Трън бил остров на динозаври преди 84 млн. години

Намериха останки на титанозавър и зъби на крокодиломорфи

Photo: Крум Стоев Зъб от крокодиломорф

Динозаври обитавали малък остров, намиращ се в днешно Трънско, преди около 84 милиона години. За находището, което някога било дом на забележителните животни, разказа ръководителят на проучването главен асистент д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН.

Само преди десетилетие палеонтолозите у нас смятали, че на територията на България изобщо не са живели динозаври, тъй като по време на мезозоя тя е била дъно на море. Кости от района на Трънско обаче преобръщат тези представи. Находището в Трънско е изключително важно, защото в Европа има само няколко находища, които са от това време. Неслучайно интерес към него проявява световноизвестния американски палеонтолог д-р Стийв Брусати, който няма търпение да дойде и да види находището, както и да се включи в проучванията, разказва Христова.

По време на разкопките това лято родните учени открили кости от предмишница, за която предполагат, че е на орнитоподен динозавър - така наречените птицечовкови динозаври. Отделно те се натъкнали на множество костни фрагменти от корубите на костенурки, няколко зъба на различни животни. „Засега единствено сме доказали, че на територията на България са живели титанозаври. Знае се, че те са били сравнително дребни по размер. Изследванията трябва да докажат дали те са от така наречените островни джуджета, или става за въпрос за полово незрели индивиди и заради това са били дребни. Имаме основание да предполагаме, че са островни джуджета, но тъй като данните са на основата единствено на изследвания на титанозаврите, и то на един-два фрагмента, тепърва предстои изследването и на останалите, още не можем да го твърдим със сигурност. Надяваме се другата година да имаме някакви потвърждения на нашите предположения и хипотези“, обяснява Христова.

На островите големите животни често стават по-дребни, тъй като няма много храна, някои от по-дребните хищници стават по-едри. Учените предполагат, че на острова, обитаван от динозаврите, не е имало големи дървесни видове. Имало е сух и дъждовен период. Лагуната пък била плитка и с топли, леко опреснени води. Островът бил обитаван и от така наречените крокодиломорфи. Учените откриват зъби от тях. Те са далечни братовчеди на съвременните крокодили. Някои от тях, живели по това време в архипелага на бъдещата Европа, са били сухоземни и приличали на куче или на хрътка. Били сравнително пъргави и активни хищници. Други пък, като тези, намерени в района на гр. Трън, водели полуводен начин на живот. Имало и гигантски, но тези на наша територия били с малък размер.

Находището е датирано на около 84 млн. години. Определянето на възрастта му е станало възможно чрез изследването на микроскопични останки от полен на растения. Доц. Полина Павлишина от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, направила изследването. Възрастта му е определена на късен сантон - ранен кампан, т.е. преди около 85 - 83 милиона години. Тази възраст го прави уникално, защото в Европа има само няколко находища от това време. Едно от най-богатите е в Унгария. В други части на Стария континент има находки, но са много бедни таксономично. Мястото, което някога приютявало древните животни, било открито случайно, благодарение на колекционера на фосили г-н Андрей Цонков. Там той намира костен фрагмент, който през 2012 година попада в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Владимир Николов, който сега е част от екипа, а тогава още студент, вижда костта и казва, че вероятно принадлежи на динозавър. Изследванията потвърждават предположението му.

За да продължат да разгадават тайните на динозаврите, учените се нуждаят от средства. Затова палеонтолозите подготвят проект, с който да си осигурят финансиране за продължаване на изследванията. Той ще даде възможност да поканят на родна територия колега от университета в Единбург. „По находището работим с един америкатнски колега, много известен млад човек. Става въпрос за автора на книгата „Възход и падение на динозаврите“, проф. Стийв Брусати. За момента той само поглежда снимките на костите, които му изпращаме и си казва мнението за това дали предположенията ни за тях са правилни. Поддържа ни морално и за нас това е много важно. Включен е като участник в проекта, който подготвяме. Няма търпение да дойде и лично да види находището. Той има изключително богат опит с теренна работата в Румъния, Унгария, Португалия, Испания. Съавтор е в много научни статии, публикувани в престижни издания, някои описващи нови видове за науката. А в последните години с негови колеги направиха важно откритие - стъпки от динозаври, а след това и кости от тях в юрските пластове на остров Скай (Вътрешни Хебриди), където до този момент не бяха откривани такива находки. Освен отличен учен, той е и много добър популяризатор на науката, което в наши дни е много ценно качество“, разказва още Христова.

Сглобяват черупка на костенурка като пъзел

Учените редят „пъзели“ на 84 милиона години. На главен асистент Христова се налага да лепи и сглобява корубата на костенурка парченце по парченце.

„Реденето на пъзели продължава и тази година, защото намерихме и други костенурки. На нас ни е забавно и интересно. По едно парченце не може нищо да се каже. Трябва най-напред да сглобиш костта, и чак тогава започва сравнението с вече публикувани материали“, разказва още тя. Заради специфичните условия в праисторическото находище дори и костите на динозаври излизат силно натрошени. За крехката коруба на костенурката положението е още по-трагично, но с инат и търпение, вече има материал, готов за описание“, споделя Христова. Това е дейност, която освен познания по анатомия и морфология на съответната група животни, химия и др., изисква и много, много търпение. В другите страни с нея се занимават специално обучени хора – консерватори и препаратори. В Националния природонаучен музей палеонтолозите вършат и тази дейност.

Подобни статии