Тайният живот на куклите

Те мърдат очи, движат се, плачат нощем и вършат злини. Неуморни са в пакостите и лудорите. Обединява ги и това, че не харесват собственичките си и се стремят да им вгорчат живота

Те не само изглеждат зловещо, а и се държат подобаващо.

Повечето момичета се радват на кукли. Не и Айша. Куклата, която получила като подарък от баба си, изглеждала като жива. А най-кошмарни били очите й. Те били изпълнени с болка. Айша не искала да обиди своята баба и прегърнала куклата. А когато никой не гледал, я отнесла в най-далечния ъгъл. Легнала си да спи, но погледът на куклата така се бил запечатал в съзнанието й, че дълго не могла да се отърси от това впечатление. Присънило й се, че чува стъпките на куклата. А на сутринта почувствала слабост, сякаш някой е изцедил силите є като лимон. Мъчело я и главоболие. Искала само едно - да продължи да спи. Но тогава в стаята влязла майка й, за да й съобщи новината, че през нощта внезапно е умряло кучето им.

Айша плакала цял ден за любимеца. През цялото време се чувствала така отпаднала, сякаш е будувала в продължение на седмица. Когато дошло време за лягане, тя била обзета от тревога. Решила, че куклата е причината. Преместила я далече, за да не я вижда. Въпреки това, когато стаята потънала в мрак, забелязала
две светещи точки в яркочервено
Това били очите на куклата. А още по-страшното било, че те не стояли на едно място. Точките се придвижвали право към нея. Момичето започнало да крещи с все сила. Обяснила на майка си, че куклата е искала да я нападне. Но на запалена лампа се установило, че куклата е на същото място, на което я е оставила. Въпреки това имало разлика. Тя била в различна поза, сякаш е бързала да застане мирно и е застинала в крачка.
На следващия ден изхвърлили куклата. Айша не искала и да чуе за нея. По-късно разбрали, че куклата е имала предишна собственичка. Тя загинала трагично. Куклата й била подарена от нейното гадже. Връзката обаче не потръгнала и той зарязал приятелката си. Тя преживяла тежко раздялата. Приключила живота си със срязани вени. На земята до нея намерили куклата.
Елис живее във Вашингтон заедно със стопанката си Мари. Тя е в семейството толкова отдавна, че никой вече не си спомня как се е появила там. Нарекли я Елис, защото приличала много на бабина приятелка със същото име. Бабата била убедена, че куклата е копие на починалата є дружка. Мари не може да каже дали е така, но пък е свидетел за друго - тя неведнъж е виждала как Елис се движи,
как гримасничи и как шепти
Манди живее в английски музей. Тя е младолика, годините никак не є личат. Скоро ще стане на сто. В музея я донесла някаква жена през 1991 г. Искала да се отърве от нея. Звучала като побъркана. Разказала, че куклата не я оставя да спи - бродела нощем, бърборела, но най-често плачела. Винаги я намирала на едно място - седнала до прозореца. Където и да я премести, тя пак се озовавала там. В музея куклата се кротнала и нямало никакви оплаквания от нея.
Мърси била пусната за продажба в ebay. Изследователката на паранормални явления Шери Кун се заинтригувала от обяснението, че в нея се е вселил духът на дете. Но според нея в Мърси нямало нищо детско. Шери Кун твърди, че чувства силна енергия, когато застане в близост до куклата. Тя е убедена, че Мърси е самото зло. Една нощ се събудила от силен трясък. Запалила лампата и видяла, че Мърси е паднала от рафта, на който я била оставила. Но не паднала как да е, а изправена. Стояла насред стаята и не помръдвала.
От аукцион е купена и Аманда. Тя е сменила толкова собственици, че е трудно да се каже вече през колко ръце е преминала. И нейната собственичка Реги Джейкъбс е специалистка по паранормални явления. И тя е твърдо убедена, че куклата е обладана от зли сили. Казва, че се движи свободно. Предишна собственичка на Аманда разказала, че най-кошмарно било когато прибере куклата в шкаф с остъклени вратички. По някои време през нощта се чувало стържене, сякаш някой дращи отвътре. Реги смята, че куклата я дебне.
Кристина също е имала много приемни родители. Една от последните є собственички била Жасмин. Тя я харесала в антиквариата и измолила майка си да я купят. Момиченцето се разстроило много, когато установило, че единият крак на куклата се е отделил от нейното тяло. Поискала да го погребат. През нощта куклата я събудила. Жасмин разказала на майка си, че куклата се оплакала, че я боли мястото, където е било крачето й. Споделила, че усеща нещо като пълзене на мравки по нея. Оказало се, че близо до импровизираното гробче наистина имало мравуняк. Това преляло чашата и майката на Жасмин решила да се отърве от куклата. Излъгала дъщеря си, че е избягала.
Каролайн е изследвана многократно. Всички специалисти са единодушни -
тя има нужда от екзорсист
Според заключенията в Каролайн са се вселили поне три духа, които се борят помежду си за надмощие.
Емилия е горделивка. Тя е принадлежала на италианския крал Умберто Първи и държи да є оказват необходимото уважение. Изгубила е едната си ръка и част от главата си, но това не є пречи да се смята за нещо повече от всички останали кукли. Очевидци твърдят, че мигала с очи и говорела. Нищо обаче не є разбирали.
Както повечето кукли с история, и Харалд била продадена по интернет. Новата є собственичка бързо се убедила, че куклата не е стока. Тя се оказала голяма проклетия и почти веднага започнала да є къса нервите и да се опитва да є вгорчи живота. Пакостите є включвали нощни разходки и спорове. За нея се оказало, че важи в пълна сила правилото „Да би мирно седяло, не би чудо видяло”.
Същото се отнася и за Пупа, която е не по-малко активна. Особено когато никой не я гледа. За 96-годишна кукла тя също изглежда учудващо добре. Но видът лъже. Пупа е лоша. Много лоша!
Окику носи името на една от собственичките си. Нейният брат я купил през 1918 г. като подарък за двегодишната си тогава сестра. Тя се влюбила в нея и двечките били неразделни. Но ето че момичето се разболяло от пневмония и умряло. Опечалените близки изливали мъката си пред куклата, която нарекли също Окику. Преди години по време на игра куклата била подстригана. След смъртта на момиченцето установили, че косата на куклата е започнала да расте. Спряла, когато достигнала дължината, на която била косата на Окику преди да умре.

Подобни статии