Трети ден на Възкресението. Почитаме Света Пелагия и Свети Яков Заведеев

Свети Яков Заведеев.

Днес е третият ден на светлото Христово Възкресение. Днес честваме и Света прпмчца Пелагия и Свети апостол Яков Заведеев.

Света Пелагия

Преп. Пелагия живяла през 5 век в Антиохия. Житието на преп. Пелагия е пример за трансформацията на духа над плътта и естествения човешки стремеж за духовно израстване.
Пелагия била най-красивата жена в Антиохия по онова време. Тя била и много богата, затова можела да си позволи най-модерните дрехи, бижута, парфюми и всичко това, за да се харесва на мъжете. Един ден в Антиохия се събрали известни духовници, които провели беседа с местните християни. В този момент край тях минала прекрасната Пелагия и заслепила всички останали с чудната си красота и богатство.

Събралите се останали впечатлени и очаровани от видяното, само епископ Нон се разплакал. Той се скрил в своята килия и започнал да се моли на Господ за душата на тази заблудена жена, която не върви във вярната посока.

Същата нощ епископ Нон сънувал странен сън, а на следващия ден, след края на службата, той произнесъл прочувствено слово за Иисус Христос, за смисъла на човешкия живот и други важни моменти от човешкото битие.

Когато проповедта свършила, епископ Нон получил писмо от красавицата Пелагия, която го молела да я приеме, защото искала да промени начина си на живот.

И така красивата Пелагия получила Свето кръщение. Била въведена в християнството. Тя раздала своето богатство на бедните и се посветила на аскетичен начин на живот.

Нейното житие ни връща към живота на преп. Мария Египетска – разкаялата се блудница или на преп. Параскева, която живяла смирено в продължение на много години в пустинята.

Три години по-късно тялото на Пелагия било открито в една бедна килия на отшелник. Монахини от близките манастири погребали покойната жена, а дякон Яков написал нейното житие, понеже лично станал свидетел на трансформацията й от жена, копнееща за човешка любов към жена, копнееща за духовна Христова любов.

Днес имен ден празнуват всички с имената Пелагия. То се използва като духовно име от много монахини, особено онези, които са постъпили в манастир, след като години наред са водили светски живот.

Яков (Иаков) Заведеев

Св. апостол Иаков Заведеев - брат на св. Иоан Богослов, посечен с меч от Ирод в Иерусалим през 44 г. при император Клавдий. Той е вторият след архидякон Стефан, мъченик.

ученик св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Двамата братя се родили и израснали в благочестиво юдейско семейство. Баща им се казвал Зеведей. За него в свещените книги на Новия Завет не намираме никакви сведения. Споменато е само името му. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа. Тя често придружавала Спасителя през време на Неговите пътувания из Палестина и Му помагала с материални средства. Тя е била свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Христа. Тя е била в групата на жените мироносици, които – според тогавашния обичай – в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, за да помажат с аромати тялото Му (Марк 15:40–43; Лука 23:55; Марк 16:1; Лука 24:1).

Както Зеведей, така също и неговите синове Яков и Йоан били по занаят рибари. Семейството е било заможно. Св. евангелист Марк съобщава, че Зеведей не само имал собствен риболовен кораб, но използувал и наемни работници-рибари, надничари (Марк 1:19–20). Зеведей и Саломия възпитавали своите синове в духа на праотеческата вяра и благочестие. Те ги запознали с древните пророчества за обещания от Бога Месия-Спасител. Цялото семейство живяло с пламенна надежда за онова благодатно време, когато в света ще се яви Този Спасител на всички народи. По този начин Зеведеевите синове били готови да станат ученици и сътрудници на Иисус Христос.

Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили баща си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си занаят и неотлъчно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа дейност. Като ученици на Иисуса Христа Яков и Йоан проявили особена привързаност и любов към Него, похвално усърдие в делото на проповедта и непоколебима вяра в Неговото божествено достойнство. Затова заедно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови ученици и се удостоили да станат свидетели на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата дейност. Те тримата присъствували при възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:37), били свидетели на Христовото преображение (Мат. 17:1), наблюдавали душевните страдания на Спасителя в Гетиманската градина (Мат. 26:37). Заради непоколебимата им вяра и похвалното им усърдие Господ нарекъл Зеведеевите синове "Воанергес", т. е. синове на гърма.

Въпреки че били постоянни слушатели на. Христовата проповед и непосредствени свидетели на Неговите чудеса, Зеведеевите синове отначало не могли да разберат напълно възвишения характер на Неговото божествено учение. Проповедта за Царството Божие те разбирали не в духовен, а в буквален смисъл, като царство земно, политическо. Евангелист Матей разказва един случай, който потвърждава това тяхно неправилно разбиране за Царството Божие. Веднъж Саломия, майката на Зеведеевите санове, отправила към Иисуса Христа следната молба: "Кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство». Иисус й отговорил: "Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?» Положителният отговор, който дали Зеведеевите синов "Можем», убедил Спасителя, че те все още не могат да разберат правилно Неговото учение и, за да ги предпази от проява на гордост и славолюбие, продължил: "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина» (Мат. 20:21-22, 26-27). Със своя живот и с апостолските си трудове Яков и Йоан доказали, че никога не забравили този съвет на своя божествен Учител.

В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и дейността на апостол Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото съобщение, което намираме в книгата Деяния на светите апстоли, говори за неговата мъченическа смърт: "В онова време цар Ирод ури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Якова, брата Йоанов» (Деян. 12:1-2). От това съобщение узнаваме, че апостол Яков Зеведеев е завършил своя живот мъченически, като бил посечен с меч. Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 г. Ап. Яков Зеведеевв първият мъченик за вярата от числото на дванадесетте апостоли.

От древното църковно предание научаваме, че св. Яков проповядвал заедно с другите апостоли в Йерусалим.. Открито и смело той учел пред юдеите, че Иисус Христос е истинският Месия, Спасителят на света. Фарисеите и законоучителите той изобличавал за тяхната жестокост и за неверието им в Христа. Като не могли с думи да оборят неговите убедителни проповеди, юдеите използували срещу него своята сила и власт. Те настроили Ирод Агрипа I срещу християните и той предприел гонение срещу Църквата. Жертва на това гонение станал апостол Яков Зеведеев. Св. Климент Александрийски съобщава, че войникът, който довел ап. Якова в съда, бил поразен от твърдостта на вярата му. Той се убедил в невинността на апостола, сам повярвал в Христа и открито пред всички изповядал своята вяра. В.еднага и той бил осъден на смърт. Когато го докарали на мястото на наказанието, Иосия - така се казвал войникът - поискал прошка от апостола и му заявил, че и той е бил между онези, които го обвинявали. Светият апостол го прегърнал и му казал: "Мир на тебе?! След това двамата навели глави и били посечени с меч. Християните погребали тялото на св. ап. Яков в Йерусалим.

Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се приеме за вярно, защото то противоречи на сведенията за живота му, който намираме в Новия Завет. Но светите му мощи били по някое време пренесени в Испания и днес испанците почитат св. ап. Яков като свой покровител.

Подобни статии

  • Величавият подвиг на Свети Николай Софийски остава пример във вековете

    Величавият подвиг на Свети Николай Софийски остава пример във вековете

    Свети мъченик Николай Софийски е един от общо деветимата софийски мъченици за православната вяра. Той е един от малцината софийски светци, чийто гроб е не просто известен, но се намира в центъра на София. Особено почитан сред миряните и духовниците. Счита се, че иконата на светеца, държана в църквата "Св. Николай Софийски", има чудотворни сили. Столичният храм, който носи неговото име, е най-големият по обем в София.

    166
  • Неделя на Св. мироносици. Честваме още Св. Теодор Освещени и Св. отци, избити в манастира

    Неделя на Св. мироносици. Честваме още Св. Теодор Освещени и Св. отци, избити в манастира "Св. Сава"

    Тази неделя почитаме жените мироносици, които отивайки на гроба Господен, го откриват празен и първи разбират за Възкресението Христово. Днес си спомняме още за светлата памет на Св. Теодор Освещени и за преподобните отци, избите в манастира "Св. Сава".

    78
  • Св. Пахомий Велики напътствал 12 000 монаси

    Св. Пахомий Велики напътствал 12 000 монаси

    Св. преподобни Пахомий Велики бил родом от Египет, баща му бил грък. Като войник се запознал с Христовата вяра, оттеглил се в пустинята, станал монах, постриган от епископ Паламон. Строг подвижник, основал манастир в Тавена и напътствал в духовния живот 12 000 монаси. Първи схимник, приел великия ангелски образ. Починал в 348 година.

    156