Съсобственост и правила за ползване на обща вещ

Всеки може свободно да се разпореди със своя дял, без да е необходимо съгласие на останалите

Понятието “съсобственост” означава правния статут на дадена движима и/или недвижима вещ, която се притежава от две или повече лица. Според законовото определение на Закона за собствеността „правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държавата, общините и други юридически или физически лица. Частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното“.

1. Какво представлява съсобствеността?

1.1. Съсобствеността представлява правния статут на дадена движима и/или недвижима вещ, която се притежава от две или повече лица. Така както посочва и чл. 30 от ЗС: „Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица. Частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното“.

1.2. Права и задължения на съсобствениците:

Съгласно разпоредбите на Закона за собствеността всеки от съсобствениците участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Т.е. всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно идеалните части от правото на собственост, които притежава.

Всеки от съсобствениците на вещта може да владее вещта, но съответно на своя дял и по начин да не пречи на останалите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им ( чл. 31 от ЗС). Ако един от съсобствениците пречи на останалите да упражняват своята фактическа власт върху вещта, последните разполагат с възможността да предявят иск по чл. 109 от ЗС и могат да искат той да прекрати всяко неоснователно действие, което им пречи да упражняват своите права.

Всеки от съсобствениците разполага с възможността да полза вещта, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им (чл. 31 от ЗС). Т.е. всеки един от съсобствениците може да ползва общата вещ, но като следва да се ограничи на първо място от предназначението на вещта. Никой не може да ползва вещта за нещо друго, освен за това, за което тя е предназначена. Съсобственикът е ограничен в ползването на вещта от правата на всички останали съсобственици. Т.е. той може да я ползва съобразно неговия дял от правото на собственост върху вещта.

Всеки от съсобствениците може свободно да се разпореди със своя дял от правото на собственост върху вещта, без да е необходимо съгласие на останалите съсобственици. Единственото изключение от това правило е когато се касае за продажба на дял от правото на собственост върху недвижим имот. Тогава Законът за собствеността изисква съсобственикът да предложи своя дял от правото на собственост първо на останалите съсобственици да изкупят дела, при същите условия при които е обявен за продажба. В случай, че никой от тях не е приел да изкупи дела, тогава съсобственикът може да предложи своя дял и на трети лица.

Задължения на съсобствениците се установява от чл. 30, ал. 3 от ЗС, където се посочва, че всеки съсобственик се задължава да участва в „тежестите на общата вещ съразмерно на частта си“. Т.е. всеки съсобственик следва да участва във всички разноски, които произхождат от поддържането на вещта, съобразно своя дял.

1.3. Права на съсобственика подобрител:

Когато един от съсобствениците е извършил подобрения върху обща вещ, той може да поиска от останалите съсобственици, разликата между размера на своя дял от правото на собственост и стойността на извършените подобрения.

А когато говорим за разноски и/или подобрения върху чужда вещ следва да имаме предвид, че от разпоредбите на чл. 71 – 74 от ЗС е видно, че право да иска разноските, направени върху чуждия имот има само владелецът. Неговата претенция е спрямо собственика.

Разлика в режима на отношенията между собственика и други лица, които са направили подобрения върху чуждата вещ са следните:

Държателят – преобретател: държателят не е владелец, защото не държи вещта като своя, а я държи за друго лице. Тогава отношенията между него и собственика на вещта ще се уредят от нормите на облигационното право. Така чл. 231 от ЗЗД му дава право да прихване разноските, които е направил за дребни поправки, от наема;

Носителят на вещно право върху чужда вещ: ползвателят или суперфициарът също правят разноски във връзка с ползването и застрояването на чуждия недвижим имот. Но тези разноски са за тяхна сметка.

По правилата на чл. 71 – 74 от ЗС владелецът има право на два вида разноски – необходими и полезни разноски. Необходими са разноските, без които вещта съществено би се повредила или погинала. Полезните разноски се наричат „подобрения“. Като това са онези разноски, които не са необходими за запазване на вещта, но са довели до увеличаване на нейната стойност.

Право на вземания за необходимите разноски имат, както добросъвестният, така и недобросъвестният владелец. Трябвало е да съществува обективна необходимост от извършването на тези разноски, а не по други причини. Има разлика при режима на вземания за необходимите разноски за добросъвестния и недобросъвестния владелец:

Съгласно чл. 72 от ЗС добросъвестен владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. Законът указва ясно как и кога ще се определи размерът на увеличената стойност. Тази сума е равна на разликата между стойността на имота към датата на постановяване на съдебното решение и стойността на тази сума към същата тази дата, ако извършените подобрения не бяха направени. Като меродавни ще са тук пазарните цени към деня на съдебното решение.

Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.

До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.“ Т.е. от така посочената разпоредба става ясно, че за да поиска разликата от стойността на вещта преди подобренията и след това, както и разноските за тези подобрения, лицето което ги е осъществило следва да е добросъвестен владелец. Такъв ще е ако владее вещта на годно правно основание.

За разлика от чл. 73 от ЗС, където се посочва че: „недобросъвестния владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.“ Т.е. за разлика от добросъвестния владелец, недобросъвестния има правото само на заплащане на разноски и то необходими, за запазването на вещта. Недобросъвестен е владелецът, която владее вещта без правно основание.

Подобни статии

  • Акад. Лъчезар Трайков: Няма противопоказания за ваксинация при пациентите с Алцхаймер

    Акад. Лъчезар Трайков: Няма противопоказания за ваксинация при пациентите с Алцхаймер

    На 21 септември отбелязахме Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер. Датата се чества ежегодно от 1994 г. по инициатива на Международната организация за борба с това заболяване. Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция. Затова целта на този ден е както да се популяризират спецификите ѝ, така и да се акцентира върху значението на превенцията и ранното ѝ откриване.

    129
  • Функции и същност на частния съдебен изпълнител в изпълнителното производство

    Функции и същност на частния съдебен изпълнител в изпълнителното производство

    Когато говорим за изпълнителен процес/изпълнително производство, следва да имаме предвид, че това е едно от производствата, предвидени в ГПК, или част от т.нар „граждански процес“ и тази част в рамките, на която се осъществяват изпълнителните основания предвидени в чл. 404 и сл. от ГПК.

    187
  • Проф. д-р Татяна Червенякова: Не се разболяваме, когато сме ваксинирани, защото посрещаме вируса с определен имунен отговор

    Проф. д-р Татяна Червенякова: Не се разболяваме, когато сме ваксинирани, защото посрещаме вируса с определен имунен отговор

    Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн, е изпълнителен директор на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, преподавател в Университетската Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицински университет – София, главен координатор на Експертния съвет по инфекциозни болести към министъра на здравеопазването. Целият ѝ професионален път до момента е посветен на инфекциозните болести като клиницист и научни разработки на такива инфекциозни заболявания като вирусни хепатити, морбили, грип и др.
    Дългогодишната ѝ практика в областта на инфекциозните заболявания, а към момента и ежедневният ѝ контакт и наблюденията ѝ върху пациенти с COVID-19 почти от самото начало на пандемията, я утвърдиха като един от най-опитните и информирани медицински специалисти в страната, понастоящем запознат и с всички известни аспекти и проявления на коронавирусната инфекция. Нейното мнението за утвърдените в ЕС ваксини срещу SARS-CoV-2 е публикувано в сайта на Министерство на здравеопазването.

    76