Търновка коригира историята ни чрез слънчевия календар на НАСА

Анелия Маркова предатира битката при Велбъжд и въстанието на Асеневци

Търновски учен използва модерни и нестандартни методи за изследване на родната история. Анелия Маркова е доктор по история от Великотърновския университет.

За разлика от повечето от колегите си, които използват старите и традиционни методи за тълкуване на историята, младата специалистка проявява иновативност и вече е успяла да коригира датировката на някои събития от българското средновековие.

Едно от тях е

битката на цар Михаил Шишман със сръбския владетел Стефан Дечански

Битката се е провела край крепостта Велбъжд на 28 юли 1330 г. В нея българската войска е разбита. Михаил Шишман е тежко ранен и три дни по-късно умира в плен.

Погребан е в църквата „Св. Георги” в Старо Нагоричане днес на територията на Северна Македония. Според Анелия Маркова дискусионни в българската историография са датите, на които византийският император Андроник III се установява на лагер край Битоля – 16 юни или 16 юли и кога Михаил III Шишман се отправя на поход – 19 юни или 19 юли 1330 г. В родната историография за първото събитие се посочва датата 16 юни, а на второто – 19 юли.

Маркова обаче е на друго мнение. И за да го потвърди, тя решава да приложи един нестандартен подход, за който малцина биха се сетили. Тя използва соларния каталог на НАСА в който се съдържат данни за всички слънчеви затъмнения в човешката история.

В историческото съчинение на летописеца Никифор Григора се казва, че на 16 юли около 12 часа, когато Андроник се установява край Битоля, се е случило слънчево затъмнение. В каталога на НАСА това също се потвърждава само с една малка разлика. Там затъмнението е зарегистрирано на 16 юли в 17,30 часа. Там е записано също, че затъмнението е било пълно и Луната е покрила Слънцето на 99,81%.

Според историка Маркова най-вероятно замяната на месеците юни с юли е станала при превода и преписването на съчинението на византийкия хронист. Що се отнася до датата, на която българският цар се отправя на поход, според д-р Маркова тя също има нужда от коригиране. В учебниците по история е записана датата 19 юли. Погледнато дори и чисто логично обаче е невъзможно за шест дни българските войски да изминат разстоянието от столицата Търново до Велбъжд. Като се има предвид и че те е трябвало да пристигнат и поне 4-5 дни преди самата битка, за да имат време да вдигнат лагера и да си отпочинат от пътя. А всичко това е нямало как да се случи между 19 и 24 юли, когато е битката при Велбъжд. За това свидетелстват и византийските извори, в които е записано: „В продължение на 4 дни той (Михаил Шишман) опустошавал и унищожавал безнаказано страната. На петият ден на разсъмване се явил и кралят на Сърбия с голяма войска.” Така с помощта на НАСА и византийските хроники Анелия Маркова успява да коригира две от датите в българската история, свързани с управлението на Михаил III Шишман.

Това обаче не е първият сучай, в който младият историк се обръща за помощ към НАСА. Американската космическа агенция помага на д-р Маркова да внесе яснота и в още една важна дата в българската средновековна история,

свързана с въстанието на братята Асен и Петър

В официалната ни историография за начало на въстанието се сочи датата 26 октомври 1185 г. Доктор Маркова обаче доказва, че то избухва няколко месеца по-късно, през следващата 1186 г. Справката със соларния каталог на НАСА показва по един категоричен и безспорен начин, че само по време на един от походите на Византия срещу българите е имало затъмнение, за каквото се говори в изворите. И този поход се е провел и състоял именно през 1186 г.а не година по-рано.

„Когато Алексий Врана тръгва на поход срещу Петър и Асен, той се обръща и вдига бунт срещу византийския император. И точно тогава се случва слънчево затъмнение. То не е било пълно, а частично и е единственото регистрирано през тези години”, обяснява Анелия Маркова.

Митовете трудно се разбиват

Смелата теза за поставяне на нова датировка за началото на въстанието на Асен и Петър младият историк представя не къде да е, а в докторската си дисертация. Което показва една изключителна смелост и убеденост в истинността на твърдението. Една част от колегите от историческата гилдия приемат твърдението на младата си колежка. Други са все още скептично настроени. Но разбиването на митове и новите твърдения и тези в тази толкова важна наука у нас като цяло се приемат доста трудно и бавно успяват да се наложат и да се утвърдят.

Подобни статии