Свети Яков Заведеев е изобразен с три лица - учител, поклонник и воин

Третото по святост място за поклонение в католическия свят след Йерусалим и Рим е испанският град Сантяго де Компостела. Всяка година множество хора се стичат към катедралата, която е крайна точка на известния поклоннически маршрут „Пътят на Сантяго”, известен още като „Камино“.  Те изминават 800 км от Южна Франция до испанската област Галисия, в която е разположен градът.

Целта на поклонниците е да се поколонят на мощите на свети Яков Заведеев - един от апостолите на Исус, които се съхраняват в катедралата.

След Възкресението и Възнесението Господне за Яков се споменава в Деянията на Апостолите. Той заедно с другите апостоли е изпълнен със Светия Дух в деня на Петдесетница и участва в устройството на първите християнски общини. В деянията се съобщава за неговата смърт (12, 1 – 2), според които цар Ирод Агрипа „убил Якова, брата на Йоан, с меч“ (Деян,12:1 – 2) през през 44 г.  Двама от учениците му – Атанас и Теодор, изнасят тялото му от Йерусалим с лодка през Средиземно море до днешния Сантяго де Кампостела.

Малко след като през 819 г. биват открити мощите на свети Яков, на мястото на гробницата му се издига базилика. Тя обаче е разрушена от маврите, които дори отнасят камбаните му в Кордоба. Мощите обаче са оставени непокътнати. Основите на настоящата катедрала са положени през 1075 г. от краля на Кастилия и Леон Алфонсо VI. Довършена е през 1211 г., като много от елементите в интериора и екстериора й са добавени на различни етапи през следващите векове.

Бароковата фасада, известна още като фасадата Обрадойро, е дело на местния архитект Фернандо Касас и е добавена около средата на 18 век. Тя е обградена от двете камбанарии, които се издигат на 75 метра височина. Централният фронтон е със статуята на свети Яков, представен като поклонник и придружен от двамата си ученици – Атанас и Теодор.

В катедралата се влиза през великолепната „Врата на Славата“, издълбана през 1188 г. от Маестро Матео. Тя се смята за едно от най-изящните творения на средновековното изкуство. Някога тази врата е била част от екстериора, но сега се издига отвътре, точно зад новата барокова фасада. Тимпанът и колоните на трите портала изобилстват от скулптори, пресъздаващи Страшния съд. По дърворезбите са останали едва забележими следи от цвят. Арките над страничните врати изобразяват Славата на Христос, заобиколен от четиримата евангелисти – Йоан, Матей, Марк и Лука. Под фигурата на Христос на централната колона се намира скулптура на свети Яков, а под него автопортрет на Маестро Матео. За разлика от бароковата фасада интериорът на катедралата е романски – сводести тавани, два дълги коридора по протежението на храма и множество параклиси. Някога романският олтар е заменен с бароков, дело на Доминго Антонио де Андраде. На главния олтар апостол Яков е изобразен по три начина – като учител, като поклонник и като убиец на маврите. Под него, положени в сребърен ковчег, се намират мощите на апостола.

Подобни статии