Тайните на Орлеанската дева

Снимка: Интернет Девицата чувала тайнствени гласове, сред които и този на архангел Михаил.

Слухове за това, че истинската Жана д'Арк не е изгоряла в пламъците на инквизицията в Руан през 1431 г., е имало винаги във Франция. И по време на Стогодишната война, героиня на която става Орлеанската дева, и след това. При това слуховете не са безпочвени.

В счетоводните книги на град Орлеан има записи, които свидетелстват, че пет години след наказанието на Жана, нейният брат заминава... при сестра си в Люксембург и получава пари за пътни и пощенски разходи. Тя или нейна двойничка е срещана и в Мец, и в Арлон, а също така и в немския Кьолн. А през 1436 г. се омъжва за благородник и получава, благодарение на това, леко видеозменена фамилия, която я превръща в Жана д'Армоаз. За какво става дума – за някоя самозванка или Орлеанската дева по чудо наистина се е спасила от огъня?
Действително, по онова време е било трудно да се различи истинската дева от лъжедевата. Как да стане това при липсата на преса и телевизия? Но ако се вярва на летописите и легендите, Жана предвожда френската армия в редица важни битки. Следователно би трябвало да е достатъчно популярна. Нима не би имало хора, които да не забележат подмяната, още повече че Жана не е седяла затворена в замък, а е взимала участие в многобройни светски приеми, устройвани в нейна чест?
В същата отчетна книга на Орлеан има запис за сумата от 210 ливри, предоставена на Жана през 1439 г. (осем години след кладата) за това, което е направила за Орлеан по време на войната.
Най-странното е, че по данни на историка Ж. Пем по това време в Орлеан е пристигнала майката на Жана. Едва ли точно тя не би съумяла да различи собствената си дъщеря от самозванката. При това още преди да бъде изпратена на кладата, Жана е описана най-подробно от свои съвременници – тя има отличителни белези, като тъмно родилно петно зад ухото и белези от рани на определени места на тялото, които трудно биха могли да бъдат копирани или отстранени при отсъствието на пластична хирургия. Следователно може да се направи извода, че няколко години след процеса по обвинение в ерес, който е организиран в окупирания от англичаните Руан, и наказанието на „вещицата” по заповед на епископ Кошон, националната героиня се разхожда свободно и се среща с роднини, съратници и дори със самия крал. И даже отново се отправя към фронтовата линия.
От детайлно водената от инквизицията документация се разбира, че през целия си живот Жана чувала гласове. Тя твърдяла, че разговаря с архангел Михаил и светите Екатерина Александрийска и Маргарита Антиохийска. Именно те я подбуждали към действие. Има и немалко документални доказателства за предчувствието и пророческия талант, който е притежавала Жана. Ето защо, когато Жана „възкръснала”, в обществото се появили различни слухове и тълкувания.
Според легендите тя била само на 12 години, когато се сдобила с необикновената си дарба, докато танцувала край Дървото на самодивите. Около въпросното дърво се смятало, че витаят свръхестествени сили. Но при всяка положение Жана не била сама, а с поне дузина свои връстнички. Как се случило така, че само тя „пипнала” дарбата?
След чудодейното и доказано оцеляване на уж изгорената Жана, някои хора смятали, че връзката є с нечистите сили е толкова велика, че това є е помогнало да не изгори в пламъците. И това доказвало, че присъдата и обвиненията в ерес и вещерство са напълно заслужени. Но привържениците на тази теория не били много.
Повечето смятали Жана за патриотка и светица, която е била спасена от огъня след несправедливо издадената присъда от самия Господ. По-късно, вече в наши дни, се появяват нови предположения. Например, за извънземния произход на Жана и, като следствие от това, за нейните необичайни способности. Покрай това, че била в постоянен контакт с пришълците, те є помогнали в трудната ситуация, изгасили огъня или є дали невероятни способности, за да оцелее сред пламъците.
Самият процес също е извънредно странен за практиката от онова време. Свирепата средновековна инквизиция е необикновено благосклонна и мека към обвиняемата. Близо година, докато се точи процесът, Жана нито веднъж не е изтезавана. И това милосърдие е необяснимо, защото е известно какви садистични мъчения са прилагани с цел изтръгване на самопризнания, без капка жал и съчувствие за старост или непълнолетие, заслуги и т. н. Защо Жана д'Арк се ползва с такива привилегии? Защо бургундският епископ Кошон, който произнася присъдата, не настоява да получи отговори на редица въпроси от подсъдимата? Каква е причината да е толкова деликатен?
Очевидно причините за всичко това са били съвсем земни. Работата е там, че Жана била символ и икона на френската армия. Най-доброто решение е било неговата сподвижничка да бъде представена като обладана от нечистите сили. Така че процесът се е явявал чиста политическа поръчка. Дали в крайна сметка обаче на кладата е отишла наистина тя или пламъците са обгърнали друга девойка?
Двойници на представители на политическия елит е имало винаги. Много френски изследователи смятат, че канонизираната от католическата църква през 1920 г. Орлеанска дева е избегнала точно по този начин наказанието на инквизицията. Съдейки по всичко, те смятат, че през 1431 г. в Руан е била изгорена или двойничка-доброволец или някоя нещастница, която е била принесена в жертва, за да се спаси оригинала. Кое от тези неща е вярно, ще си остане тайна.

Подобни статии