Свети Йоан Богослов описа края на света

Най-близкият ученик на Христос видя Апокалипсиса от остров Патмос

Православният канон представя Свети Йоан като възрастен епископ

На 26 септември църквата отбелязва Представянето на Свети Йоан Богослов (Свети евангелист Йоан). Той е бил един от първите 12 апостоли и както може да се съди според евангелския разказ - един от най-приближените ученици на Иисус Христос.

Може би заради това именно на него се дава да надзърне много напред в бъдещето чак до края на света. Неговите пророчества обаче са дадени в иносказателна форма. Причината според тълкуватели е, че сам Господ Бог не е позволил никому да познае докрай истината нито за идването на Антихриста, нито за Второто пришествие на Божия син, нито за свършека на света. Най-много нишани за тези събития обаче дава само Св. Йоан Богослов.

Преображение

Той е бил един от най-доверените хора на Божия син. За това говори моментът, в който Христос повиква при своето Преображение само трима от свои ученици - Йоан, брат му Иаков (Заведеев) и Петър (Мат. 17:1) ). Именно Йоан е и ученикът, на когото разпнатият Иисус поверява грижите за своята майка - Богородица (Йоан 19:27). Йоан е и любимият ученик, който обляга главата си на гърдите на Христос по време на Тайната вечеря, малко преди да бъде заловен.
Извън записаното в книгите на Новия завет преданието на християнската църква сочи, че Йоан е доживял до дълбока старост, като се е грижел за Богородица до самото й Успение. След евангелските събития апостолът живее основно в Смирна и Ефес. Фенове на загадките обаче сочат, че не случайно един от най-мистичните храмове у нас - Земенският манастир, е кръстен на този апостол. Храмът има нестандартна кубична архитектура (дължина 9,18 м, ширина 8,71 м и височина 7 м ) и се свързва с мистичното християнство, както и с учението на масоните. Устни предания говорят, че Св. Йоан е минал по тези земи заедно с Андрей Първозвани, а в тяхна чест местните християни са изградили тук малък храм, който е бил разрушение. От неговите основи през XI-XII век е вдигнат Земенският манастир.
С голяма доза сигурност се знае, че в края на живота си Св. Йоан е заточен на гръцкия остров Патмос, където през 96 г. пише знаменитото си Откровение, наричано Апокалипсис. Малко след това се завръща в Ефес, където умира през 100 г.

Трудове

Освен Откровението той е автор на едно от четирите канонични евангелия и три съборни послания. За времето, в което е написано Евангелието от Йоан, съществуват различни датировки - между 63 и 98 г. Според някои изследователи то е евангелие - извор, на което се базират останалите, доколкото само той от евангелистите е свидетел и участник в събитията, свързани с живота и земната смърт на Христос.
Библейският разказ на Йоан се отличава от останалите три евангелия (на Марк, Матей и Лука), тъй като се спира не толкова на живота на историческия Иисус, колкото на неговото учение. Самото встъпление към текста е повече философско, отколкото историческо. „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог бе Слово“ (Йоан 1:1). Основен момент в етическото учение е темата за любовта. „Бог е любов“; "Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?" (1 Йоан, 4:20).

Спекулации

Основните християнски деноминации разглеждат тезите, изложени в Йоановите произведения, като неотменна част от учението на Христос. Според някои светски религиоведи обаче това е оригинално нравствено-религиозно учение, което, макар и възникнало на основата на учението на Иисус, се отличава от него. Те се аргументират с факта, че през вековете различни сектантски групи и паралелни учения непрекъснато са съчинявали различни апокрифни текстове - послания, апокалипсиси, „Тайните думи на Йоан“ и т.н., които са приписвани на Свети Евангелист Йоан.

Пророчества

Но най-много спорове, коментари и тълкувания предизвиква Откровението на Св. Йоан Богослов. Това е последната глава от Библията и е единствената пророческа книга на Новия завет.
По своето съдържание и стил Апокалипсисът рязко се различава от другите текстове на Новия Завет - това е откровението, което Йоан получава под формата на видения от Бога. После Йоан се опитва да ги канализира и опише чрез слово, посветено на предстоящото раждане на Антихриста и второто идване на Иисус Христос и Последния Божи съд. Книгата съдържа символични образи, които по-късно стават обект на многобройни богословски интерпретации. Книгата Откровение завършва с пророчеството, че Божията победа над греха ще увенчае тежката борба на силите на светлината и тъмнината на Земята. Според проповедника Джеремая Джейкс от Божията църква във Филаделфия пророкът е задал бъдещето преди повече от 1900 години. Св. Йоан обаче го е скрил под формата на седем печата. Първите четири печата, дадени от Йоан Богослов, са наречени Четирите конника. Според Християнската есхатология те са предвестници на Страшния съд, когато Господ ще съди Земята и дава възможност на хората да се покаят. Това са т. нар. дни на Голямата скръб, в която мнозина ще умрат от болести, глад и войни, което се случва в последния век. Според учения библеист проф. Том Мейер християнските пророчества всъщност предупреждават за времето преди Второто пришествие на Христос, когато ще се развият поредица от апокалиптични събития. Той говори още за Седемгодишната скръб, чиито наказания били забранени на Св. Йоан да разкрива.

Надежда

Но и след Апокалипсиса Бог ще живее сред хората, утвърждава Йоан Богослов. Тоест човечеството няма напълно да изчезне от лицето на Земята след това, което наричаме края на света.
„А онзи, който седеше на престола, каза: Ето, аз създавам всичко ново. И той ми каза: Свърши се! Аз съм Алфа и Омега, началото и края; На жаден ще дам подарък от чешмата на живата вода. Който побеждава, ще наследи всички неща, а аз ще му бъда Бог, а той ще бъде мой син. Но страхливите и невярващите, и гнусните, и убийците, и блудниците, и магьосниците, и идолопоклонниците и всички лъжци, жребият им ще бъде в езерото, изгарящ от огън и жупел."(Откровение, 21:6-8)

Второто пришествие идва с катаклизми

Апокалипсисът на Йоан описва Второто пришествие на Иисус. Това е събитие, предвидено както в Библията, така и в Корана. Самият Иисус Христос също многократно е говорил за второто си идване на Земята, което ще бъде видимо за всички. За това събитие в Апокалипсиса се казва, че то ще бъде „като мълния от изток на запад“.
Второто пришествие на Божия син според Йоан Богослов ще бъде славно: „Той няма да се появи като унижен човешки син, както за първи път, а като истинският Божи Син, заобиколен от ангели, които Му служат“. Това славно идване ще бъде в същото време ужасно и страшно, тъй като сега Христос ще съди света.
Както в пророчествата на Стария завет, така и в пророчествата на Новия завет се казва, че Второто пришествие ще бъде предшествано от много катаклизми (земетресения) и знаци в небето (потъмняване на слънцето и луната, падащи звезди от небето). „И изведнъж, след скръбта на онези дни, слънцето ще помрачи и луната няма да даде своята светлина, а звездите ще паднат от небето и небесните сили ще бъдат разклатени; тогава знакът на Човешкия Син ще се появи на небето; и тогава всички земни племена ще скърбят и ще видят Човешкия Син, който идва в небесните облаци със сила и голяма слава." (Матей 24: 29-30)

Рисуват евангелиста на различна възраст

Не е еднозначно дори самото изобразяване на Йоан Богослов. В иконографията светецът се изобразява като млад мъж, без брада при сцени като Тайната вечеря, Преображение, Разпятие и др. Православната иконопис обаче утвърждава и самостоятелното му изображение в т. нар. апостолски ред на иконостаса, или при съответната храмова икона, където той е с епископски атрибути, стар, с дълга бяла брада. Но съществуват обаче и многобройни изключения, както в църковната, така и в светската живопис. Йеронимус Бош например, изобразявайки Йоан по време на заточението му на остров Патмос, го рисува като младеж, въпреки че според житието му по време на това изгнание Йоан вече е на преклонна възраст. Така го рисува и Диего Веласкес. Най-интересна е интерпретацията на средновековния български зограф, който на икона от 1396 г. в Погановския манастир рисува Йоан като старец, докато Богородица е изобразена като млада жена.

Подобни статии