Туристическото движение родено с революционен патос

Водачът му Алеко Константинов бил член на Върховния македоно-одрински комитет, ползвали Витоша за тренировъчен лагер за четници

Снимка: Rocktravel.bg На 27 август 1895 г. на Черни връх над София, по покана и инициатива на Алеко Константинов, е учреден първият български туристически клуб.

Началото на туристическото движение у нас е по вълнуващ начин свързано с основаването на революционния Върховен македоно-одрински комитет.

Как започва всичко? В августовския брой от 1889 г. в."Ехо" публикува статия за прехода на Алеко Константинов и приятеля му Никола Тантилов през Витоша: „На 12 юли 1889 г. Алеко Константинов и Никола Тантилов правят проучвателно четиридневно преминаване на Витоша с цел създаване на организирано туристическо движение. Двамата тръгнали в 5 часа сутринта от Борисовата градина. Преминали през Урвичкия манастир "Св. Никола" в Лозенската планина. По-нататък маршрутът им преминал през Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил" в Плана планина и оттам - в село Железница. Следвали пътеки до връх Скопарника, а после достигнали до първенеца на планината - Черни връх. Ползвайки малкото и немного точни предимно руски военни топографски карти, двамата правилно се ориентирали и установили, че се намират на върха. Продължавайки по-надолу по водосбора и край Владайската река, в края на четвъртия ден достигнали до село Владая.“

Във в."Знаме", бр.99 от 23 август 1895 г. Алеко Константинов публикува покана към всички любители на българската природа за изкачване на Черни връх. Няколко дни по-късно, на 27 август (неделя), на уреченото място се стичат 400 планинари на различна възраст, от мъжки и женски пол, бедни и богати.

Макар и недобре екипирани, около 300 достигат до върха

Освен Алеко водач на колоната е и Патриархът на българската литература Иван Вазов. Намеренията на Алеко са били на това място и тогава да стане учредяването на първото туристическо дружество в страната с председател Иван Вазов и секретар Алеко . Неочакваното и много бързо влошаване на времето осуетило това намерение на Щастливеца. Въпреки това събитието от историческа гледна точка се счита като рождена дата на организираното туристическо движение в България. Самият Алеко няколко дни по-късно в софийската преса описва случая с възклицанието "Невероятно, но факт, 300 души на Черни връх!"

Убийството на Алеко прекъсва за кратко дейността на планинарството, за да се възроди отново на 23 август 1899 г. в Първо българско туристическо дружество "Алеко Константинов". Изготвен е устав, определени са целите, задачите, програмата. Започва се активна организаторска и културна дейност. В първите години на ХХ век туристическите клонове в страната се множат. Учредява се Юношески туристически съюз, към който се изграждат детски подготвителни чети.

В първия етап (1895-1944 г.) от организираното туристическо движение се учредяват нови клонове, утвърждават се туристически дейности като залесяване и опазване на околната среда, маркиране на туристически пътеки, построяване на хижи, главно с доброволен труд, материали и частично с финансова помощ от членовете на БТС и дарители. Полага се началото на алпинизма и пещерното дело. Организират се туристически походи. Правят се зимни алпийски изкачвания и траверси на планински върхове у нас и в чужбина.

Създава се Планинската спасителна служба

Проф. Светлозар Елдъров в своите изследвания доказва неразривната връзка между Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и организираното туристическото движение в България. И двете организации са учредени в една година, в един месец, в един ден даже. Но не само това! Проф. Елдъров обстойно защитава тезата, че основаването на ВМОК и призивът за начало на организираното туристическо движение съвсем не са случайно съвпадение, а част от единен процес: "Основаването на организираното планинарство е една малка културна революция, това е подвиг и феномен“, казва проф. Елдъров. „Алеко участва през април 1895 г. в учредяването на столичното македонско дружество, а после е избран за член на ВМОК", припомня ученият, проследявайки историческия процес, че подготовката за планински преходи и оцеляване в планината, която се е получавала чрез дейността на туристическите дружества, се е отразила върху готовността на "четническия институт" за неговите акции в планински условия.

„На 30 август се честват 125 години от началото на българското планинарство. Буквално по едно и също време - на 27 август (неделя) 1895 г., с началото на организирано туристическо движение се провежда четническата акция и е основан Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК). Връзката между началото на организираното планинарство и революционната борба за обединение на българския народ е голяма. Докато по време на четническата акция през 1895 г. четниците са били неподготвени за дългите и сурови планински преходи, дори един от водачите слага край на живота си, то нещата са съвсем различни през Горноджумайското въстание от 1902 и Илинденско-Преображенското през 1903 г. Освен Алеко, който става член на ВМОК, нека да припомним и за Христо Матанов, член на ЦК на ВМОРО, който през 1897 г. в Скопския затвор, осъден за Винишката афера, написва стихотворението „Витошка песен“. Той възпява Витоша не само като планина, но и като средище за национално обединение. Друг пример е Павел Делирадев, един от младите дейци на прохождащото планинарско движение, но същевременно е и четник. Друга връзка между планинарството и революционната борба е 1899 г., когато е основано туристическо дружество „Алеко Константинов“, разказва проф Елдъров.

Същата година през месец април поручик Борис Сарафов застава начело на ВМОК. Няколко години по-рано той с други млади офицери осъществяват четническата акция. Не случайно Витоша се превръща в нещо като тренировъчен полигон. Високо в планината се обучават тайно четници, Тук се експериментират първите бомби, с които се водят сраженията с турци, а по-късно и с гърци андарти и сърби. На Витоша се обучават български офицери и войници, които дейно участват във войните за национално обединение от 1912 -1918 година. Доста имена на офицери от София и Търново, които са членове на туристическото дружество, по-късно ще се покрият със слава в двете балкански и Първата световна война.

Провеждат бойни походи през планината

Във Витоша се провеждат и бойни походи. Един от тях е организиран през декември 1911 г. от командирите на 22-ри пехотен Тракийски полк - от Самоков през Рила планина до Рилския манастир. Зимният поход е предвождан от командира на полка ген. Събев, а към него се присъединява командващият 7-а пехотна Рилска дивизия ген. Георги Тодоров. Такива походи се организират и от Школата за запасни офицери в София. По-късно сп. „Български турист“ публикува имената на 17 офицери, членове на Туристическото дружество, загинали в двете балкански и Първата световна война. Планинарското движение, Македоно-одринското революционно движение и стремежите за национално освобождение и обединение са взаимно свързани, защото тогава всички са завладени от този национален дух.

Подобни статии