Тодор Живков плаче за децата на Свищов

40 години крият общия брой на загиналите при голямото земетресение от 4 март 1977 г.

Доброволци от цялата страна редом с милицията и армията оказват помощ по изваждането на мъртвите и ранените изпод развалините.

Това е страшно. Интелектът на този град си отиде. Така с насълзени очи коментира доклада за земетресението в Свищов бившият държавен глава Тодор Живков, пристигнал в града на третия ден след опустошителното бедствие през 1977 г. Според присъствали той изобщо не се опитал да скрие шока си от присъстващите, когато разбира, че 27 от загиналите са деца.

Това е страшно. Интелектът на този град си отиде.
Така с насълзени очи коментира доклада за земетресението в Свищов бившият държавен глава Тодор Живков, пристигнал в града на третия ден след опустошителното бедствие през 1977 г. Според присъствали той изобщо не се опитал да скрие шока си от присъстващите, когато разбира, че 27 от загиналите са деца.
42 години след труса от 7,3 по Рихтер по-възрастните жители на крайдунавския град си спомнят за най-тежката трагедия, сполетявала някога града им, и отиват да запалят по една свещичка в местните църкви, за да не се повтори никога ужасът.
Четвърти март 1977 г., 21,24 часа. Една обикновена предпролетна вечер, в града на брега на Дунава. Повечето семейства, приспали децата, гледат телевизия или обсъждат проблемите от деня. Изведнъж като в апокалиптичен филм във въздуха се чува страшно злокобно бучене, а земята се разтриса. 

Градът изпада в истерия

 Отвсякъде се чуват писъци и викове. Онези, които успяват, грабват полуспящите си деца и излизат с тях на улицата. За живеещите по високите етажи на жилищните блокове остава да се скрият под рамките на вратите. Тъй като почти веднага токът спира, семейства са блокирани в асансьорите и остават там с часове. Първият трус продължава по-малко от минута и е вертикален. И тъкмо хората се успокояват и се отправят обратно към домовете, следва втори, хоризонтален трус. Той е по-продължителен, доста по-силен и събаря десетки обществени сгради и частни домове.
В продължение на дълги години не се знаеше колко е броят на убитите и ранените по време на земетресението. Цифрите се пазеха като държавна тайна от изключително важно значение. Според слуховете се движеха между 100 и 250. Цели 40 години след труса, през 2017 г., бившият милиционер Тодор Георгиев от Велико Търново за пръв път официално разкрива, че общият брой на загиналите на 4 март в Свищов е бил 109. Информацията той черпи от официалните документи на милицията, до които тогава е имал достъп. Мъжът прекарва на брега на Дунава 28 дни в командировка и твърди, че онова, което е видял тогава, ще продължи да го преследва до края на живота му.
„Когато пристигнах в Свищов късно вечерта, градът беше целият потънал в тъмнина, а отвсякъде 

изпод руините се чуваха викове за помощ

 писъци и стенания. В следващите дни нашата задача беше да извадим не само онези, които бяха останали живи, но и телата на мъртвите. За да могат те да бъдат разпознати от своите близки и погребани”, спомня си мъжът. В дейността по изваждането на хората от отломките са ангажирани милиционери и военни от поделението в Белене. Работата на спасителите се усложнява от последвалите през следващите дни вторични трусове, някои от които също доста силни, от 3-4 степен. 
За да не бъдат засегнати попадналите под отломките, ваденето на хората не се извършва с техника, а ръчно, с кирки и лопати. Живите веднага се откарват с линейки в болниците. А от всяко мъртво тяло се изземват пръстови отпечатъци, чрез които се извършва идентификация. Прегледите, направени от лекар патолог, показват, че повечето от хората са загинали от задушаване. Дробовете им са почернели като въглен от вдишаните прахови частици и отровни газове. 

Труповете на загиналите са подредени в коридорите 

на местната болница за разпознаване от близките. Сред загиналите има 11 служители на МВР, 6 учители, 15 инженери, 4 директори на институции и др. Повечето от жертвите са от двата срутени до основи блока: 10-етажното общежитие на химкомбината „Свилоза” и блока в центъра на града, известен като блока на градския народен съвет. Освен тях има много съборени къщи, повечето стари. Засегната е и църквата „Св. Троица”. Всъщност падналите блокове са три, но в единия по време на труса нямало хора.
Бившият милиционер Тодор Георгиев споделя и за две гледки, които никога няма да забрави. Едната е на мъртво бебе, извадено изпод тоновете бетон, издъхнало с отворени очи. А втората на мъртво момиче, чийто дядо поискал от Тодор да отреже част от дългата й коса и да му я даде за спомен. Сред загиналите има и цели семейства като това на Карло и Мария Томови и децата им Робертина и Явор, а също и семейство Янкови: родителите Надежда и Христо и децата им Светлана и Красимир. 


Последиците от унищожителното земетресение

 са ужасяващи. Десетки семейства остават без дом и без подслон. Някои от тях заминават при свои близки в други части на България, а други са приютени във фургони и бараки. Паниката след земетресението е използвана от бандити, които се вмъкват в опразнените жилища и извършват кражби. На една от градските бензиностанции шофьор, възползвайки се от суматохата, пълни догоре резервоара на автомобила си и още две големи туби с бензин и си тръгва, без да плати. Това обаче изобщо не прави на никого впечатление в този момент.
Възстановяването на Свищов става бавно и продължително. Разрушенията са големи. Напълно сринати са пет училища, 21 административни и 355 жилищни сгради. А други 463 са силно повредени. В цялата страна е подета инициатива за оказване помощ на бедстващите в крайдунавския град. В Свищов се изпращат колети с продоволствия, храни и техника. Доброволци – студенти, работници, наред със спасителите от армията и милицията дават доброволен труд по разчистването на останките. Работят по 12 часа без прекъсване и без да се оплакват и негодуват.
Днес плочи в памет на загиналите свищовлии са поставени на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химкомбината „Свилоза”, и до средното училище „Алеко Константинов”, където се е издигал разрушеният жилищен блок.

Подобни статии