Светски хроникьор оплита Яворов в смъртта на Лора

Парче рокля го оневинява, но не го спира да се самоубие

Връзката на Лора и Яворов е белязана от драматични обрати от самото начало.

107 години отминаха от трагичната развръзка на знатната софийска семейна двойка - великия български поет Пейо Яворов и красивата дама Лора Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов и племенница на Любен Карвелов. Но и сега съдбата на двамата продължава да вълнува млади и стари в България.

След поредната сцена на ревност, която Лора разиграва в дома им в късната вечер на 29 ноември 1913 година, тя взима револвера от джоба на Пейо и се прострелва в сърцето. Втрещен поетът се опитва да я последва, но съдбата решава друго – изстрелът в слепоочието му го ослепява, но го оставя жив. За да бъде дамгосан с обвинението “убиец”! "Малцина знаеха, че в този барутен погреб - семейство Лора и Пейо Яворови, е поставен фитил с динамита на Лорината ревност”, пише в «Романа на Яворов» Михаил Кремен.

На 29 ноември 1913 г. Яворови, Михаил Кремен, младата му, 19-годишна съпруга Дора Конова, както и издателят Паскалев са на гости на семейство д-р Михаил Тихови. Вечерта е весела, обилно полята с червено вино. Въпреки доброто настроение няколко пъти между Яворов и Лора прехвърчат нервни искри. Веднага след прибирането в дома им тя вдига скандал, че през цялото време вниманието му било обсебено от Дора. Двамата за пореден път се скарват. Версията на Пейо е, че тя се гръмва сама в сърцето с неговия пистолет, който взема от джоба на преметнатите върху стола панталони. По-късно следователят Иван Божилов ще намери в гардероба на Лора нейния малък револвер с пет патрона. Когато дошлият лекар пита ранения Яворов защо се е случило всичко това, поетът отговаря: "Дива ревност, брате! Карахме се и тя се застреля.”

„При такъв живот е по-добре да се разделим", казва му Лора. За първи път Яворов не избухва. Под свъсените си вежди той изрича: "Щом е така, добър път и лека нощ." Лора решава вместо край да сложи ново начало между тях - вечна любов. С цената на живота си. Тя влиза в кабинета му откъм салона. Търси в мрака револвера му в задния джоб на панталона, преметнат върху облегалката на един стол. Той вижда, че до гърдите й е опрян неговият малък револвер. Глух гръм. После гласът му: "Защо, Лора, защо?"

Кървавата драма в Яворови взривява обществото. Повечето вярват, че той е застрелял жена си. Допълнително масло в огъня налива хроникьорът Панайот Стайчев, допуснат да присъства на аутопсията на Лора, при която трима лекари твърдят, че Лора е застреляна в гръб. На сутринта вестник "Утро" излиза с огромно заглавие: "Лора убита". Яворов наистина остава полусляп. След изписването му от Александровската болница го приютява в дома си Михаил Кремен. Благороден жест, но и нов повод за клюки - нали точно съпругата му е била най-големият трън в ревността на Лора. Яворов пътува във Виена, но дори тамошните лекари не могат да му помогнат. Поетът прогресивно ослепява. На 20 юли 1914 г. приятели го настаняват в някогашната му квартира на ул. "Витоша" 34.

Прословутото дело 205/913 г. определя Яворов като убиец на Лора въпреки десетките доказателства за неговата невинност. Започват най-трудните дни за поета. Това може би най-добре е описано в писмото му до Асен Златаров: "Ти знаеш ли, че днеска паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах. Чувам подвикване: «Ето го убиеца»... В документалната си книга Явора Стоилова, внучка на Яворов, пише: “Бесарабският българин Иван Божилов, половин година по-млад от Яворов, е следовател едва от януари 1911 г., а съдбата му поднася едно трудно дело, в което общественото мнение е казало вече "съкрушителната си дума по случая". Според майката на Лора - Екатерина Каравелова: "Яворов е убиец!"

Съдия-следователят Божилов обаче открива оневиняваща находка. При изстрела парче от сватбената дреха, загнездено като че нарочно в сърцето на Лора, се превръща в сериозно доказателство за пътя на куршума. Той е пронизал гърдите й отпред назад, а не откъм гърба. Следователят констатира, че раната между гърдите е кръгла като дулото на револвера, с който е стреляно и е точно с неговите размери. В моргата раничката на гърба, отворена около десетото ребро, почти не се забелязва за разлика от отвора върху гърдите й. Според правилата в съдебната медицина входната рана трябва да е по-малка от изходната. "Убита е!", решава водещият експертизата д-р Пиперков. Втренчени в по-малката рана на гърба, нанесена навярно от ръката на поета, нито д-р Пиперков, нито д-р Татарчев, нито останалите лекари, нахълтали шумно в моргата, обръщат внимание на важни факти, посочени от съдия-следователя: Отпред на гърдите раната е обгорена! Роклята на гърба не е пробита! Раната отзад е по-ниска от раната отпред. Това би означавало, че Яворов, който не е по-нисък от Лора, е трябвало да коленичи зад гърба й, за да стреля.

Иван Божилов отлага аутопсията за другия ден, за да бъде извършена на светло и при възстановено спокойствие. Но на разсъмване София вече е залята от слуха, завладял първите страници на вестник "Утро": "Лора убита!". И мълвата тръгва от уста на уста по софийските улици, в кафенетата, в дамските салони, извива се и съска като змия. Пресата подема в унисон с тълпата: "Харамия, син на касапин, убиец!" Яворов е уволнен дисциплинарно от Народния театър за престъпление, което не е доказано от съда. Парламентът не му гласува пенсия на инвалид и с това практически подписва смъртната присъда на един слепец, който не е в състояние да се грижи сам за себе си. На 29 октомври 1914 г. Яворов слага край на живота си.

Подобни статии