като накрая основал манастир в Кефаларевската (Килифаревската) пустиня (тоест монашеска, отшелническа обител) до столицата Търново.
Духовният авторитет на Теодосий бил извънредно висок. Най-близък негов сподвижник оставал Роман, а сред учениците му се откроили ученият монах Дионисий Дивни и бъдещите духовни водачи светите Евтимий (патриарх Търновски) и Киприан (митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия).
Теодосий участвал дейно в религиозния и обществения живот в столицата, като се отличил в борбата с ересите - той бил главният изобличител на богомили, адамити и юдействащи на свиканите от цар Иван Александър събори през 1355 и 1359/1360 г.
Отношенията му с търновския патриарх Теодосий тт (около 1348 - 1371 г.) обаче били хладни. Патриархът явно бил резервиран към исихасткото учение, като имал противоречия и с Цариградската патриаршия. Тъй като и Кефаларево станало несигурно поради турски разбойнически набези, с подкрепата на цар Иван Александър Теодосий преместил обителта непосредствено до Търново - така бил създаден манастирът "Света Троrца".
Макар да боледувал, св. Теодосий решил да посети своя събрат от Парория, цариградския патриарх Калист т. Той се установил в манастира "Св. Мамант", където скоро починал - на 27 ноември 1363 г. Затова и на този ден почитаме светлата му памет.

Подобни статии