Толбухин и боб консервата

Или как един обикновен човек в началото на масовата лудост се превърна в супермен

Тази прохладна мартенска вечер общинският зам.-инспектор по пазарите и тържищата Толбухин Спахийски влезе в кварталния супермаркет, за да купи хляб и нещо за вечеря. В супермаркета народонаселението се готвеше за война. Щандът с консервите бе почти празен, а някакви обезумели хора бутаха пазарски колички с по 15-20 кила брашно, 30 бутилки олио, цели чували със захар и планини от тоалетна хартия. Някакъв зевзек с тържествуващ поглед и с голи ръце носеше към касите 15-16 хляба.

Толбухин Спахийски се подсмихна – като зам.-инспектор по тържищата той знаеше, че храна в складовете има предостатъчно и паниката е излишна. Хляб обаче нямаше, установи Толбухин с горчивина и сърцето му се изпълни с тих, въздържан гняв към ненаситната особа с 15-16 хляба в ръце, с която се размина преди малко. Брашно също нямаше и само малко бял прашец на стелажа напомняше за някогашната му слава.

„Като няма хляб, жената ще направи баница“, помисли си Толбухин Спахийски и се развесели от собственото си остроумие. Но и кори за баница нямаше. Само 2-3 пакета възкафяви спагети с изтичащ срок на годност, но голи спагети ядат ли се?

„Полудяха с този коронавирус“, рече си Толбухин, махна пренебрежително с ръка и излезе от супера, без да купи нищо. Реши да отиде до малкото магазинче зад блока – там със сигурност не е такава лудница. Пред магазинчето имаше митинг. Толбухин Спахийски понечи да влезе, но едно маскирано лице му изкрещя: 

-       Гражданино, вие къде? Не виждате ли, че има опашка!

-       Ама аз само за хляб – измънка Толбухин.

-       Всички сме само за хляб – излая маскираното лице.

-       А така! – одобрително извика една върлинеста персона.

И Толбухин Спахийски се нареди на опашката, на която върлинестата персона гръмогласно обясни, че идва за белина – никъде нямало.

-       Обаче брашънце си купих – похвали се върлинестата персона – Седемдесет и две кила!

При тия думи опашката задюдюка с уважение...седемдесет и две кила купил човекът...много бе...ех, аз и на пет кила ще се радвам!

Най-сетне Толбухин влезе в магазинчето – пускали само по трима. Огледа невярващо празния щанд за хляб – нито трошичка!

-       Хлеб нема ли? - попита Толбухин с изпаряваща се надежда.

-       Не виждаш ли че няма! - тросна се продавачката и бързо скастри единствения клиент пред касата. - Не се подпирай с тая мръсна чанта бе, дезинфектирала съм!

Тук имаше кори за баница – един последен пакет, замразени – и Толбухин ги взе, но пък нямаше сирене. Ще не, не ще, общинският зам.-инспектор по тържищата се запъти към щанда с консервите. Там почти се сблъска с маскираното лице, което го изгледа някак победоносно, а в кошничката му весело подрънкваха рибени консерви. Сякаш казваше: „Закъсня, друже“, а Толбухин Спахийски можеше да се закълне, че зад медицинската маска прозира тънка ехидна усмивчица.

На консервния щанд нямаше почти нищо – само няколко кутии боб с наденица. Е какво пък, рече си Толбухин, и почна да си пълни чантата.

-       Ало, къде дават така? - изръмжа едно сухо старче и войнствено размаха бастун - Вземат се по по две консерви най-много!

-        Ама няма такова нещо – опита се да възрази Толбухин.

-       Той ще ми каже! - излая сухото старче и сръчно дръпна последните две кутии боб с наденица от витрината.

Идиот, кретен, вирус, имбецил, чехъл, знаеш ли с какви връзки купих медицински маски, аз ли трябва да мисля за всичко, върви на село при дъртата си майка под карантина, безполезен галош.

 С тези мили думи бе посрещнат вкъщи Толбухин Спахийски, когато се върна от пазар с две боб консерви и пакет замразени кори за баница. От този момент нещо в Толбухин се пречупи и той си припомни младежките години, когато любителски тренираше бокс. Още на следващата сутрин, снаряжен с маска, найлонови ръкавици и свирепо настроение излезе от вкъщи. Върна се чак късния следобед – с пет кутии витамин С, три кашончета рибена консерва, осем пакета кори за баница, петнайсет килограма брашно, стек с шест бутилки олио, дванайсет килограма захар, седем хляба, едно тенеке сирене (българско,саламурено), четири килограма маслини, десет пакета спагети, шест кутии с консервирани белени домати, дванайсет батерии от волт и половина, тридесет и шест рула тоалетна хартия, две бутилки белина и електронен термометър.

Жена му се влюби отново в него, но той не й разреши да го разцелува, не прегърна и децата. Докато мине карантината, строго каза Толбухин. После напръска бравите и електрическите ключове вкъщи с евтин одеколон и седна да гледа новините.

 

Подобни статии

  • Война със скалпели

    Война със скалпели

    В навечерието на четвъртата вълна от пандемията и с висящ бюджет на Здравната каса поради все още недовършената актуализация на бюджета, двама сериозни български лекари и политици подеха истинска война със скалпели. Както можеше и да се очаква, ударите се нанасяха с медицинска точност и буквално замириса на кръв, йод и тежка политическа конфронтация. Уви, поизцапаха се и белите докторски престилки, и лекарското самочувствие.

    114
  • Поименно ги назовете... (подслушваните)

    Поименно ги назовете... (подслушваните)

    Стотици български граждани са били подслушвани по искане на спецпрокуратурата и по разрешение на Специализирания съд. Такава бомба хвърли министърът на вътрешните работи Бойко Рашков по време на изслушване, поискано от ГЕРБ-СДС, относно твърдения за незаконно подслушване на политици и граждани. Логично, последва въпрос за повече конкретика. А служебният вътрешен министър отговори в стила на популярен в миналото виц.

    718
  • Дженифър Лопес и Бен Алфелк = ВНЛ?

    Дженифър Лопес и Бен Алфелк = ВНЛ?

    Ако трябва да определим случилото се на жаргон, то към имената на двамата трябва да се изпише ВНЛ (на уличен език – вечна, неразделна любов). Днешното поколение няма да разбере какво означава това, защото лексиконите са отживелица, но пък героите в тазседмичната любовна вражда или враждуваща любов – зависи от интерпретацията, са на възрастта на онези демодирани забавления.

    590