Учени тръгват на дълъг дрейф из Арктика

Пандемията забави смяната на полярниците

Снимка: ЕПА/БГНЕС Бели мечки разглеждат автоматичните уреди, монтирани от полярниците. Тази фотография получи първа награда в категория „Околна среда“ на фотоконкурса „Уърлд прес фото“.

Многонационалният екип на най-голямата арктическа научно-изследователска мисия, която някога е била предприемана, отново тръгна на път, след като бе забавен от пандемията от коронавируса, предаде АФП.

Учените от експедицията МОЗАИК се бяха подготвили за най-различни проблеми - от нападения на бели мечки през мощни снежни бури до невъзможност да си направят писта на леда. Но те не си и представяха, че пандемия ще блокира света и ще създаде заплаха за мисията им.
„Имаме много различни сценарии и алтернативни планове - заяви водачът на МОЗАИК д-р Маркус Рекс по телефона от Шпицберген, основният остров в архипелага Свалбард. - Но да има глобална пандемия от такъв мащаб, това е нещо, което не очаквахме. Трябваше бързо да измислим нови планове.“
Тъй като правителствата затваряха границите, за да ограничат разпространението на коронавируса, екипът на мисията бе почти отрязан от света. Четвъртата смяна от учени трябваше да пристигне със самолет през април, но се наложи планът да се обмисли наново. След двумесечно закъснение новите полярници пристигнаха в Шпицберген с два кораба и се качиха на борда на ледоразбивача „Поларщерн“, който е гръбнакът на мисията.
390-дневната експедиция започна през септември м. г. Тогава ледоразбивачът на германския полярен институт „Алфред Вегенер“ потегли с много шум от Норвегия. Мисията има за цел да проучи атмосферата, океана, леда, екосистемата и природните процеси, за да се изгради обща картина как измененията в климата засягат региона и целия свят. В този най-голям арктически проект са ангажирани над 600 експерти. В края на февруари дрейфът на „Поларщерн“ го закара само на 156 км от Северния полюс. Никога досега един кораб не е стигал толкова на север през арктическата зима. Експерти от десетина страни трябваше да пристигнат със самолет от Свалбард през април. Но затварянето на границите приземи всички подходящи машини. Най-накрая екипът реши да закара учените и необходимите доставки с кораби до Шапицберген. Наложи се екипажите им да изкарат 14-дневна карантина в германското пристанище Бремерхафен, преди да стъпят на борда. „Всеки бе тестван три пъти“, заяви д-р Рекс.
Същевременно учените на борда на „Поларщерн“, които изживяха 150 дена при полярна нощ и температури до минус 39,5 градуса по Целзий, проследили пандемията от дистанция. Тъй като мнозина от тях имат семейства, те се опитвали да поддържат контакт чрез сателитните си телефони. За щастие учените не са имали проблеми с храната, тъй като запасите им стигат за няколко месеца. Ако всичко мине наред, забавянето няма да се отрази на научната програма, тъй като изследователите са монтирали автоматични измервателни устройства на дрейфуващите ледени блокове. Те изпращат ежедневно нови данни до екипа на „Поларщерн“. Очаква се експедицията да приключи на 12 октомври.

Подобни статии