Агата Кристи: Просто ми върви, драги! (Легенда на успеха)

В любимия си хотел в Истанбул „Пера Палас” Агата Кристи скрива малък загадъчен ключ. Медиум разпознава чия е ръкавицата, която му е предадена без никакви обяснения. „Кралицата на криминалните романи” страдала от параноя

Снимка: deviantart.com Агата Кристи оставя на феновете си многобройни сюжети, които се четат на един дъх. Но най-заплетеният епизод от нейния живот е с отворен финал.

Приживе я наричат "добрата бабка, която разказва страшни приказки". Много критици се отнасят към творчеството й с пренебрежение, привеждайки едни и същи аргументи: житейските ситуации са измислени и недостоверни, убийците са шахматни фигури, а литературният език е на границата на примитивността. Критиците отбелязват още повторяемостта на нейните сюжети, поради което признанието на писателката за това, че „може да напише една и съща книга много пъти” следва да се възприема буквално. А когато – за пореден път – някой от тях не може да разбере причините за главозамайващия успех на новия й роман, писателката отговаря с лека ирония: „Просто ми върви, драги”.

Но в живота на Агата Кристи има един епизод, който трудно подлежи на критика и коментари. Това се случва в края на 1926 г. По това време, вече прославила се с няколко от своите романи, Агата Кристи е в депресия. Неотдавна е умряла нейната майка, съпругът й си е хванал любовница, а литературните критици с ярост атакуват последното й произведение „Убийството на Роджър Акройд”.
Действително, веднага след публикуването му романът предизвиква много отрицателни мнения. „Нюс Хроникъл” нарича книгата „безвкусно и неуспешно разочарование”. Колеги на Агата Кристи я обвиняват, че е нарушила една от „Десетте заповеди на детективския роман”: „Престъпникът трябва да бъде някой, който е споменат в началото на романа, но това не трябва да се окаже човекът, чиито мисли читателят е следил през цялото време”. Писателката е под натиск, но дори и у дома, където би могла да намери сигурност и спокойствие, нещата не вървят по мед и масло.
Утрото на 3 декември 1926 г. е истински кошмар. 36-годишната Агата току-що е разбрала, че мъжът й – полковникът от авиацията Арчибалд Кристи – се гласи да прекара уикенда извън дома си. Тя му разиграва сцена – обвинява го, че отива при любовницата си Нанси Нийли. По-късно същия ден Агата Кристи пише две писма – до мъжа си и до своя секретар, като във второто отменя всички срещи, предвидени за следващата седмица, събира малко дрехи в куфар, целува дъщеря си Розалинд и пали колата в неизвестна посока.
На следващата сутрин започват да я издирват. В края на деня намират автомобила с включени фарове. Вътре са палтото й, куфарът, шофьорската книжка. Колата е изоставена на няколко километра от Годалминг, където полковникът се е канел да прекара почивните дни в компанията на Нанси.
Странното изчезване предизвиква силен обществен резонанс. Сензацията е подхваната и тиражирана в милиони екземпляри британски вестници. Около 15 000 доброволци – почитатели на таланта на Агата Кристи, претърсват околността, като за първи път в британската история в издирването са включени дори и самолети.
Разпитите разкриват тайната за любовния триъгълник, в който Агата Кристи се е озовала, и Арчибалд става главният заподозрян. Предполага се, че той може да се е отървал от съпругата си.
Но след като трупът не се появява в продължение на няколко дни, вестниците започват да разпространяват версията, че Агата Кристи е жива, но е с амнезия и не помни нищо за себе си.
„Дейли Нюз” предлага парична награда за този, който предостави информация за изчезналата писателка. Арчибалд предлага пет пъти по-висока награда за същото. Той е наясно, че от това зависи и неговото бъдеще.
И тук идва един любопитен момент. Поклонникът на спиритизма Артър Конан Дойл поискал от роднините на писателката да му дадат една нейна ръкавица и я предал на медиума Хорацио Лифу, като не му казал чия е. Но неговият познат веднага назовал името на притежателката и съобщил, че тя е жива, но е... в състояние на умопомрачение.
В продължение на 11 дни местонахождението на Агата Кристи е неизвестно. На 14 декември я откриват в хотел Swan Hydropathic в Йоркшир, където се била представила като г-жа Тереза Нийли. Писателката не можела да обясни нищо за изчезването си. Двама уважавани лекари дали диагноза, че има амнезия, предизвикана от травма на главата. Но откъде се е получила травмата – Агата не можела да обясни.
Психологът Андрю Норман, който продължително време се занимавал с проучване на причините, накарали Агата да напусне дома си и да изчезне в нощта, в книгата си „Коя е Агата Кристи” стига до извода, че още от младежка възраст тя е имала психологически проблеми, които водели до пристъпи на отчайваща несигурност. Според него тя е имала и параноя, което пък обяснява въображението й.
Има и други версии, които са още по-достоверни – като тази, че се е покрила временно, за да отмъсти на мъжа си, знаейки отлично, че полицията ще заподозре първо към него. Или пък версията, че това е бил рекламен трик, за да запуши устата на критиците и да насочи вниманието на публиката в друга посока, което неминуемо ще качи тиражите на произведенията й още повече.
Самата Агата Кристи обявява темата за приключена и не желае повече да я коментира. И така, чак до смъртта си.
През 1979 г., три години след кончината на писателката, в хода на подготовката на филма „Агата” – художествен опит да бъде разгадана тайната на изчезването й през 1926 г., създателите на лентата от студията Casablanca Filmworks, First Artists, Sweetwall и Warner Bros, се обръщат за помощ към известния американски медиум Тамара Ренд (предсказала впоследствие покушението срещу президента на САЩ Роналд Рейгън).
Предложено й е да проведе спиритичен сеанс в стая №411 в истанбулския хотел „Пера Палас” (Pera Palace), където писателката обичала да отсяда и където написала прословутия си роман „Убийство в Ориент експрес”. Ренд твърди, че в хода на сеанса се свързала с духа на Агата Кристи, който й доверил, че тайната за мистериозните 11 дни, в които е била изчезнала, е скрита на надеждно място, ключът от което е във въпросната стая. Ключът действително е намерен под една от дъските на пода. Турската и английската преса изпадат в еуфория. За съжаление ключалката, на която той приляга така и не е установена.

В компанията на извънземно

Специалисти по паранормалните явления също се включват в разгадаването на загадката на Агата Кристи. Преди време сътрудници на организацията Grupo Elron се свързали с духа на Адолф Хитлер, за да разберат от „първа ръка”, как е бил убит той самият и неговата жена Ева Браун. От мълчанието им за експеримента може да се съди, че резултатът не е бил за хвалба. Но в случая с Агата Кристи те дори публикуват стенограма от разговор с американски философ по темата за 11-те загадъчни дни на Агата. Не е ясно защо е избран точно той да коментира темата, но така или иначе твърденията му са, меко казано, налудничави.

Философът твърди, че по времето, когато са я смятали за безследно изчезнала, писателката е имала среща със същество на възраст около 60-те, което било „нещо средно между мъж и жена”. Помолен да уточни какво има предвид, той обяснява, че това е бил „човек от мъжки пол, но с женски функции” (каквото и да означава това).

Въпросното същество било от планетата Orbein 4 – тоест, извънземно. Според философа-събеседник Агата Кристи предполагала, че е долетяло с космически кораб, но тя не го видяла. Извънземното било дошло тук с изследователска цел. А Агата Кристи мълчала, защото знаела, че никой няма да й повярва за него.

Подобни статии