Politika.bg www.politika.bg Сърби “пленяват“ командира на Одрин повторно за снимка
106 години съседите ни сънуват, че са превзели крепостта, самият Шукри паша признава храбростта на българската армия
Величавата Одринска епопея от 11-13 март (стар стил) 1913 година увековечава завинаги героизма на българските войници и професионалното майсторство на техните командири в световните военни учебници. От тези учебници се учили маститите генерали на т. нар. Велики сили при подготовката им за наближаващата Първа световна война.
Комендантът на Одринската крепост Шукри паша (с бялата брада) с ген. Георги Вазов (вляво от него).
След битката за Одрин Шукри паша е отведен в София и живее в хотел „България“ шест месеца. На снимката: Среща с цар Фердинанд (в профил) в двореца Врана.
Величавата Одринска епопея от 11-13 март (стар стил) 1913 година увековечава завинаги героизма на българските войници и професионалното майсторство на техните командири в световните военни учебници. От тези учебници се учили маститите генерали на т. нар. Велики сили при подготовката им за наближаващата Първа световна война. За патриотизма и смелостта на българския воин, колкото тези думи да са изпразнени от съдържание в наши дни, е достатъчно само да цитираме френския министър на отбраната по това време Етиен Милеран: "Бих предпочел
за съюзници 100 хиляди българи
пред която и да е друга европейска армия, колкото и многобройна да е тя!"
Сто и шест години след една от най-славните български победи сърбите продължават да сънуват, че те са превзели Одрин, както и че те са пленили коменданта на над 60 000 турски аскер, защитаващ обсадения Одрин - Шукри паша. Като доказателство даже те от десетилетия са поставили в своя национален музей турска офицерска сабя, представящи я за сабята на пашата, която според тях той ритуално им я предал при пленяването си. С такива лъжи нашите съюзници в първата Балканска война продължават да третират мозъците на децата си в училище десетилетия наред.
Нека да видим какви „съюзници“ сме имали тогава, позовавайки се на документи и на спомените на самите участници в тези събития. В битката за Одрин участват
Втора българска армия
наброяваща 105 000 души, от които 88 000 бойци на предната линия с 342 оръдия и гаубици. Двете сръбски дивизии са наброявали 47 000, но като се извадят нестроеваците и болните, оставали 32 000 войници и офицери с 98 оръдия и гаубици. Жертвите, които даде българската армия за превземането на крепостта, са 1298 убити и 6655 ранени, докато загубите на сърбите са значително по-малки – 274 убити и 1173 ранени. Командващ т.нар. съюзническа армия е генерал Никола Иванов, командир на 2 българска армия. От 60 000 турски гарнизон оцеляват 33 500 войници и офицери.
В ранната сутрин на 13 (26) март в решаваща атака се хвърлят 10-и родопски и 23-и шипченски полк. В 03.50 часа знамето на родопчани се вее над форта Айджиолу. След няколко часа пада фортът Айвазбаба. През разкъсаната линия на отбраната българските полкове нахлуват в града. Кандидат-подофицер Михо Георгиев забива българското знаме на купола на одринската “Султан Селим джамия” - перлата на империята, символ на първата османска столица на Балканите. Един български свещеник, който е част от хилядното българско население тогава, оставя
първите писмени спомени
написва ги само 2 дни след щурма: “...Някои притърчаха и казаха – българите са в чаршията, главната улица, Конака. Ето ги пред нас стройни левенти начело с полковник Мархолев, който оттам отиде да дири и след два часа намери Шукри паша, преди още да сварят и пристигнат в неговата квартира на укреплението сърбите, които тъй арогантно и безочливо искаха да си присвоят славата на неговото пленяване.”
Mалък щрих от спомените за този знаменит ден разказва друг легендарен български воин - един от двамата братя пълководци на Иван Вазов - генерал Георги Вазов: “...В една от стаите на временното комендантство бяха събрани турски генерали и щабофицери... Скоро доведоха и Шукри паша. Поздравихме се. Предложих му да ме последва в автомобила, за да отидем в щаба на 2-ра армия при ген. Иванов. Това е вече сън. Сън чудесен. Сън наяве! Подобни сънища се явяват след столетия!”
След навлизането на българската войска в Одрин, въпреки заповедта на ген. Иванов да не се минава фортовият пояс, една сръбска рота придружавана от
двойно повече кореспонденти и фотографи
нарушава заповедта и се насочва към квартирата на Шукри паша. Дори злоупотребили с наивността на ген. Вазов, който погледнал снизходително към нарушението им и дори възложил на сърбите да подсилят охраната на Шукри паша. В суматохата на никого не му е минавало през ума, че те отиват да “пленят” повторно коменданта.
Да надникнем в спомените и на ген. Никола Иванов: „...Трябваше да отидем някъде, за да може царят да приеме Шукри наша, който трябваше да предаде саблята си на царя. По указанието на генерал Вазов отидохме в зданието на турското комендантство по десния бряг на Тунджа, едно доста добро едноетажно здание. С пристигането в комендантското управление дохожда пратеният офицер и докладва, че сърбите не давали Шукри паша, защото го считали за техен военнопленник. Вазов ми доложи това и аз пратих офицер да каже на сърбите по моя заповед веднага да се даде пашата, в противен случай ще пратя да го взема със сила. Пратеният офицер отива и със строг тон, съответствуващ на моя, когато го пращах, поисква пашата и сърбите поискали само разписка, че го вземаме по реда, когато някой арестант се взема от затвора, се дава разписка за оправдаване на караула. Такава разписка е дадена по моя заповед на караула, обстоятелство, което сърбите в последствие искаха да използуват за документ, че те са пленили Шукри паша.
Шукри биде доведен в стаята при царя
гдето бях аз, както и свитата на царя. На Шукри паша беше дадена една сабля, която той предаде на царя, а последният, като похвали доброто му държане, му повърна саблята с право да си я носи.“
Ето какво пише самият Шукри паша до пълномощния министър на Русия Неклюдов: „На 13 март аз се намирах с щаба си в старото укрепление Йълдъръм, дето ми беше квартирата. След като навлязоха в града войските от Източния сектор, дадох сигнал за прекратяване на действията и подир половин час се яви при мене полковник Мархолев, командир на лейбгвардейския на Негово Величество полк, който престоя при мене около един час. След това аз заедно с двама офицери от гвардейския полк заминах при генерал Вазов, който се намираше на долния край на града, явих се при него и стоях около половин час. С генерал Вазов, в един автомобил, се отправихме към моста, дето се намираше началникът на Втора армия генерал Иванов, и след като престоях при него около половин час, по същия ред се завърнах обратно в квартирата си и там ми се каза, че идвали няколко сръбски войници с един майор, но аз не ги видях”.
