В Младежкия театър „Николай Бинев“: Писател търси „Монетата“ и финала на романа си в чуждите сънища

Оригиналният спектакълът на Боян Крачолов звучи като антична драма в ритъма на Омировия стих

Снимка: Гергана Дамянова Александър Хаджиангелов и Станка Калчева в сцена от спектакъла

Един писател попада в собствения си роман – на границата на съновидението и будуването, между живота и смъртта: край земетръсния вододел между аналитичен разум и транс, където в мъки се ражда творчеството. Така започва един от най-новите спектакли в афиша на Младежкия театър – „Монетата“.

Да, става дума за оная монета, с която новопристигналите мъртъвци трябва да платят на лодкаря Харон за „трансфера“ си през река Стикс в подземния свят. Оригиналното хрумване е на младия и забележително талантлив Боян Крачолов (набор 1992), чиято пиеса миналата година спечели конкурса на Нов български университет за съвременна драматургия и получи номинация за „Аскеер 2021“ в същата категория. Ако сме честни, не би трябвало да премълчим, че бе достойна за повече.

Боян – ученик на проф. Иван Добчев и магистър по философия, е и режисьор на пародийно-митологичната история, в която начинаещ белетрист (младата звезда на театъра Александър Хаджиангелов) се озовава в мистериозно (без)врем(и)е-пространство, в което ще се срещне с издателя си, с любовницата си и със своята муза, с почитател и в крайна сметка – с вездесъщия лодкар. Той ще си определя срещи в техните сънища, за да довършат със съвместни усилия финала на сензационния му първи роман. И да му дадат монета за пътешествието в отвъдното. Зрелището е сюрреалистично – сякаш наблюдаваме древногръцка трагедия в ритъма на Омировия стих (има дори и нещо като античен хор) или Шекспирова драма, но нито за миг не изпускаме пулса, с който тупти съвременният житейски казус на твореца, на почти всеки творец. Изненадващо тук-там високата лексика бива пронизана от някой термин от съвременния бит или жаргонен израз, а срещите фрагменти рисуват сложното житие-битие на днешния човек на духовния труд: с безпаричието, гонитбата на срокове, давенето в алкохол, емоционалната обърканост, амбицията да твори далеч от жълтините и комерса и трудността да го постигне. В тъканта на пиесата, заплетена със завидна ерудиция от автора, се усещат препратки към Шекспир, Гьоте, Данте, Гогол, Достоевски, без това да я прави по-малко изненадваща и свежа.

Силна идея, остроумие, съспенс - „Монетата“ си има всичко. В тази мощно въздействаща на сугестивно ниво модерна философска притча за съдбата на твореца всички останали образи от кръга на писателя са наравно важни за очертаването на трудното му вписване в конформисткия меркантилен свят. Особено силно и овладяно е изпълнението на Станка Калчева като Музата и на доайена Стефан Мавродиев като Лодкаря, но също и на Рая Пеева (проститутката), Светослав Добрев (редакторът), Георги Гоцин (почитателят). Сюрреалистичният декор, от чиято „земя“ изникват персонажите, и издържаните в черно костюми са на художника Елена Иванова, музиката е на Каролина Койнова.

„Монетата“ е метафоричен и гротесков текст. Той разиграва иронично темата творец-пари в един категоричен фигуративен изказ. Въпреки иронията обаче в него все още дреме копнежът по общество, в което би било възможно творчеството да не се обвързва с пазара“, коментира театроведът проф. Виолета Дечева, ръководител на конкурса на НБУ и председател на академичното жури.

Подобни статии