Урок по човечност на стадиона в Копенхаген

Бързите и адекватни действия на голяма група хора върнаха към живота звездата на Дания Кристиан Ериксен, който колабира в 43-тата минута на мача с Финландия и се нуждаеше от сърдечен масаж (виж тук).

Събота вечер в Копенхаген беше от онези, в които футболът нямаше значение. Нито головете, нито пък тъчът. Защото един млад човек, на 29 години, се бореше за живота си. И успя! Защото се вкопчи в надеждата и защото до себе си имаше истински хора. Човеци с големи сърца.

В този момент нямаше значение кой какъв е. Всички - датчани и финландци, хора от всички националности, професии, етноси и религии дишаха като един и се молеха Ериксен да се пребори. И той го направи.

Знаете ли какво може да накара 15 000 по трибуните да затаят дъх? Какво е фенове да замълчат? А знаете ли какво може да накара същите тези 15 000 и още милиони по цял свят да въздъхнат с облекчение? Облекчение, че Ериксен е жив и диша, че е стабилен и ще живее. Облекчение, че до себе си имаше точните хора в точния момент.

Поклон пред медиците. Те направиха това, което се очаква от тях – да се намесят в критичен момент и да спасят живота, който можеше да се изплъзне от ръцете им пред очите на цял свят.

Но друг излезе на преден план. Като истински генерал капитанът Симон Кяер взе нещата в свои ръце и поведе армията си в най-важната битка. Защитникът владееше ситуацията от първата до последната секунда. Той бе този, който провери диша ли Ериксен, глътнал ли си е езика. Той бе този, който намести тялото му в правилното за ситуацията положение. И пак той бе този, който издаде заповед на своите войници (разбирай съотборници) да направят щит, за да прикрият случващото се. Запази сили и за силна мъжка прегръдка за безутешната Сабрина, съпругата на Кристиан, който само на няколко метра от тях се бореше за живота си.

Какво му е било на Кяер, само той си знае. Но издържа, поне докато беше нужно. След това рухна, опита да продължи мача, но не успя. Защото и той е човек. От онези с главно Ч. В тази вечер на стадион „Паркен“ Кяер изнесе на всички нас урок по човечност. И ако някога имам син, няма никакво значение каква професия ще избере. Ако стане футболист, няма никакво значение дали ще стане като Меси, Роналдо или Мбапе. Но искам да бъде като Кяер. Не като футболиста, а като човека. Като мъжа.

„Дания загуби, животът победи“, написаха медиите в Дания. И това е най-важното. Всичко друго няма значение. Включително и това кой ще е новият европейски шампион. Новината от това европейско беше произведена още във втория ден: Кристиан Ериксен ще живее и отново ще прегръща Сабрина и децата си. Оттук нататък да става каквото ще! Евро 2020 вече има своите герои. Те се казват Кристиан Ериксен и Симон Кяер.

Подобни статии