Употребата на фалшив алкохол - тревожен социален проблем в Турция

През последния месец на миналата година на страниците на турските вестници ежедневно присъстваше черна статистика на жертви на употреба на фалшив алкохол в страната. Според данни в турските медии 88 души са починали през декември в резултат на консумация на алкохолни напитки менте, съдържащи метилов алкохол или други опасни за здравето субстанции. Броят на смъртните случаи в резултат на отравяне с фалшив алкохол преди новогодишните празници е най-висок за последните години, отбеляза в. "Дейли сабах".

Случаи на отравяне с фалшиви спиртни напитки бяха регистрирани в най-малко 17 турски градове, като най-много бяха жертвите в Истанбул.
Същевременно през декември турската полиция за борба с контрабандата и организираната престъпност предприе мащабни операции "Отрова" и Отрова-2" на територията на цялата страна, насочени срещу производството и търговията с фалшив алкохол, при които бяха конфискувани десетки хиляди литра спиртни напитки менте, съоръжения за нелегално производство на алкохол, хиляди бутилки с фалшиви етикети и бандероли. Нелегалният алкохол е бил предназначен за пласиране през новогодишните празници. Според данни на министерството на вътрешните работи при операциите са задържани 415 души за производство и пласиране на фалшив алкохол.
Отравянията с фалшив алкохол, завършващи със смърт или трайни увреждания, не са ограничени само в периода преди Нова година и представляват тревожен проблем през последните години в Турция. През 2020 г. над 100 души починаха, а стотици бяха лекувани в болници след употреба на спиртни напитки менте.
Експерти и търговци от алкохолния бранш сочат като основен фактор за разрастването на нелегалното производство, продажба и консумация на фалшив алкохол държавната политика за системно повишаване на акцизите върху спиртните напитки, което води до непрекъснато увеличение на цените им.
Управляващата от 2002 г. Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, която е с ислямистки корени, прилага мерки за ограничаване на употребата на алкохол, мотивирайки се с грижа за общественото здраве. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подчертава, че айранът е турската "национална напитка", а не анасоновата ракия - "ракъ".
През 2013 г. турският парламент прие закон за алкохола, предложен от ПСР, засилващ ограниченията върху продажбата и рекламата на алкохолни напитки. Законът забранява продажба на алкохол в магазините от 22.00 часа до 06.00 часа сутринта, както и по всяко време в близост до учебни заведения и джамии. Той забранява също реклама на алкохол по телевизията или в киното. Управляващите изтъкват, че законът е насочен към защита на турската младеж от вредите на алкохола.
Критици на правителството обаче обвиняват Ердоган и ПСР в налагане на ислямо-консервативни ценности на страната чрез стъпки като прекомерно високите акцизи върху алкохолните напитки.
На 3 януари правителството увеличи акциза върху алкохола и цигарите с 47,4 процента. Същевременно Турският статистически институт обяви, че инфлацията в страната през декември е достигнала 36,1 процента на годишна база, което е най-високото й равнище за последните 19 години.
Йозгюр Айбаш, председател на турската асоциация на собствениците на магазини за продажба на алкохол, обяви на 5 януари в профила си в Туитър, че повишаването на акциза е довело до средно увеличение на цените на твърдия алкохол като ракия, уиски, водка с 43 процента. Той коментира също, че увеличенията на цените на бирата и твърдия алкохол са толкова големи, че това представлява "намеса в личния живот".
Цените на алкохолните напитки са непосилно високи като се имат предвид и икономическите трудности и обедняването на населението заради високата инфлация и девалвацията на турската лира през 2021 г.
Данъчният експерт и преподавател от университета Башкент в Анкара Озан Бингьол отбеляза в профила си в Туитър, че акцизът върху литър ракия от 326,99 турски лири с увеличението от 47,4 процента е нараснал до 481,98 лири. "Това положение вече няма нищо общо със защита на общественото здраве", написа Бингьол и добави, че акцизът върху алкохола "вече дори е престанал да бъде инструмент за данъчна политика и се е превърнал в намеса в личния живот". Той посочи също, че докато през 2010 г. стойността на акциза за един литър ракия е била 51,48 лири, с увеличението от 3 януари 2022 г. тя е достигнала 481,98 лири, като по този начин процентното увеличение за последните 12 години е 836,3 процента. Бингьол коментира, че прекомерно високите акцизи са контрапродуктивни, тъй като противно на предположенията, водят не до увеличение, а до намаляване на данъчните приходи, а като последица от тях гражданите се насочват към нелегален алкохол и в резултат на това здравните разходи на държавата нарастват.
Председателят на Конфедерацията на турските търговци и занаятчии Бендеви Паландьокен, цитиран от турски медии, също предупреди, че увеличението на цените на алкохолните напитки няма да предотврати употребата на алкохол, а само може да доведе до нарастване на смъртните случаи от употреба на нелегално произведени спиртни напитки, съдържащи метилов алкохол, и до увеличаване на данъчните загуби на държавата от черния пазар и незаконните продажби на алкохол менте. По думите му държавата вече има средна годишна загуба от непреки данъци върху алкохола в размер на 2-3 милиарда лири.
Д-р Несир Насанър, отговорен представител на Турския лекарски съюз, посочи през декември пред турската редакция на Дойче веле, че отравянията с метилов алкохол са обществен проблем в Турция. Той отбеляза, че Турция е на трето място в класацията на страните в Европа с най-скъп алкохол. Д-р Насанър изтъкна, че безработицата и икономическата криза са фактори, които засилват употребата на алкохол, а високите акцизи върху спиртните напитки карат хората да се снабдяват с нелегален алкохол.
Законът за борба с контрабандата предвижда наказание затвор от 3 до 6 години за лица, които нелегално произвеждат и продават алкохол. Ако престъплението е извършено в организирана група, предвиденото наказание е до 12 години затвор. През септември 2021 г. турският Касационен съд взе решение, което представлява съдебен прецедент за бъдещи дела, отнасящи се до смъртни случаи в резултат на употреба на фалшив алкохол, според информации в турските медии. Касационният съд потвърди присъда от 16 години и 8 месеца затвор за собственик на магазин за хранителни стоки в Къркларели, който е произвеждал и продавал фалшив алкохол и е станал причина за смъртта на един човек през 2014 г. Касационният съд постанови, че извършеното престъпление, за което е била наложена въпросната присъда, е "убийство с евентуален умисъл". За подобно престъпление в закона се предвижда присъда до 25 години затвор. Съдът обоснова решението си като посочи, че подсъдимият има знания и опит, за да може да предвиди, че фалшивата ракия е опасна за здравето и може да доведе до смърт.
Решението на Касационния съд ще даде отражение върху съдебната практика при подобни престъпления в бъдеще, като извършителите ще бъдат съдени за "убийство с евентуален умисъл" с искане за присъда затвор до 25 години, отбелязва Дойче веле.

Подобни статии