Търсенето на младия човек в модерния свят

Пандемията дава моменти за усамотение, но поетът има влечение към самотното и усамотеното

В новата си книга „Човек е сам и човек е само“ поетът и журналист Георги Славов представя търсенето на младия човек в модерния свят.

Въпреки че е едва на 22 години, той има три издадени стихосбирки. Георги е студент в специалност „Английска филология“, а негови творби са преведени на английски, руски, сръбски, френски и много други езици. Той самият превежда от английски и френски.

„Понякога ми идват идеи на английски. Пробвал съм да пиша и на френски, особено в последно време, тъй като идва денят на Франкофонията“, разказа наскоро Георги Славов в предаването „Нощен Хоризонт“.

За писането на поезия по време на пандемия Георги споделя, че в света на поета тя не е важен фактор.

„Поезията се създава в състояния, които са продиктувани от материалната реалност, но поетът има една важна сила – да прави нещата нови и интересни. Пандемията дава моменти за усамотение, но поетът има влечение към самотното и усамотеното“.

За третата си книга казва, че според много хора „Човек е сам и човек е само“ е трудна за четене. Основните идеи са построени около, както казва той, „въпросите, които никой век не успя да разреши“. Един от тях несъмнено е как човек може да изгради себе си в един свят, в който обществото доминира.

Оше за него: Георги Славов е роден на 20 юни 1998 г. в София. Завършва 32 СУ "Св. Климент Охридски". Студент в Софийски университет, специалност „Английска филология“. Работи като журналист. Автор на стихосбирките „И това ще мине...“ и “Звездопадение”. Публикуван в Нова социална поезия, Нова асоциална поезия, e-lit, Литературен свят, Стихи.ру и други. Председател на литературен клуб “Отвъд кориците”. Два пъти е публикуван в „Успелите“, има номинации от конкурсите „Лирични гласове“ и „Нова любовна поезия“, лауреат в студентския конкурс „Всичко е любов“. Част е от антологията на „Нова асоциална поезия“. През 2020 г. печели конкурса за поетичен превод „проф. Владимир Филипов“.

Доказателство, че е многостранно развит е и това, че свири на китара, бас, барабани и пее.

 

...............................................................

С божията скорост сутрин езичниците

тръгват по пътя, който е път от виновни,

безбожен и злонамерен и ги оставяш отново

на милостта на историята, на пишещите

в книгата пише да стана гора от едно дърво

и сънен прегръщам всякакви съвети

какво да стори на заран поетът,

за да хвърли сянка на цял един живот

дали предложи си сърцето на тепсия

както трябва и както би могло,

или отново предпочете общото добро,

пред доброто, за което ти разказваха ония...

Рибата мълчи само пред рибаря,

уморена думите си да повтаря.

..........................................................

Поздрав от загубилите

 

„Да бъдеш римлянин далеч от Рим“

– Златомир Златанов

 

Привилегията война и слава е за живите.

Мъртвите отиват само на война.

Животът е да го заслужиш просто.

В гражданска война ме поканете и ще дойда като гост.

 

Прекалено късно е, това е вярност

 

Да беше паднал Рим при Ханибал...

Защо ни беше вандалите да чакаме?

Добре ли изиграх осъдената роля?

Тогава аплодирайте, когато си отивам!

Хиляда години сълзи съм събирал.

 

Гледам Рим и той обратно не поглежда.

 

Оставете я да пуши цялата държава в Рим,

оставете я да се превърне в дим,

нека бъдем благосклонни като богове.

Ако бяхме досънували наяве Рим,

Вергилий нямаше наистина да пише сънища.

 

Нима има цивилизация без цивилизовани...

......................................................................

Багдад

 

Най-красивата дума,

непозната за тях – камар.

 

Зелено бе небето, непобедимо.

Приближава враг, а ние ще устоиме.

 

Хулагу им взе целия свят,

12 дни издържаха,

великите бяха по-велики от великите

и затисна ги

къщата на мъдростта.

 

Поетика запазена от антични дни,

която никой друг не успя да защити.

 

Полите на пореден край.

 

Град на мира, строихме го наново,

всичко се повтаря.

Нямаме ръце за толкова години.

 

Бог даде уви...

 

Тъжен уд усещам в сърцето си от пясък.

 

Остават тихи

чаената къща и

гробниците на поетите.

 

Какво остава от кръстопътя,

щом спрат да идват хора?

 

Никога Багдад отново.

Никога повече завинаги.

...........................................................

Длани

 

И аз си тръгвам постепенно с годините,

защото Европа не е моята родина.

Роден съм, вярно, тук на тези камъни,

но не възприех ни въздуха, ни бурените никога.

И предпочетох да пътувам.

Но какво е да пътуваш само мислено, а тялом да си в нощта?

(И нима с мойте стъпки зад мене не пристъпва и смъртта?)

Не познавам аз листата, които пред дома ми падаха (вече те не идват),

не познавам силуетите, които се прибират нощем.

Назад ми е родината,

а времето е за напред.

(Защо????)

 

Цялата луна е днес в дланта ми –

eдна луна и няколко събития.

................................................................

В името на оня горе, ще живея като оня долу.

 

Единственото ми занимание е да търся боговете

– Фридрих Хьолдерлин

 

Като прокажено небе е сърцето криво,

по трудните пътеки никои не поеха,

в мене тъжното на цял живот се скрива,

в ехото на търсене и търсене на ехо.

 

Представям си човека – ако беше постигнат,

ако беше достигнат, и ще е само рана.

Нямам убедителна причина да съм стигнал,

щом тук вечно няма да желая да остана.

 

Аз не вярвам в утре, защото не се докосва.

Аз не вярвам във вчера, защото не те помня.

Аз не вярвам в сега, защото няма основа.

Вярвам в оттатък, където звездите се ронят.

 

Висока истина търся в ниски предверия,

ниски събития разказвам на слушащите,

търся себе си другаде сякаш столетия

и винаги съм на страната на губещия.

 

 

Ако има на земята херувими изобщо,

ако обичат да превърнат дните в нощи.

Заслужено нека бъде днес чудото от плът,

намерим ли боговете, дали ще ни заспят?

 

Кой тук си позволява такова арогантство,

при това, че е дарен тихо с плодове и кич?

Аз познавам само външни, тъжни запознанства,

няма изход – или човек, или обичан.

 

Като прокажен съкилийник е до мен светът.

Не желая допир, нито разговор и цели.

Щом сме всички смъртни и създадени от смърт,

любовта е конструкт от умрели за умрели.

...........................................................................

Алкохолните следобеди

Преживявах в бъдещето метаноя,

която ще си бъде само моя.

 

Цял живот (и след толкова живеене)

намирах смисъл в мъжделеенето на фенерите,

а те били са празни и безсветлинни,

а в светлина изгубих толкова години...

 

По-добре да бях зачернен някъде в камината,

навътре, вътре, зад жарта, в изстиналото,

където ще бъда с тлеенето и ще е искрено,

и няма да говоря с другите, и няма да разискваме

 

нищо по-съществено от залезите и нощта,

нищо по-веществено от болките на радостта,

 

всичко по-естествено от сгънатите вежди,

всичко по-далечно от нашите надежди.

..............................................................................

Ад и мъка, прав е бил поетът –

и в нея някъде любов и семе,

но в моето насън комети светят,

които чакат огън да приемат

 

С ново знание и завет получени

ще научат съществата на хоруване.

Останали сме само змии прокудени

от Елисей с умора от сбогуване.

 

Но с нищото ще възродя и тази вяра,

от нея храмове няма изобщо да градя,

защото няма мълнии да се карат

и светло, за да различаваме нощта.

 

Кой казал е, че любов означава добро?

Тъжни тръни по венеца ѝ висят.

Нея аз ще призовавам от прозореца

на моя сън и счупения механизъм на света.

 

Проваля ли се (да си призная е вероятно),

върнете в началото всички традиции.

Светът не заслужава да роди обратно

нещо тъй ужасно като влюбените птици.

...........................................................................

тази нощ ми отвори очите

 

и няма да спя никога веч

до мен приседна старецът

морето и кое е важно

обичам вълната

обичам вълните

 

и наистина бих съжалявал

ако ти се спука черепът

дори бих започнал да се тревожа

нови думи ще измисля за

да ти се извинявам защото това е любовта

да се греши е на човека присъщо

да се прощава е едно и също

 

можеше да си поет, можеше да си и нещо повече

но предпочете да си влюбен

и като вълните се отдръпваш

и после нямай никой да те гони

започнах нещо, което сам не мога да привърша

 

и въздухът ще свърши

и когато спиш ще се прокрадвам

като лош заем, който трудно

изплащаш

 

и въпреки цялата разруха по света

ти се оплакваш само и единствено от мен

 

всичко, което ти трябва съм аз

а всичко от което имаш нужда

е повече въздух и гледане на вълни

 

затвори очи

мисли си за нещо друго

и нека те целуна

под железния мост

който забравиха да пречупят

 

задръж си дъха

пусни единствено мен

защото какво са тези думи

когато някой понякога те обича

и този някой ти понякога обичаш

 

чудя се

кога пръстта ще се разсипе над тила ми

Подобни статии