Света Варвара е покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчца Варвара. Преп. Йоан Дамаскин. Паметта на св. Варвара се почита както в православната църква, така и в католическата църква.

В православието св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят. Св. Варвара е родена в края на III в. в Илиопол (Мала Азия) в семейство на аристократ. Отличавала се с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучавала външния свят от прозореца и имала много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. Варвара е обезглавена през 305 г. или 306 г. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. Мощите на св. Варвара се намират в Киевопечорската лавра в Киев, но частици от тях са пренесени и дарени на София на 8 септември 1957 г. от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий I и се намират в църквата "Св. Преображение". През VI в. мощите на св. Варвара са пренесени в Константинопол, през 1108 г. в Златокуполният манастир "Свети Михаил" (Михайловски манастир) в Киев от Святополк II, а от 1930 г. се намират в Патриаршеската катедрала "Св. Владимир" в Киев. Атрибутите, с които се изобразява св. Варвара са кула с три прозореца, мъченическа корона, бокал, мълния, палма. Тя е покровителка на миньори, оръжейици, архитекти, артилеристи, математици, затворници.
В някои райони на България св. Варвара се смята за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и "баба Шарка". В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за "баба Шарка", на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство против дребна шарка. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони св. Варвара се почита като покровителка на домашните птици. Празникът се нарича още "Женска Коледа", тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. Според народните вярвания св. Сава, който се чества на 5 декември, е жена - светица. Варвара и сестра й Сава са двете сестри на Св. Никола, който се чества на 6 декември. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава". На този ден празнуват Варвара, Варя, Варадин и др.
Йоан Дамаскин е родом от Дамаск, живял в 8-и в. Той бил богослов и песнописец, монах от обителта на св. Сава, който за своите високохудожествени умилителни песнопения получил името "златоструен". Той е написал много канони, сред които и пасхалния канон. Йоан Дамаскин разработва теорията на църковното пеене, като го разделя на осем гласа или музикални тоналности (ладове). Като практическо приложение на теорията за църковното осмогласие е известен трудът му "Октоих".

Подобни статии

  • 22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    През 1905 г. на тази дата 13-ото Обикновено народно събрание приема първия в България Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. Утвърден е с указ 13 от 23 март 1905 г., обнародван е в "Държавен вестник" от 26 март 1905 г. и е в сила от м. септември 1905 г., припомня БТА. Законът регламентира минималната трудова възраст, работните часове, почивките, отпуска по майчинство, трудовата хигиена, техническата безопасност. Отменен е през 1917 г. със Закона за хигиената и безопасността на труда.

    143
  • 21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    Денят на родилната помощ. Чества се от 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание като Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Датата е избрана според празника Бабинден, който по стар стил е на 21 януари, а по нов е на 8 януари, припомня БТА. На този ден професионалистите в родилната помощ - лекари и акушерки си правят равносметка, а родилките им изказват своята благодарност и признание за проявените грижи и всеотдайност.

    174