Уволнен полковник първи отвлича самолет у нас

Страшимир Михалакев намира убежище в Турция, после моли да се върне у нас

Дописка във в. „Народен глас“ от лятото на 1948 г.

Преди 9 септември 1944 г. професионалната кариера на редовия летец Страшимир Михалакев се развива във възходяща линия. Специализира в Германия, служи в Главния щаб на армията. Съпругата му, от която има дъщеря, почива. Жъне успехи на любовния фронт. Чрез дъщерята на висш държавник става военен аташе в Букурещ. След 9 септември обаче е отзован и освободен от ВВС.

Преди 9 септември 1944 г. професионалната кариера на редовия летец Страшимир Михалакев се развива във възходяща линия. Специализира в Германия, служи в Главния щаб на армията. Съпругата му, от която има дъщеря, почива. Жъне успехи на любовния фронт. Чрез дъщерята на висш държавник става военен аташе в Букурещ. След 9 септември обаче е отзован и освободен от ВВС (виж карето). 
При уволнението си отказва да сдаде числящия му се служебен пистолет. На полковник Стефан Бабов от ВВС е възложено да отнеме оръжието, за което той търси съдействие от органите на Държавна сигурност. За негова голяма изненада му казват да не се занимава с Михалакев. Той бил следен, тъй като организирал група съмишленици 

за бягство на Запад със самолет 

Целта на наблюдението е била да се заловят всички членове на групата и по тази причина не било удачно Михалакев да се провокира. 
На 30 юни 1948 г. гражданският самолет Ю-52 трябва да извърши редовен полет по линията София-Пловдив-Бургас-Варна и обратно. Екипажът е в състав: командир и първи пилот Любен Шополев, втори пилот Пешо Колев, бордмеханик Панайот Мазнев и бордрадист Недялко Недялков. Малко преди излитането в 7 часа на аерогарата в София пристига директорът на Гражданската авиация Борис Ганев и се качва като втори пилот, а Пешо Колев слиза и остава на летището. Борис Ганев е роден на 2 юни 1902 г. в Лозница и на 10 години остава сирак. През 1926 г. завършва Авиационното училище в Божурище. За участие в антиправителствена демонстрация на 1 май 1931 г. е уволнен от армията. През октомври емигрира в Съветския съюз и служи в руските ВВС. От 1947 г. оглавява Гражданската авиация. 
Целта на Ганев е да инспектира аерогарите и работата на персонала. Към 12 часа Ю-52 каца на летище Варна. Екипажът отива да се къпе в морето. В 13,30 часа всички са пред бюрото на ТАБСО във Варна, за да заминат с кола на летището. В този момент пристига Михалакев с 14-годишната си дъщеря Руска. Прегръща Ганев, запознава го с детето и го запитва по какъв повод е във Варна. Двамата са служили заедно в Генералния щаб. Ганев му обяснява целта на пътуването и допълва, че тръгва за София. „Значи ще пътуваме заедно!” „Да” – отвръща Ганев и двамата се разделят. 
На летище Варна при Ганев се явява офицер от МВР и му казва да не взема на борда запасния полковник Михалакев, но 

не дава допълнителни пояснения

 Ганев, който добре познава бившия си колега и високо цени офицерското достойнство и чест, отвръща рязко, че си знае работата и не приема нареждания. 
В 16 часа Ю-52 отлита. На борда е Михалакев с дъщеря си. Има и още няколко пътници. В 16,30 часа е в Бургас. Тук се качват лишените от адвокатски права софиянци Михаил Балсамов и Димитър Грънчаров със съпругите си Херта и Ваня, пенсионираният офицер Николай Бошнаков, депутатът от групата на Коста Лулчев Георги Попов и още няколко души. 
След престой от 15-20 минути самолетът отлита в посока Пловдив. В чантата на Херта са прикрити 6 пистолета. В 17,15 часа, когато прелитат на 900 метра над Ямбол, съзаклятниците започват да действат. Михалакев тръгва към пилотската кабина. Радистът Недялков, въоръжен с пистолет, стои в помещението до пилотите. Опитва се да спре Михалакев, но той го застрелва с два куршума. Трясъците се чуват от пилотите и механикът Мазнев се отправя към салона да провери. На вратата се сблъсква с Михалакев, който 

го ранява в ръката и в рамото

 Балсамов и Грънчаров се притичват и привързват Мазнев. Михалакев застава от лявата страна на пилотската кабина, промушва пистолета през вратичката и дава два изстрела в корема на Ганев. Командирът Шорополев хваща с дясната си ръка Михалакев, но той стреля, куршумът не засяга летеца и строшава лявото подвижно стъкло на кабината. Балсамов и Грънчаров издърпват Шорополев, връзват му ръцете и го отнасят в опашката на самолета. Михалакев поема полета. Тежко раненият Ганев е поставен легнал на пода. 
Убежище 
Михалакев каца на летище Йешилкьой (някогашното Сан Стефано) край Истанбул. Предава пистолета си на турците и обявява, че търси политическо убежище. После се връща на борда, навежда се над ранения Ганев и му казва: ”Господин полковник, извинявам се за стореното, ти си добър човек и ще употребя всички усилия утре да те върнат в България”. Ганев едва отвръща: ”Ти хубаво ни нареди, пък сега съжалявай, колкото щеш”. Всички пътници слизат. Ранените Ганев, Мазнев и мъртвият Недялков са откарани с открита камионетка 

в болница за душевно болни

 Шорополев иска да ги придружи, но му отказват. След няколко часа Ганев умира. Турските власти започват да разпитват пътниците, а основният въпрос е дали желаят да останат в Турция. След няколко дни само варненският индустриалец Георги Петков решава да остане в Турция. Останалите пътници са настанени в българската болница „Евлоги Георгиев” в Истанбул. Едва на деветия ден тук е докаран и Мазнев в тежко здравословно състояние. В болницата престояват до 29 юли. След дълго протакане телата на Ганев и Недялков са пренесени в България чак на 17 юли. На погребението присъства Георги Димитров. В Истанбул е проведен ускорен съдебен процес, който оправдава групата на Михалакев и ги обявява за политически бежанци. В София се провежда контрапроцес, който ги осъжда задочно на смърт. На 24 юли в Истанбул пристигат пилот, механик и радист, които връщат самолета в София. Останалите пътници се връщат с влак у нас. 

Нерадостна е съдбата 

на Михалакев. Заживява в Турция, но трудно се препитава. Руска се запознава с един американски офицер. Омъжва се и отива да живее в Неапол. След време обаче Михалакев научава, че е починала от рядка болест. През 1955 г. България дава амнистия на емигрантите. Разочарован от емигрантския живот през есента, в една късна вечер Михалакев отива в българското консулство в Истанбул. Заявява, че иска да подаде молба да се завърне в родината си. Сяда и изписва около 40 страници, като отбелязва, че е готов и в затвора да е, но да е в България. 
Плановете му обаче не се харесват на турските власти, които от самото начало никога не спират да подозират Михалакев, че е двоен агент. Веднага след като излиза от легацията, той е арестуван и изпратен в бежански лагер, без право да го напуска. Михалакев не се примирява и роптае срещу турците. Даден е под съд с обвинение за провеждане на комунистическа пропаганда и осъден на три години и половина затвор. Присъдата излежава в затвора в град Невшехир. После е въдворен в един от анадолските лагери, където умира. 

Подобни статии