Убиват автора на Рибния буквар за 35 наполеона

Съмнения витаят, че злодеянието е поръчка заради огромното му наследство

Петър Берон

Преди 150 години – на 21 март 1871 г., в 8 часа вечерта в къщата му на ул. „Личеулуй“ №1, кв. „Св. Троица“ в Крайова е убит Петър Берон.

Девет години по-рано, на 28 декември 1862 г., Берон подписва завещание. В него той се разпорежда неговите сродници  да си разпределят 31 500 златни гроша. На братовия си син Атанас Русков Берон оставя всичките си движими и недвижими имоти в родното си място. Имението „Скорила“, намиращо се в окръг Мехединци, състоящо се от 10 000 декара, с работна земя и с обширна стара борова, букова и дъбова гора, малкото имение „Прундещи“ с лозе в окръг Долдж, ливада на река Жиу, къщи в Крайова, три имения, държани под наем на съдружнически начала – Отетелеси, Будещи и Бенещи в окръг Ръмнику-Вълча той поверява на „двамата си братови сина Петър и Атанас, синове на брата ми Руско, зетя на Руско, Стефан Кременски, и господин Теохар Папазоглу. Всички знаят, че Берон иска да завещае всичко, което притежава, на отечеството си, но не може да го направи пряко заради пречки в законите на Влахия.

През 1867 г. Берон съставя ново завещание, пак в Париж. В него са отстранени сродниците му, запазен е само Теохар Папазоглу и са включени неговият син Васил Христов Папазов и сродникът му Лука Радулов. Този път волята му е приходът от имението „Скорила“ да се използва за строеж на училищни сгради в селата около Русе, Шумен, Варна и Силистра. Следващата стъпка на д-р Берон е неочаквана. През 1869 г. той продава имението „Скорила“ на Теохар Папазоглу, Васил Хр. Папазоглу и Лука Радулов. Това става, след като Теохар изпраща при Берон в Париж съпругата си Мандика, Лука Радулов и Васил Папазов, които му внушават, „че наследниците му желаят да се помине той по-скоро, за да му усвоят имота, а за отечеството те не били съгласни да се пожертва имота му приживе, или чрез завещание“. От акта е видно, че чифликът е продаден за 30 000 австрийски жълтици. Парите не са платени кеш, а чрез полици с падежи в бъдещето. Папазови обаче успяват (с цел да избегнат данъци и такси) да склонят Берон да подпише удостоверение, че е получил парите кеш.

Скоро до Берон достигат приказки, че Теохар се разпорежда в „Скорила“ като пълновластен господар и няма намерение да изпълнява разпоредбите на завещанието. Това кара Берон „от гняв и омраза към Теохаря“ да изготви ново завещание на 15 октомври 1869 г. и да заведе дело за унищожаване на продажбата. Съдът отхвърля иска, защото адвокатът на Теохар – Александър Веричану, представя на съдиите документа, заверен в Париж, който удостоверява, че Берон е получил 30 000 жълтици. Берон обжалва и след това заминава за Париж, но преди това прави една необмислена постъпка. На 29 януари 1871 г. дава на Илие Чокулеску под наем за срок от тридесет години имението „Прундещи“. Наемът е 110 австрийски жълтици годишно.

На 21 март Берон е убит. Полицията открива бездиханното му тяло час преди полунощ. Разследването веднага се насочва към Теохар Папазоглу. Арестуван е, когато слиза от железницата на гарата в Браила, идващ от Букурещ. Алибито му обаче е непоклатимо. Не само по време на убийството, но общо четири дни непрекъснато е в Букурещ. Чрез подслушване на кръчмарски разговори, полицията попада на следите на двама работници дюлгери. Именно те се оказват физическите убийци на Берон. Това са Йон Калин и Николае Табаку, пазарени от доктора да му ремонтират къщата. Убийците „казвали и пак отказвали“, че са наети да извършат престъплението от някой си българин Ангел. Въпросният Ангел Бето е дългогодишен прислужник в дома на доктора. Той е арестуван, но после освободен по липса на доказателства. Убийците признават, че намерили само 35 наполеона, които си разделили по 17. Единия дали на своя ятак – кръчмаря Петър Александру, за да мълчи. По време на разпитите те разказват, че удушили жертвата си с кърпа, като стискали врата му и с юмруци го удряли по гърдите, за да издъхне по-скоро, понеже Берон отчаяно се борил за живота си.

Убийците на Берон са осъдени на доживотна каторга в солниците, тъй като в Румъния по онова време не съществува смъртно наказание. Инж. Илие Чокулеско също е заподозрян, че е съпричастен към делото на убийците заради неуредените спорове с Берон относно наема и ползването на наетото имение. Той е арестуван, но освободен поради липса на доказателства.

Смъртта на Берон покрусява и българи, и румънци. Широко се коментира, че в съдебната практика е установено като правило: убийците или техните подбудители винаги се стремят да се отдалечат от мястото на престъплението. Точно затова общественото мнение е категорично, че моралната отговорност за убийството носи Теохар Папазоглу, в резултат на което името му получава печална известност. По искане на племенника Стефан Берон сърцето на великия българин е балсамирано от аптекаря Франчиск Пол. Лекарите установили, че „покойният имал жизнени сили да живее още двайсет години, при все, че е бил вече връх 80 години“. С изключение на няколко маловажни писма и документи, взети от „портфеля“ на покойника, нищо друго не е изчезнало. В касата на Берон са открити и непокътнати полици, с които Теохар му „изплатил“ имението „Скорила“. След убийството делото на д-р Берон против Папазови се прекратява в заседание от 4 април 1871 г., за да бъде подновено, ако това искат законните наследници. На 15 април 1871 г. Крайовският съд разглежда отново делото за Бероновото наследство и признава племенника му Стефан Берон за законен наследник, като представител на всички наследници.

Законните наследници и ръководни личности от букурещката Българска добродетелна дружина съставят комисия от 12 души, която решава, че „Скорила“ трябва да се продаде и получената сума да се предостави на Екзархията на българската черква за изграждане и издръжка на българска мъжка гимназия в Одрин, носеща името на великия българин и дарител д-р Петър Берон. След преодоляване на безброй проблеми, при решаващата намеса на влиятелните братя Христо и Евлоги Георгиеви, Папазови са убедени да върнат без никакви облаги за себе си имението и си получават обратно полиците. Когато най-после делата са ликвидирани, имението „Скорила“ е продадено на 12 юли 1884 г. на адвоката на Евлоги Георгиев Александър Веричану за 300 000 [златни] леи. Към февруари 1889 г. от събраните лихви и наеми сумата възлиза на 370 000 [златни] лева. На 10 май 1889 г. парите са преведени в Българска народна банка – София и е създаден фонд „Българска мъжка гимназия на д-р П. Берон в Одрин“.

Подобни статии