Свободен като птица

Изолацията и извънредното положение не ми пречат, те имат много плюсове

Карантината хич не ми пречи. Малко ме дразнят хората от шоубизнеса и спорта, които непрекъснато ми повтарят да си остана вкъщи. В повечко ми идват и домашните клипчета кой как тренира у дома, как готви, как работи. Това се превърна в „мода“, която излезе от контрол и стана леко досадна. Например - Орлин Павлов изнася „концерт“ в гаража си и се чувства длъжен да уведоми човечеството за това. Кому е нужно? Иронията е, че Орлин Павлов наистина би трябвало да пее само в гаража.

Обичам карантината не само защото тя е полезна за вашето здраве, а защото по-малко досадни индивиди ми навлизат в личното пространство. Това, второто, не го обичам. И преди да ме обвините в дежурното „хейтърство“ ще ви припомня, че една от знаковите песни на Владимир Висоцки се казва „Я не люблю“. А Висоцки не е бил хейтър, напротив, самият той е бил недолюбван от съветската власт – не им е влизал в политическите калъпи и клишета.

Не обичам да се возя и в градския транспорт, а в извънредното положение мога да си позволя да идвам на работа с колата – просто защото намирам къде да се паркирам. Пичовете не се возят в градския транспорт. Там е душно, мирише на пот, претъпкано е, мръсно е и винаги някой особено шумен глупак уведомява всички пътуващи в тролея за личния си живот, защото говори прекалено високо по телефона. Градският транспорт задължително закъснява, когато вали дъжд, а тогава най-много ми трябва. Под навесите на спирките няма места, когато вали, или трябва да се притискаш интимно о някой неособено сексуален обект. А в сезона на грипа всеки киха, всеки кашля.

Не харесвам и когато на пейките пред блока се въргалят купища бирени кенове и купища люспи от слънчогледови семки, щото някои безделници си нямат работа и висят по пейките.

Не понасям дългите опашки пред щандовете за месо и пред касите в хипермаркетите. Как пък все зад мен се пада някоя напориста бабичка, която ме побутва с пазарската количка, сякаш мога да избутам десетте човека пред мен на опашката и тозчас да си платя, за да освободя място за нея. Сега е просто разкош да си пазаруваш. Магазините създадоха организация, не допускат тълпи, всеки от страх да не се зарази стои на почтително разстояние от теб. Де да можеше винаги да е така.

Не обичам и ужасния трафик в София, нито задръстванията по магистралите заради ремонтираните отсечки. Всеки знае какво става по пътищата на страната около големите празници, особено когато се събират 4-5 поредни почивни дни. Трябва да тръгнеш в 4 сутринта, та горе-долу да стигнеш навреме! Сега е друго. Пътуват само тези, на които наистина им се налага – по работа, по семейни причини. Въпреки КПП-тата полицаите пускат, ако ти е важно, ама ако си тръгнал само да обърнеш маслото в двигателя на колата, я по-добре си стой вкъщи.

Обичам я тази карантина! Вечер отварям прозореца и от близката кръчма не чувам нито пиянски крясъци, нито ориенталски ритми. И бръмчене на коли от булеварда почти няма. Отваряш прозореца, дишаш чист въздух и четеш, работиш, разговаряш с близките, или просто си сърфираш пред компютъра.

Как да не харесваш карантината? И най-немарливите хора взеха да си мият ръцете и да си чистят ръцете като „невротични еноти“. Цитатът е по Бърта от „Двама мъже и половина“. Извинете, но това е супер – хигиената, имам предвид. В едно мръсно квартално магазинче никога не ги бях виждал да чистят. А напоследък, като влезеш, ми то блести като аптека, и също така мирише.  

Извънредното положение научи българите в голяма степен да бъдат дисциплинирани, да спазват правилата – чудесно. Онзи ден един приятел ми вика, че той не одобрявал мерките. Не одобрява, ама си бършеше ръцете през пет минути с дезинфектант, и той като „невротичен енот“. Аз самият си мия ръцете често и купувам сапун като невиждал – бързо свършва. Сигурен съм, че повечето българи също правят така.

Не ме плаши мене тази карантина, отлично вирея в нея. Чувствам се свободен като птица, а и няма нищо по-хубаво от правилата – стара армейска истина. Разбира се, хубаво ще е да я вдигнат, защото това ще означава, че опасността е отминала Но няма да е лошо да си оставим нещо от реда и дисциплината.

 

Подобни статии