Учител по рисуване вае мечоци от дънери

Пресъздал голяма част от животинския свят, Васко мечтае да издълбае слон

Снимка: Северина Димитрова Мечките са сред любимите творения за Васил Говедарски.

Уникални дървени скулптури оживяват в ръцете на 36-годишния Васил Говедарски в сапаревобанското село Овчарци. Младият мъж се е посветил на нелеката задача да изработва различни животни от дърво, като вече зад гърба си има стотици мечки, зайци, лъвове, джуджета и какво ли още не. Редом до него е и съпругата му Мони Янкова, която също е художествена натура и майстор на икони.

Всичко свързано с изработката на уникалните дървени скулптури започва преди около 4 години. Тогава Васил взима един дънер и вместо да го нареже за дърва през зимата, пали моторния трион и започва да изобразява фигура. Два часа по-късно така обикновеното дърво вече имало формата на бухал. „Още си спомням с много вълнение и трепет този момент. Почувствах се много щастлив. Първоначално всичко тръгна като хоби и към момента мога да кажа, че това е моето призвание и професия. Обожавам работата си“, разказва Васил Говедарски. През годините Васил работил като строителен техник, въпреки че по образование е учител по рисуване. Наученото и в средното, и във висшето училище донякъде му е от полза в работата с метъра и длетото.

 „Никога не съм преподавал, но винаги съм обичал изкуството. От много малък рисувам и това ми беше една мечта. Със съпругата ми сме работили в Германия и Италия няколко години. Там рисувахме камионите на лунапаркове и циркове. Но все ни теглеше към България и се върнахме отново в родината си“, обяснява още Васил. По време на престоя си в Германия той и Мони посещават музей с дърворезби. „Там видях подобни фигури и много ми харесаха. Просто си казах, че това е нещото, което искам да правя. Мина доста време, но накрая успях и се чувствам изключително щастлив“, споделя Говедарски. Често Васко черпи идеи и от сина си Иван, който въпреки че е едва на 7 години, е плътно до родители те си в нестандартното начинание.

Само за няколко дни Васил е в състояние от един огромен дънер да изреже каквото си поиска. "Засега съм се насочил към животните. Харесвам ги. Особено ми допадат мечките и вече съм направил няколко. Имам дърворезби от по 2-3 метра. Други са по-мънички", казва Говедарски. В момента в работилницата си в Овчарци има около 30 огромни дърворезби на мечки, лъвове и коне. Категоричен е, че обича да изобразява животни, които ги има основно в българската природа. „Имал съм обаче и доста нестандартни поръчки. Клиенти са искали да им направя крокодили и жирафи. Моята работилница в Овчарци се превърна и в атракция за туристите, тъй като се намира много близо до Сапарева баня. Който е решил да дойде и да отседне тук, няма как да не мине и през нас. Просто станахме част от самата туристическа дестинация“, разказва с усмивка дейният мъж.

 „Стига дървеният материал да е качествен, няма значение точно от какъв вид е. Може да е дъб, но да е кух отвътре и да не става  нищо. Обикновено залагам на най-качествения материал. При нас най-разпространена е иглолистната дървесина“, твърди още майсторът със златни ръце от Овчарци. Изработката на една голяма фигура от 2-3 метра му отнема от една седмица до месец, в зависимост от детайлите. Чести клиенти на Васил са известни българи, сред които политици, бизнесмени и др. Техните имена обаче пази в тайна. Говедарски е автор и на табелата на град Смолян, както и на много други в Сапарева баня. Не случайно на входа на града огромна мечка от дърво посреща всички туристи с добре дошли. Младият мъж споделя, че трудно проследява съдбата на своите шедьоври, след като напуснат цеха му. При него идват хора от цялата страна, правят поръчки и след това заминават.

За Васил обаче водещото е едно – да остане в родината. Говедарски е получавал оферти и от чужбина, но е категоричен, че иска да остане в България. „Ето сега тръгвам за с. Ловец. Там ще правя демонстрация на моите изделия и начина им на изработка с бензинов трион. Участвал съм и в много други, просто хората не могат да повярват, че от един обикновен дънер може да се получи нещо толкова уникално. След един час работа виждат какво се получава и определено остават впечатлени“, твърди 36-годишният мъж.  Той често работи с дърво, което е негодно за друга употреба. „Долната част на дървото е най-дебела и най-трудна за обработка за машините, налични в България. Диаметрите са големи и затова повечето хора ми ги продават на добра цена. По този начин аз един вид рециклирам дървесина, тъй като тя не се унищожава, а й се вдъхва живот. Ненужното за едни е потребно за мен“, разказва още Васил Говедарски.

За своето хоби, което вече се е превърнало в професия, младият мъж казва, че е екипна работа. „Аз изработвам фигурите, моята съпруга ги лакира, рисува и изобщо прави всичко необходимо. Това ни носи и на двамата огромно удоволствие“, категоричен е 36-годишният мъж.

Сред целите, които си поставя занапред, е изработката на слон. Това е единственото животно, което все още не е направил Васко и му се иска в бъдеще да го види сред останалите видове, които вече „живеят“ в двора на работилницата му. „Най-важното е да сме здрави. Необходимо е труд,  търпение и най-вече желание за това, което правиш. Може би това е тайната за успеха на всеки един човек“, категоричен е Говедарски.

 

Подобни статии