Съюзник ли е ядрената енергетика на климата? Въпросът поражда разделения

Може ли ядрената енергетика, при която не се отделят парникови газове, да спаси климата или поне да ни спечели малко време, докато очакваме развитието на новите енергии? Въпросът продължава да предизвиква разделение както между специалистите, така и сред държавите.

"Всяко нещо, което води до намаляване на емисиите, е добро. Одобрявам всички чисти източници на електричество", заяви пред Франс прес изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол в разговор за ролята на атома като възобновяем енергиен източник.

Едно от големите предимства на ядрената енергия, която произвежда около десет процента от електричеството по света, е, че при нея няма директни емисии на въглероден диоксид.

Дори при анализ на целия й жизнен цикъл, вземайки предвид емисиите, свързани с добива на уран и на бетона на централите, при нея се изпуска много малко парникови газове: много по-малко, отколкото при въглищата, природния газ и дори слънчевата енергия...

Алтернатива

Това е причината ядрената енергия да придобива по-голямо значение в повечето планове за ограничаване на затоплянето на планетата до 1,5 градуса по Целзий в сравнение с края на 19 век, разработени от Междуправителствения панел по климатичните изменения, група от експерти на ООН.

Предвид факта, че светът ще се нуждае от повече електричество, за да намери заместител на изкопаемите горива, включително и при захранването на моторните превозни средства, изглежда, че ролята на ядрената енергия ще е значителна.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за първи път след катастрофата в ядрената централа "Фукушима" през 2011 г. обяви, че очаква увеличаване на броя на атомните централи и оповести прогноза, че при най-благоприятния сценарий броят им ще се удвои до 2050 г.

Най-много нови реактори има в Китай. "Много страни планират да започнат да използват ядрената енергия, за да си осигурят надежден и чист енергиен източник", отбелязва базираната във Виена агенция.

Генералният й директор Рафаел Мариано Гроси вижда в тази тенденция осъзнаване на факта, че ядрената енергия "е от ключово значение" за постигане на въглеродна неутралност до средата на века, което ще е и централна тема на голямата конференция за климата КОП26 идния месец.

 

Предпочитания

В същото време учените от Междуправителствения панел по климатичните изменения обръщат внимание на факта, че "бъдещата употреба на ядрената енергия може да се натъкне на ограничения, свързани с обществените предпочитания".

Ядрената енергия се ползва с лоша слава в някои страни поради рисковете от катастрофи и нерешения от много дълго време проблем с ядрените отпадъци.

В Европейския съюз има разделение по въпроса: Германия например след аварията във "Фукушима" реши постепенно да се откаже от ядрената енергия. Източноевропейски страни като Полша и Чехия обаче виждат в нея начин за преодоляване на зависимостта от въглищата.

Общественото мнение в различните страни е различно. "В Чехия ядрената енергия е възприемана като надежден източник на електричество на относително добра цена", казва Вадим Стрелковски, експерт по енергетика от Пражкото бизнес училище.

Разделението по въпроса стана част от дебата в Брюксел дали да бъде включена, или не ядрената енергия в зелената "таксономия", класификацията на дейностите, определени като добри за климата и околната среда.

Противниците на ядрената енергия, които често са наследници на пацифистите, по подобие на "Грийнпийс", изоставиха традиционните си аргументи, за да се концентрират върху изчисляването на ефективността й.

Разходите, свързани с възобновяемите източници на енергия, не спират да намаляват, а големите ядрени проекти станаха продължителни и скъпи, като понякога се стига до сериозно оскъпяване, както стана с централата на Фламанвил във Франция.

"Новите атомни проекти са много по-скъпи и по-бавни от тези с възобновяеми източници", заяви Майкъл Шнайдер, автор на годишен критичен доклад, свързан с ядрената енергия.

"Харченето днес на пари за нови ядрени проекти утежнява климатичната криза, тъй като не се инвестира в това, което е по-евтино, по-бързо, а следователно и по-ефективно", изтъква експертът.

Ядрената индустрия обаче смята, че не е казала последната си дума. От няколко години тя залага много на малките модулни реактори: те са с по-просто устройство, произвеждат се серийно и при тях е по-малко вероятно да се стигне до отклонения, отколкото при големите реактори.

"Бъдещето на ядрената енергия, както в Чехия, така и по света, може да се окажат малките реактори", смята Вадим Стрелковски. Въпреки проявения от няколко държави интерес, досега само Русия използва тази технология на своя плаваща електроцентрала.

Подобни статии