В манастир се влиза със скромно облекло

Не ходете с празни ръце, предложете помощ в кухнята или градината

Снимка: kasnaprolet9999.blog.bg Късите панталони не са препоръчителни и за мъжете.

Манастирите привличат все повече хора със своята история, архитектура или природните дадености на околността, но най- вече с особената атмосфера, която те излъчват. Но един манастир не е обикновен музей или картинна галерия. Това е един особен свят и туристите, които идват в него за повече или по-малко време, е необходимо да знаят основните правила на поведение.

Има поговорка, че всеки манастир има свой устав. Действително някъде режимът за посещения на обикновените туристи е по-либерален, а някои пък въобще не приемат такива. Но все пак има някои основни общи правила.
Избягвайте говоренето на висок глас, силната музика и всяко действие, което би пречило на молитвите и усамотението на другите. Към монасите се обръщайте с "отче" и избягвайте да ги занимавате с ненужни приказки и светски проблеми. Влизането в църква по време на служба не е забранено, но си струва да помним, че през това време не е разрешено да се разхождате из сградата или пък да вдигате шум. Ако ви се случи да влезете, докато тече службата, най-добре е да седнете или застанете отзад, за да изчакате завършването й. Алтернатива е тихичко да си тръгнете, като отложите посещението за по-късно.

При посещението на свети места си има и дрескод. За това бъдете прилично облечени, но скромно и без показване на гола плът. Дори и в най-горещо време трябва да сте с дълъг панталон, затворени обувки, ризи и блузи с дълъг ръкав. Препоръчително е дамите да не са по къси поли (над коляното), шорти и ярки дрехи. За грешно се счита и да ходят с потници и изкусителни бюстиета.

Духовници рядко го казват директно, но е хубаво миряни или туристи да знаят, че в манастир не се ходи с празни ръце. Особено онези, отдалечените, които често посещаваме заради някоя чудотворна икона или лечебно аязмо с един-двама монаси с черкви често пред прага на разрухата. Една бутилка олио за кандилото, един чувал с картофи или с цимент да отнесем, пак ще е от помощ за монашеското братство. Попитайте дали нямат нужда от помощ в кухнята, в ремонтните дейности или в зеленчуковата градина, ако има такава - още един чифт ръце никога не са излишни.
Ако ще спите в светата обител, то при влизане първо трябва да отидете в гостоприемницата и там да изчакате да ви настанят. След това е прието някой служител да ви заведе в храма, може да ви покаже и светините. Ако манастирът предлага и храна, не забравяйте, че то става по определен ред и е част от богослужението. Преди да започне самото хранене, се казва молитвата "Отче наш". Благословията на храната се дава от старшия духовник, на което всички отговорят с "Амин". В трапезариите е забранено говоренето и ставането от масата, преди да е дадено разрешение за това.

Снимането - или забраната за това - е различно в различните манастири. В повечето може да се снима, но само отвън. Ако е разрешено това да се прави и в храмовете, все пак не го правете по време на литургията, особено със светкавица. Стига целта да не е да се качат после снимките и видеото в православния интернет канал или страница на манастира с цел популяризация на мястото и възхвала на Бога. Днес селфито е на мода, но снимането на монасите може да става само с тяхно разрешение.

Спането и храната понякога са безплатни

Спането, а някъде и храната в някои манастир често може да са безплатни. Но е добре, ако ще останете повече от 24 часа в една обител, да помогнете с работа - в кухнята, за чистене или каквото друго послушание ви дадат.
Разбира се, в едни манастир не се пуши дори на двора. Неприемливи са говоренето на висок глас, както и изричането на всякакви нецензурни изрази. Употребата на алкохол извън този, поднесен на трапезата от самите монаси, също е неприемливо. В разговорите по-добре да не се мисли за земния живот, или ако говорим за него, трябва да бъдем по-сериозни. Но най-добре е повече да мълчим и да се отдадем на молитви и размисъл за своя живот и греховете си.

Подобни статии