Светът след COVID

Ще успеят ли държавните лидери да покажат с личен пример, че ваксинирането може да не е панацея, но е наложително

Една кошмарна година е към края си. Година, в която светът се капсулира. И се научи да живее по нови правила. Година, в която всички единодушно приемат за ключова дума „пандемия“. Тя даде своя отпечатък на всичко. Затворени граници, уплашени хора. Ковчези. Уморени доктори. Фалирали бизнеси. Светът заживя по нови правила. И по всичко личи, че още дълго време ще продължаваме да се съобразяваме с тези реалности.

Кои са новите думи и термини, които изобилстваха от средствата за масова информация и защо се стгна до тотално отричане на мерките в редица държави, които ни служеха за пример за самодисциплина? Взехме ли си поука от случващото се или продължаваме да живеем, сякаш преди и след нас няма нищо? Ще успеят ли държавните лидери да убедят с личен пример невярващите си съграждани, че ваксинацията срещу COVID-19 е наложителна? Или движението на антиваксърите ще триумфира? На този етап никой не може да прогнозира със сигурност какво ще се случи. Но на фона на хвалбите, че нашите мерки са значително по-либерални от тези в други държави, трябва да съобразим и данните за смъртността, които са обезпокояващи. Затова, когато прости и неуки хора обясняват как ваксинирането е равнозначно на чипиране, а коронавирусът е измислица, която цели налагане на нов обществен ред, не подминавайте тези теории, а се опитвайте да намерите липсващите аргументи. Направете го заради себе си и заради хората, на които държите.

С ръка на сърцето можем да кажем, че закъсняхме. Дълго време смятахме, че сме привилегирована нация. Залъгвахме се, че коронавирусът ще ни подмине. Докато гледахме снимките с наредени ковчези в Италия и четяхме за „балконната демокрация“, това ни изглеждаше като частен казус. Допреди два месеца българите категорично не вярваха, че съществува такава зараза и се питаха: Вие лично познавате ли някой, който да е боледувал от коронавирус? Сега това е основна тема за разговор. В градския транспорт хора с маски тревожно разпитват близките си дали са си премерили крвното и дали сатурацията им е добра. Сатурация, интубиран, PCR тест, антигенни тестове, плазма, дезинфектант, извънредно положение, респиратор, интубиран – едва ли вече има хора, които да не знаят значението на тези думи. И въпреки това, мнозина изглежда продължават да смятат, че тях всичко това ще ги подмине или омаловажават болестта.

Призовавам българските граждани да се ваксинират, а всички колеги да бъдат компетентни и да се запознаят с ваксините. Това каза на пресконференция в четвъртък, 17 декември, началникът на ВМА и председател на Националния оперативен щаб генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски. Почти по същото време излязоха резултатите от допитване на "Екзакта", което показва, че 23,2 на сто от българите биха се ваксинирали срещу COVID-19, 41,1 на сто заявяват, че не биха го направили, а 35,7 на сто се колебаят и, за да решат дали да се ваксинират, се нуждаят от повече информация за ефективността на ваксините и за страничните им действия. Националното изследване е проведено в периода 5 - 12 декември 2020 г., като на квотен принцип (по пол, възраст и тип населено място) са подбрани и интервюирани "лице в лице" 1025 пълнолетни българи в 70 населени места на страната.

По-често са склонни да се ваксинират мъже, хора на възраст между 40 и 60 години и жители на столицата. Най-често посочват, че не биха се ваксинирали хора от градовете-областни центрове.

79,6 на сто от българите одобряват въведените от правителството мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 у нас от 27 ноември до 21 декември, а 20,4 на сто са против тях. Против мерките са най-често млади хора на възраст под 30 години (37 процента от тях), нискообразовани и бедни респонденти. Най-много противници на мерките има сред живеещите в градовете-областни центрове и сред жителите на малките градове на страната.

94,9 на сто от участвалите в настоящото изследване твърдят, че спазват въведените от правителството мерки, а 5,1 процента посочват, че не ги спазват. По-често мерките не се спазват от мъже, от хора на възраст под 40 години, от нискообразовани, от бедни, от роми и от жители на малките градове и на селата.

По-голямата част от респондентите - 69,5 на сто, твърдят, че вярват на официалната информация за разпространението на COVID-19 у нас, а 30,5 на сто не вярват (като по-често не вярват представители на онези групи и прослойки, които не спазват мерките).

Подобни статии