Сватба с любимата „затрива” войводата Кръстю Асенов

Племенникът на Хаджи Димитър бил буен и сприхав, обичал да налага волята си

Името на Кръстю Асенов е записано върху паметника Паднали за свободата на Македония в Кюстендил.

Почти всеки българин знае името на войводата Хаджи Димитьр и историята на неговия живот и героична смърт. Вероятно не са много обаче онези, които знаят, че наред със знаменития войвода в борбата за българското национално освобождение участва и неговият племенник, за когото ще стане дума в настоящия разказ.

Кръстю Хаджипетров Асенов, известен още с прозвищата Мечката Черкеза и Огнения даскал, е роден на 12 февруари 1877 г. в Сливен, борческия град на стоте войводи. Борческият дух е здраво залегнал в кръвта на фамилията Асенови. По-големият брат на Кръстю – Йордан Асенов, е също бъдещ революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Самият Кръстю завършва гимназия във Варна и започва работа като учител. А по-късно се записва в новооткритото Висше училище – днешния Софийски университет. Тук той попада под влияние на идеите на дейците на ВМРО и става член на организацията. Става един от приближените на Гоце Делчев, а след това и на Яне Сандански. Когато последният решава да извърши аферата „Мис Стоун“, той включва в четата си и младия Кръстю.

През 1902 г. Кръстю Асенов е изпратен в Кукушко. Съвременниците му от този период го описват като един доста буен и сприхав човек, който обича да налага волята си над останалите, често пъти и със сила. Ето какво разказва учителят Васил Драгомиров:

„Кръстю Асенов беше много нервозен човек. Той замина за Кукушка околия. Но преди да замине, вечерта, удари шамар за нищо на един кротък, честен и почтен селянин. Не можах да се стърпя, направих му строга забележка и го накарах да му се извини.” Преди избухването на Илинденското въстание племенникът на Хаджи Димитър е войвода на Кукушката чета. Води сражения при Арджанското езеро и село Постол. При избухването на въстанието Кръстю Асенов обединява четата си с тези на Апостол войвода, Трайчо Гьотов и Иванчо Карасулията. Обединената чета наброява 250 човека и е истинско страшилище за турските власти в региона. На Илинден тържествено е осветено и нейното бойно знаме и тя е готова да се хвърли в битки срещу враговете. Тук обаче Кръстю войвода отново проявява своя непокорен характер и своенравие, като извършва нещо, което ще има тежки и фатални последици за бъдещето и за собствения му живот. Решава да използва тържествеността на събитието, като наред с освещаването на бойното знаме на дружината същия ден се състои и сватбата с любимата му Анна Малешевска. 19-годишното момиче е дъщеря на друг известен деец от ВМОРО, Никола Малешевски – Чичо Крюгер, пунктов началник на организацията в Дупница. Самата Анна, макар и на тази все още крехка младежка възраст, коренно се отличава от своите връстнички и е закърмена от дете с идеите за освобождението на родната Македония. По препоръка на самия Гоце Делчев тя е изпратена от баща си и е приета да учи в Солунската българска девическа гимназия. След завършването й е назначена за една от първите жени преподавателки в Кукуш. През пролетта на 1903 г., в самото навечерие на предстоящото Илинденско въстание обаче, младата учителка зарязва училището и се включва в комитската чета на своя любим – войводата Кръстю Асенов, за да бъде близо до него и да продължи семейната обвързаност с каузата за македонското освобождение.

Не е ясно как 19-годишната Анна е приела идеята на своя любим двамата да се оженят и да вдигнат сватба в деня на освещаването на знамето на обединената комитска чета.

Всъщност възможно е дори самата Анна да е дала това предложение на любимия си. Всичко е в сферата единствено на съмненията, предположенията и догадките, които не са никак любими на истинските историци, разглеждащи случващото се единствено от строгата позиция на науката. В разказ като нашия е допустимо да бъдат направени и някои, макар не чак дотам, сериозни, научни и праволинейни предположения като това.

Това, което безспорно се знае, е, че останалите войводи и преобладаващата част от четниците не одобряват решението за сватбата на Кръстю и Анна в навечерието на бъдещото въстание. Всъщност повечето от четниците се настройват против войводата си още от момента, в който той приема изгората си в четата. Според едно от хайдушките поверия още от времето на вехтите войводи жена в четата носи нещастие и ще доведе до унищожаването на четата. Когато Кръстю обявява на всеослушание, че ще се жени, някои от четниците дори вадят оръжие насреща му и го заплашват с убийство. До това не се стига благодарение на намесата и авторитета на друг от войводите - Трайко Гьотов, който охлажда разгорещените страсти и застава на страната на Асенов. Сватбата се извършва, въпреки че мнозина от четниците отказват да присъстват на нея и да опитат от виното и чевермето на своя войвода. Ако с това всичко се беше свършило кротко и мирно, добре. Кръстю Асенов обаче извършва втора непростима грешка. Разчитайки на своя авторитет и воден от своя чепат характер и непокорност, той обявява пред четата, че отиват с вече законната си съпруга да консумират брака, уединени в една колибка в гората. И не само го заявява, но го и сторва. Двамата се оттеглят, зарязвайки четата си в най-напрегнатия момент, непосредствено преди избухването на бъдещото въстание. Едно подобно поведение не подхожда на истински четнически войвода, а още повече то не би могло да бъде простено от праволинейни хора, отдадени до такава висша степен на македонската идея за освобождение, каквито са членовете на ВМОРО. Вероятно не на един и двама четници през главата е минала идеята да накажат войводата отстъпник по стария хайдушки закон – със смърт. И двама от тях не само го мислят, а го и изричат на глас. Това са четниците Гоно Бегинин и Димитър Битраков. Като според спомени на четниците от онова време главният подстрекател е Бегинин. По това време той е вече на 36 години, бивш фурнаджия. Зад гърба си има 7 години по горите и планините, но и в четите на такива известни войводи като Георги Ватровалията, Васе Шуперията и Иван Карасулията и Христо Чернопеев. Бегинин не харесва самонадеяността на войводата Асенов, не зачита авторитета му и неведнъж влиза в остри спорове с него пред другите четници. Сватбата на войводата и решението му да зареже четата заради любимата си идват тъкмо навреме и Бегинин решава да използва случката, за да се отърве от Асенов. Той печели на своя страна Димитър Битраков и двамата заедно скрояват пъкления си план. Те успяват да настроят срещу войводата Мицо Големанов, един от тримата, които трябва да отидат и да върнат обратно в четата Кръстю и Анна. Там, в колибата, насред гората, Големанов издебва войводата Асенов, докато спи, и го застрелва.

Убиецът се опитва да ликвидира и Анна, но пушката му засича. Какво се случва след това с младата жена и къде е тя почти цяла година, не е ясно. Дори и родителите загубват следите й. Те извършват опело и издават некролог за смъртта на своята дъщеря. През 1905 г. Анна най-неочаквано се завръща от неизвестността и е назначена за учителка в Дупница. Тук тя изкарва цели 29 години, чак до 1934 г. Умира през 1941 г. на 56-годишна възраст.

Новината за убийството на войводата Асенов бързо достига до останалите от четата. Сформираният съд незабавно въздава възмездие, осъжда физическия убиец на смърт и присъдата му е изпълнена веднага. Двамата подбудители обаче успяват да се измъкнат и да се скрият. Каква е по-нататък тяхната съдба ? Главният виновник Гоне Бегинин е заловен след разгрома на Илинденското въстание от дейците на ВМОРО. Тук обаче неочаквано за него се застъпва братът на убития – Йордан Асенов, който спасява живота му. Гоне Бегинин се записва като доброволец в Балканската война в състава на Македоно-одринското опълчение, откъдето следите му се губят и по-нататъшната му съдба е неизвестна. Другарят му Димитър Битраков участва в Илинденското въстание. На 18 август 1903 г. в сражение с турска войска в района на село Аматово Битраков и още един от четниците, Вано Икономов, доброволно се предават на турците. И неговата по-нататъшна съдба е неизвестна. Що се отнася до това как самите македонски дейци са възприемали войводата Кръстю Асенов, ето какво пише за него „летописецът” на македонското освободително движение Христо Силянов: „Кръстю Асенов от Сливен, човекът хала, разнасящ навред из македонските села и планини наследеното от вуйча си Хаджи Димитра, могъщество на духа.” А такива думи, излезли изпод перото на иначе доста критичния Силянов, наистина означават много.

Подобни статии