Свещичка за Криси

Медии изместиха фокуса и тръгнаха да настройват обществото срещу лекарския екип от Сливен

Хладнокръвно, но не по Труман Капоти. Трагедията в село Сотиря извади на показ лицемерието на една малка, но претенциозна и агресивна част от обществото, която страда публично само за чужди трагедии. Те живеят в социалните мрежи, където показната съпричастност е истинска добродетел. Погубеният живот на едно невинно дете не е повод да демонстрират възмущението си.

Виж, ако детето е французойче, социалните мрежи ще се изпъстрят с трогателни профилни снимки на догарящи свещички. Же сюи нещо си. Вероятно сте забелязали колко от „жесюитата“ се възмутиха по повод на това жестоко убийство. Мижав процент. Гражданското общество бъка от непукисти, на които не им пука за нашето дете, след като има толкова чужди, за които да страдат демонстративно и лицемерно.
Плахите опити на някои журналисти да насочат фокуса към правозащитните организации, които толерират хора като Мартин Трифонов и съблюдават много стриктно правата им, бяха смазани с дежурната реплика за „езика на омразата“ и омразни реплики срещу онези, които си позволяват да искат спешна промяна на законодателството, за да не може подобни убийци да излизат на свобода като завършени психопати. Въпросите, които т. нар. гражданско общество трябваше да повдигне, са не един и не два. Никой не иска да произнесе опасната дума референдум, що се отнася до искането за връщане на смъртното наказание. Във всичко останало може да подражаваме на Америка, но не и в това. Защото не е европейско, не е „же сюи“, не е... Защо се страхуват толкова от един такъв референдум? Може би защото знаят, че сме преминали прага на търпимост към подобни прояви и лицемерите в социалните мрежи няма да надделеят.
Забелязахте ли, между другото, как хладнокръвно ви подхлъзнаха тези, които дундуркат изроди като убиеца от Сотиря, насочвайки фокуса в съвсем друга посока? Първо с твърдението, как той бил малтретиран сексуално в затвора, където е изтърпявал присъда заради блудство. Същата телевизия, която пусна тази сълзлива нишка в случая, свенливо уточнявайки, че информацията за малтретирането е неофициална (една жена каза!), бе едната от двете медии, подгонили лекарския екип, за да го бомбардират смело с въпроси, защо изнасиленото и смазано зверски дете не е получило адекватна помощ. Как лаиците журналисти преценяват лекарската намеса? И защо искат да оправдаят действията на убиеца? Това са въпроси, които трябва да тежат на тяхната съвест. Зрителите вероятно не осъзнават колко манипулативно репортерите разсейват вниманието им и обслужват насилника, който, макар и направил пълни самопризнания, не се разкайва, защото бил под влияние на алкохол. Защо тези настъпателни журналисти, които гонят лекарите и им вменяват вина, не потърсиха несъответствието между думите на майката на насилника, която твърди, че не пиел нищо друго освен енергийни напитки и неговата версия за замъгленото от алкохола съзнание? Защо не подгониха със същата настървеност полицаите, за да ги разпитат как човек с такъв профил, е оставен на произвола на съдбата, вместо да бъде ангажиран в някаква програма? Знам, че това звучи като някаква фантасмагория. По селата има десетки като Мартин. Прескачат дуварите нощем. Изнасилват немощни бабички, прикоткват съседски деца. Никой не работи с тези бандити, никой не ги контролира. Просто отчитаме инцидентите, за които е съобщено. И броим труповете. Гола статистика.

Подобни статии