УДБА молили Иван Михайлов да не утрепе Тито в Рим

Последният комита бяга от България след преврата на 19 май

Иван Михайлов, последният македонски комита

Легендарният лидер на ВМРО Иван Михайлов е бил молен от югославските тайни служби УДБА да не извършва атентат срещу Йосип Броз Тито при негова официална визита в Рим.

Това разказва Вида Боева-Попова – съпруга на най-близкия съратник на Михайлов по повод 125-годишнината от рождението на последния голям водач на македонското освободително движение.

Иван, или както го наричат още от детските му години Ванчо Михайлов, е роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско. Учи в Солунската българска гимназия "Св. св. Кирил и Методий". След окупирането на Вардарска Македония от сърбите през 1913 г. е принуден да завърши гимназия в Скопие. През 1918 г. постъпва в българската войска и се сражава в Първата световна война. След края на войната се установява в София и започва да учи право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Оттогава се включва активно в македонското освободително движение и е привлечен за пръв помощник на Тодор Александров. Ванчо Михайлов създава Македонското студентско дружество "Вардар" и е избран за негов пръв председател. След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г. е избран за член на ЦК на ВМРО и едва 28-годишен се  утвърждава за безспорен водач на ВМРО. За броени месеци успява да възстанови мощта на ВМРО. Издадените от организацията смъртни присъди повалят продалите се за шепа сребърници ренегати.

В цяла Македония се подновяват наказателните акции на четите на ВМРО срещу сръбските и гръцките поробители. Нападения на полицейски участъци и военни обекти, миниране на мостове, бомбардиране на жандармерийски станции и складове, динамитни атентати по жп линии - всички тези акции в поробена Македония се ръководят от Иван Михайлов. Границата с България е опасана с телени мрежи, вълчи ями, живи плетове, електрически сигнални уредби и високи бетонни кули - наблюдателници, за да не може да прехвръкне и пиле отвъд Осогово, Огражден и Беласица. Според скопския проф. д-р Александър Апостолов "от 14 април 1922 до 9 март 1930 година ВМРО извършва 63 атентата, а специално организираните сръбски сили за борба против комитите са над 25 хиляди души". Иван Михайлов организира и акциите за изпращане на петиции до международните институции. ВМРО е основен двигател за създаване на Македонската кооперативна банка, Македонската народна банка и други инициативи.

Надарен с бистър ум, подвижна мисъл, убедително слово, Ванчо Михайлов добре познава и целия извървян път на освободителното дело на българите в Македония. Важно място в дейността му заема съюзът на ВМРО с хърватското освободително движение ХЪРВАТСКИ ДОМОБРАН. Неговият връх е 9 октомври 1934 г., когато Владо Черноземски ликвидира в Марсилия сръбския крал Александър, по чиято лична заповед са убити хиляди българи и хървати.

След преврата на 19 май 1934 г. започва нов период в живота на Иван Михайлов. Заедно със съпругата си Менча Кърничева той напуска България и нелегално продължава да живее в Турция, Полша, Унгария, за да се установи през 1941 г. в Загреб. В издадените приживе пет тома спомени Ванчо пише: „С жена ми минахме турската граница през септември 1934 г. Стигнахме до малко селце южно от планината Странджа. Първите жители, които видяхме, ни поясниха веднага, че били "македоняли" (македонци), бежанци от Битолски окръг. След няколко километра срещаме буден човек, запътен с кон към Лозенград. Узна, че сме българи, и побърза да каже, че е от Куманово, но не забрави да добави "македоняли". Коларят пък, който ни возеше към същия град, започна да ни разказва: "Бен македоняли им... (аз съм македонец...) Избягах поради сръбския терор. Бях член на ВМРО, може да сте слушали за тая организация. Мнозина в нашето село бяха смазани от бой“, описва първите си срещи в Турция Иван Михайлов. В окръжното управление в Лозенград приставът ни казва: И аз съм македонец. Оказа се, че е братовчед на познатия нам Сали, в чиято къща в село Осеново, Горноджумайско, бяхме два месеца преди това.

И в Рим Иван Михайлов продължава да живее в нелегалност. Продължава да води борбата със сръбския гнет над братята му в Македония, пишейки статии и издавайки спомените си. „Никога не е съществувала македонска народност в миналото. А никой не я е потискал, щом като не е съществувала. Безброй са свидетелствата от други народи, които говорят, че в Македония е имало български славяни. И то от много векове насам“, пише Ванчо Михайлов.

83-годишната днес Вида Боева-Попова е родена в Стария град на Охрид във възрожденско българско семейство. В началото на шейсетте години учи  арабистика в Белград. През 1961 година бяга в Рим при бъдещия си съпруг Антон Попов, който е също политически емигрант от България. Антон Попов е и бл изък сътрудник на Иван Михайлов. Тя се запознава с Ванчо на 5 септември 1963 г. на конспиративна среща в Рим, а след внезапната смърт на Менча Кърничева е неизменен помощник на лидера на ВМРО. Специално за «Телеграф» Вида Боева-Попова се връща в спомените си за Иван Михайлов: „За него принципите и морала бяха железен закон. Нито за миг той не се е колебал, че в Македония славянското население е българско. Повдигаше глас, ако някой настояваше да му налага, че е македонец по националност. До последно беше много работлив. Дори нощно време ставаше и веднага започваше да пише. За да не смущава съседите, слагаше одеяло под пишещата машина“, разказва Боева-Попова.

«Когато през 1970 година Тито трябваше да дойде в Италия, УДБА изпрати насила моя брат Георги да ме  види в Рим. Чрез него те молят ВМРО да не посегне на живота на Тито. Телеграмата, с която ме известяваше брат ми, че идва, ме накара да се замисля. Дочаках го на гарата и го настаних в един хотел. След това пристигнахме вкъщи. Ванчо го посрещна сърдечно. Брат ми направо му разказа, че УДБА моли ВМРО да не посегне на Тито. Иван Михайлов започна да се смее: “Не само няма да го ликвидираме, ами, ако трябва, и ще го пазим да не му направят други атентат. Ако Тито го ликвидираме, това значи УДБА да унищожи нашия народ в Македония. Сърбия това иска, за да каже, че Македония е сръбска територия. Предай това на УДБА!“ „До края на живота си Иван Михайлов наричаше Тодор Александров МОЯ УЧИТЕЛ. И винаги, когато трябваше да взима важни решения, сам се запитваше: “Как би постъпил в този случай Тодор?” На 5 септември 1990 г. Иван Михайлов умира в Рим на достолепните 94 години.

Подобни статии