Тайният дневник на никулденския шаран

Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.

Затворен в това тясно, смрадливо корито със застояла вода и обречени на смърт риби, пиша последните си редове. Ден-два преди Никулден ще ме убият, търговците ще изкарат добри пари от мен и моите братя, а вие ще се наядете до насита. И най-много някоя костица да заседне в широкото гърло на съвестта ви.

Честна дума, голям шаран съм! Може да ме приготвите с ориз или да ме нарежете на шайби и да ме изпържите. И без друго цял живот ме пържат. Когато бях млад, се влюбих в една скумрия и като истински балък, й признах чувствата си. Красива скумрия беше, слаба, синеока, как да не лапна кукичката?

А тя ми рече:

„Абе, ти си голем шаран! Не виждаш ли, че аз съм соленосвободна риба, волна душа, ширнала се из атлантическите простори, а ти си прост сладководен тип и живееш в селските язовири! Не си за мене, миличък, аз си търся някоя финансова акула, която да ми построи замък от стъкло!“.

После дойде Жанвиденовата зима и нямаше нито хляб, нито кюспе, а аз мечтаех само да изпълня рибешкия си дълг към язовирната република и да се ширна и аз из атлантическите простори. В казармата, братя, беше пълно със сомове-философи и неуки таранки, но всички си приличаха по едно: гледаха да претупат работата и да се освободят от служба – примерно като рибата-ангел от джамбазкия язовир. Когато им признах, че доброволно съм надянал тежката униформа, те ми казаха:

„Абе, ти верно си бил голем шаран! Крий се в пасажа като цаца, чакай да отворят шлюза, да ни пуснат на свобода и си живей живота с пълни хриле!“

Когато дойде време да се задомя, отидох в банката, за да изтегля кредит за свой собствен аквариум. В банката една хитра щука ми каза, ама разбира се, ние обичаме да работим с едри и сериозни риби като вас. Подписах документите, изтеглих кредита, а щуката-банкер ми рече:

„Шаран си ти, голем шаран! Ние те изпържихме, а ти сам скочи в тигана!“.

Така цял живот, и никой, братя и сестри, не се обади в моя защита. Всички мълчат като риби. Не съм жертвен агнец, за да ме издокарат в „Мълчанието на агнетата“. Нито пък уморен кон, защото „уморените коне ги убиват, нали?“. Що не направиха филм „Мълчанието на шараните“, а? Ето, аз съм шаран, и цял живот мълча.

Съм чиста проба жертва, но не ме жалете! Скоро ще отида във вечните рибни полета, скумриите, моля, настрани. Ще плавам със 777 златни рибки и всичките ще ми изпълнят по три желания. От първата рибка ще поискам да съм голям мъжки толстолоб, пет гърнета с кюспе и рибарска кука или мрежа да не ме ловят. А от останалите 776 златни рибки ще поискам... е, това не е ваша работа.

ПОСЛЕПИС: При тези цени на шарана, кой е балък, питам аз

Подобни статии

  • Мечешки истории

    Мечешки истории

    Който го е страх от мечки, да не ходи в гората... Мечка страх, мен не страх... Мечка са научва, та челяк ли не може?...Гладна мечка хоро не играе... Яде като мечка, работи като буболечка... Когато мечката не ти гази ръжта, не я закачай!...

    674
  • Кажи си желанията, селянино!

    Кажи си желанията, селянино!

    И да си златна рибка хич не си е работа. Неблагодарници дебнат отвсякъде...

    Не мога да ти разбера въжделенията, Шаране! По-скъп си от свинската мръвка, която вече е дефицит. През декември те тъпчат с орехи, поливат те с руйно вино. И отгоре на всичко имаш претенции към мен и посестримите ми – желания да ти изпълняваме. Още малко – и мусака ще поискаш да ти забъркаме. Не ни стигат всички селяндури с изчанчените им желания, ами и ти. Честно, не го очаквах!

    559
  • Честната изповед на едно куче, което смени домашния уют с улицата

    Честната изповед на едно куче, което смени домашния уют с улицата

    От Пловдив и околните села започнали да изхвърлят домашните си любимци. Най-вероятната причина за изоставянето им е страхът на местните от заразяване с COVID-19. Тази новина ме заинтригува, сръбнах си кафе и продължих да чета. Мъж от с. Бенковски видял, че неизвестен гражданин изхвърля породиста котка. А няколко дни по-рано свидетелят забелязал и „прясно изхвърлена немска овчарка“. Това съвсем възбуди репортерския ми интерес! Грабнах маската за лице и дезинфектанта, и хукнах да правя журналистическо разследване.

    423